В началото на 60-те години на ХХ в. лудогорското село Красен дол е средно голямо, почти напълно българско село с над 500 къщи и с около 1300 души население. Тогава то е самостоятелна община, с осмокласно училище, сиропиталище, с огромно читалище, 5-6 магазина и десетина занаятчийски дюкяни и работилници. За цвят в него се навъртат десетина ромски фамилии – християни, кръстени с възможно най-българските имена.
Днес селото наброява около 100 човека и дори няма собствено кметство, а е
управлявано от кметски наместник и от кмета на шуменската община Никола Козлево – завършилият училище за ходжи Турхан Каракаш, прочул се с опитите си да постави начало на своеобразен нов възродителен процес като смени имената на улици и площади на територията на общината заради „изчерпано историческо съдържание“! Населеното място с красивото име Красен дол сега представлява грозна гледка с двата си реда полуразрушени и полуобезлюдени къщи, в повечето от които са се самонастанили потомците на някогашното малцинство от влашки цигани, които като скакалци опоскват жалките остатъци от изоставените от избягалите като от чума оттук българи. Само преди броени дни сградата на селската управа бе плячкосана с взлом и след като апашите не открили нищо, достойно за крадене, отмъкнали новия безжичен стационарен телефонен апарат. Зловещите останки от светлото минало на градчето – руините на сиропиталището и училището, може да разтърсят и най-коравосърдечния българин.
Това е родното място на Красимир Марзъков, който също като другите българи, родом оттук, се е изселил и сега живее във Велико Търново. Неговият дядо е загинал едва 20-годишен на фронта, а прадядо му – даскал Йордан, родом от Бяла черква, е бил помощник на Бачо Киро и е оставил продупчения си череп в Дряновския манастир. След смъртта на баща си през 1991 г., двамата с неговият брат, който пък живее в Шумен, наследяват по около 2 дка уреголирани имоти в кв. 23 по плана на селото, намиращи се на около километър от границите на това, което е останало днес от населеното място. Двамата братя регистрират наследството си и започват добросъвестно и надлежно да му плащат данъците всяка година.
В един юлски ден през миналата година Красимир Марзъков случайно разгръща в. „Труд” и попада на статия, озаглавена „Мошеници разпродадоха село”, в която се говори за нагли имотни измами, вършещи се в Красен дол. Сърцето му се свива в зловещо предчувствие и той веднага заминава за Нови пазар. В журналистическото разследване е цитиран тамошния нотариус Петър Абаджиев, който първи усеща, че нещо не е наред, след като в кантората му за кратко време се изповядват подозрително много сделки от едно и също село, с едни и същи свидетели, по една и съща схема на присвояване и последвали продажби. Марзъков се среща с него и той потвърждава, че в селото масово се разиграват имотни далавери. Но повече е шокиран, когато при проверка в службата по вписванията открива, че наследственият му имот, заедно с още други три, още в края на 2006 г. е „придобит по давност” от някой си Деню Добрев от с. Никола Козлево. Изненадите нямат край. Новият „добросъвестен владелец” е побързал да се отърве от пресните си придобивки и в следата на следващата 2007 г. ги продава накуп на „Саутийст дейтабанк” ЕООД от Варна за 10 910 лв. при данъчна оценка от 18 602,10 лв!
Схемата, по която действат измамниците, е проста. Циганинът Деню, чийто крак дори не е стъпвал покрай имота, е „наеман” от Рейхан Хюсниев Салиев от Никола Козлево и заедно с още двама-трима гладни роми от Красен дол е откарван до Нови пазар, където всички разпалено се кълнат пред нотариуса Абаджиев, че Деню цели десет години е „стопанисвал и обработвал” пръснатите на различни места парцели и така успява да ги получи в собственост по давност.
Красимир Марзъков остава втрещен от тези твърдения. Поне 3-4 пъти в годината той лично посещава местата, където се е родил и живял, и нито веднъж не е констатирал опити земята му да е била обработвана по какъвто и да било начин. Същия ден, в който научава, че е „ужилен” – 22 юли 2009 г., той подава заявление в Районна прокуратура – Нови пазар. Междувременно се свързва със близки и познати негови съселяни и разбира, че те също са изгорели по същата схема.
Фрапираща е иронията, че макар вече няколко години по документи да не е собственик на имотите си, Марзъков продължава да получава от данъчната служба в Никола Козлево известия за дължимите данъци, които той добросъвестно продължава да плаща до ден днешен. Едно от тези известия носи същата дата, на която данъчните служители изготвят оценката, с която Деню продава неговия имот на варненската фирма. На негово запитване до кмета Каракаш на 19 април тази година получава неадекватния отговор, че имотът му продължава да се води на негово име и единствено той е „данъчно задължено лице” по него. В тази връзка Марзъков не спира да се пита: „Колко ли живота още при положение, че имотът хем е мой, хем не е, ще бъда осъден да бъда вечното „данъчно задължено лице”?!
