Колкото и необичайно да звучи, родопският град Кърджали има своя особен принос към корабоплаването. Три язовира, морски кораб „Емона”, акостирал на един планински бряг, а вече и производство на малки плавателни съдове – това са недвусмислените знаци на „специалния” град. Който още през 60-те г. на миналия век е имал своя мини-речен флот. В края на 80-те пък вестниците пишат за корабокрушение на стотици километри от морето - корабът "Емона" (превозвал някога туристи от Бургас през Несебър до Мичурин) се обръща върху... селска къща.
Малцина обаче знаят, че във водите на язовирите „Кърджали” и „Студен кладенец” през 60-те интензивно се е развивало корабоплаването. Тогава е пристигнал корабът "Евксиноград", построен през 1939 г.,
с водоизместимост 22 тона. По-късно го преименуват на "Арда". Едно момиченце се е родило на борда му. Родилката се качила на една от язовирските гари и не дочакала последната, започнала да ражда, а капитанът Делчо Вълчев зарязал руля, оставил кондуктора да управлява коритото и по неволя станал акушер.
Венециански вечери
През 1958 г. в същия огромен водоем идва "Галата". Това е първият български стоманен кораб, построен у нас в периода 1933-1936 г. Курсовете му са край Момчилградския железопътен възел по маршрута Средна Арда - село Нановица. Корабчето вози пътници от 10-12 влака на денонощие, както и работници от околните села, които пресичат дълбоките води на язовира с него. Екскурзиантите и рибарите пък са с пъти повече от тях.
Специален влак от Кърджали до село Широко поле извозвал гражданите за "Венецианските вечери" - увеселения с оркестър и танци по водата. През 1970 г. по язовир "Кърджали" плава учебно-транспортният съд "Чайка". През 1952 г. в тук се създава Морски клуб, а градът става домакин на състезания по водомоторен спорт.
Пристанище в планината
„Емона” е построен през 1945 г. с водоизместимост 217 тона. Идеята Кърджали да стане пристанище възникнала на кораба "Рожен" - родопският град имал честта да бъде негов кръстник по покана на капитан Георги Георгиев. На вечерята в кораба кметът Милев заявил пред генералния директор на БМФ Йончев, че язовирите край града се нуждаят от пътнически кораби с ниско газене, за да не се налага строителство на пристанища. Иначе 27 селища оставали откъснати от света, тъй като язовирът е залял пътищата им.
Морският шеф веднага се съгласил. По-късно грандиозните идеи за развитие на туризма умират. За да се възкресят именно сега, напук и въпреки кризата. Иван Кутелов и Димитър Сюлюкчиев са инженери-машиностроители и съдружници в малка фирма, която действа от 3 години насам. Офисите и халетата им дадоха живот на закрития завод за инструментална екипировка недалеч от Кърджали. Започнали с производство на технологични линии за мандрите, с оборудване за кланици, с машини за пълнене на насипни материали.
Плаване срещу кризата
Идея на ученици от местната езикова гимназия всъщност ги вдъхновила да стартират необичайното за южния град корабостроене. Миналата пролет децата обявили акция за набиране на средства за плавателен съд, който да чисти коритото на река Арда и язовир „Кърджали”.
Тогава тандемът разработил проект на малко корабче със специални механизми, хидравлики и управление. После сами го конструирали, сами си финансирали строителството му. Така идеята им се развила в производство на алуминиеви плавателни съдове от типа катамаран, който да служи за туристически разходки.
Денонощно „плавали” в необятния океан от информация в интернет. После произвели и първото корабче – с него тази година на Богоявление отец Петър Гарена хвърли Кръста във водите на Арда.
„Много са трудни времената за всички, имаме кредити и лизинги, лавираме между препятствията, но не се отказваме, плаваме по кризата и ще успеем”, обяснява Иван. Двамата с Димитър са изобретили и машина за производство на кабели за ранно откриване на течове във водни системи, оборудвана със специален софтуер, чийто патент е отпътувал по обясними причини за Франция.
Голямата им мечта обаче е по река Арда да тръгнат водни таксита, които да свързват многохилядния квартал „Възрожденци” с административния и обществен център на Кърджали, както и да пътуват по изумителните заливи на язовирите в района.