Че фирмата „Саутийст дейтабанк” изкупува на едро имоти в този район, става ясно от едно дело, заведено от нея срещу арендаторите на 13 дка от земите й в близкия до Красен дол град Вълчи дол. Варненският районен съд е отхвърлил претенцията й като неоснователна, но не това е най-забавното, което се случва покрай тази компания. По-интересното е, че като основна нейна дейност в Търговския регистър е посочена: „обработка на данни”?! Управител на варненското ЕООД е 30-годишната Краси Узунова от Ямбол. Самата компания първоначално е собственост на регистрираната в американския щат Делауеър офшорка „Сатурния инк”, представлявана от руския гражданин Алексей Вячеславович Толстых. В края на февруари 2008 г. дяловете на “Саутийст дейтабанк” са продадени на 100 % от „Сатурния инк” на „Блу бей риъл” ЕООД – представлявана от Галина Анатолиевна Кузмичева – също гражданка на Руската федерация. Прехвърлянето на собствеността подобно на горещ картоф от едни ръце в други не спира дотук. Само след един месец – в края на март същата година, Галина Кузмичева продава 100 % от дружествения дял в „Блу бей риъл” ЕООД на „Саутуест реал“ ЕООД, управлявано от варненката с руско презиме Елена Николаевна Пенева. Попечител на това дружество е „Саут уест тръст“ със седалище в Южноафриканската република! То е управлявано от швейцареца Франц Йозеф Гренцебах, който от известно време успешно развива здравен туризъм във Варна, разкривайки като представител на швейцарското акционерно дружество «Swiss Greenfield» верига от дентални клиники за имплантология и естетична дентална медицина "Дентапрайм", първата от която се откри в курорта Св. Константин през 2006 г.
Същият господин неотдавна по повод закриването на Мундиала в Южна Африка организира съвместно с мисията на ЮАР грандиозен „Южноафрикански летен фестивал“ във варненското село Падина, където с намира неговото имение. Гостите на това събитие наброяваха 250 души, сред които бяха забелязани министрите на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и на околната среда Нона Караджова. Швейцарецът е управител на Българо-Южно Африканската търговска камара. Негова милост е и управител на компанията „Саут уест мениджмънт“ ЕООД, която се занимава според Търговския регистър с „отдаване под наем на средства за въздушен транспорт без екипаж“. Връзката между денталните услуги и самолетите може да откриете в думите на самия Гренцебах, изречени преди време на един форум, че „медицинският туризъм има голям ръст, но изисква директни редовни полети» и според него има голям потенциал в откриването на директна въздушна линия до Германия.
Всичките тези пререгистрационни гимнастики с фирмата, която стои в дъното на приватизирането на село Красен дол, а най-вероятно не само на него, оставят съмнението, че определено нещо не е наред и собствениците се опитват да прикрият истината и следите на нейната дейност. В крайна сметка излиза, че всичките тези имоти, придобити чрез измама на гърба на нищо неподозиращите за случващото се истински собственици, реално са станали притежание на чуждестранно юридическо лице – южноафриканския тръст. Вероятно става въпрос за стотици декари земи в една от най-плодородните части на България – Лудогорието.
В самото село малцината останали българи избягват да говорят за случващото се. Признават, че ги е страх от депесарските управници на района, които дискриминират всеки, който не е гласувал за тях. Хората с вроден инстинкт усещат, че са безсилни да защитят собствеността си и примирено вдигат рамене. Някои от тях не са могли да преживеят кражбата на имотите си като старият ковач Кою Недялков и неговата съпруга, които се споминали един след друг броени месеци, след като разбрали, че къщата им вече има нов собственик. Бай Митко, известен с прякора си Пощата, тъй като дълго време е бил началник на пощенската служба в селото, с две думи обобщи ситуацията: „Абе, ние сме село без кучета“. Сегашната пощаджийка Красимира Цветанова също е една от „ужилените“. Къщата, която бъдещият й жених купил, още преди да минат под венчило, също след време се оказала, че е с нови стопани под носа им. Днес тя стои с изтърбушени прозорци, а здравата циментова мазилка, която мъжът й направил като младоженец, вече започва да се лющи. Но нищо не могат да направят. „В момента се води следствие от полицията в Шумен, дори в четвъртък пак викат хора от селото да дават показания, ама горките само се харчат за пътя – разказва Красимира. – Какво може да разкажат те, като нито не знаят. Да питат истинските престъпници, тези, които са направили далаверите, а не да разкарват напразно невинните хора по друмищата“.
Дали един, два или десет българи ще изгубят имота си в Делиормана, може да мине за частен случай. Но дали държавата в лицето на своите правоохранителни органи ще направи нещо, за да спре обезбългаряването на района и превръщането му в южноафриканска колония – в прекия и преносния смисъл, вече е въпрос от национално значение. Подобни безчинства с изстраданата всяка педя от народа ни българска земя повече не могат да продължават. Съвсем наблизо Аспарух е побил меча си и е казал „Тук ще бъде България“. Дано не доживеем думите на ювиги да останат само спомен за една красива и героична легенда.
