Преди години Малко Търново бе много популярно, най-вече в Бургаския регион, като място, където въздухът е кристално чист и притежава забележителната чудотворна способност да лекува различни белодробни заболявания. Мнозина семейства, включително и такива от областния център Бургас, се заселиха в кипрото погранично градче, за да възстановят увреденото
си от урбанистичните промишлени замърсявания дишане и да прочистят белите дробове на подрастващите си наследници, задръстени и давещи се в недостиг на свежа атмосфера още с първата им глътка живот.
Тогава в най-югоизточното разположеният до турската граница град кипеше от живот – не само заради напъните на единствената в онези времена партия да го направи столица на грандоманския си проект „Република на младостта“, не само и заради голямата гранична застава, привлякла в този край множество военнослужещи, барабар със семействата им. Съчетанието на благоприятен климат, провинциално спокойствие и възможностите за осигуряване на препитание в околните кариери, мини, завод за електроника, а също и за битова химия и козметика, от които днес няма и помен, пълнеха градчето с млади хора.
Последвалата обаче разруха на т. нар. „преход“ постепенно ги разгони към големите градове и пустата чужбина, а военните изчезнаха без следа, също както и икономическите субекти – т. е. промишлените предприятия, осигуряващи прехраната на местните жители. Съвсем закономерно обезлюдяването повлече след себе си като лавина съсипването и на образованието, и на здравеопазването в малкотърновската община. Едно по едно се закриха редица училища, че и дори станалият хитов по едно време Техникум по електротехника в Граматиково.
Нерадостна е съдбата и на общинската болница и култовия санаториум за лечение на белодробни заболявания в общинския център. Някога тук се ширеше голяма поликлиника, чиято функция днес изпълнява... една единствена лична лекарка – общинската съветничка доктор Валентина Ралева. За да бъдем справедливи, ще отбележим, че своят принос за здравеопазването в региона дават и две зъболекарки с частни кабинети, разположени из опразнените коридори на бившото поликлинично заведение. Няма да пропуснем да отбележим и подкрепата на другото джипи в цялата околия с целокупно 4-хилядно население, която обслужва пък най-голямото странджанско село Граматиково и близките Заберно и Визица – доктор Веска Чавдарова. Това е целият медицински антураж, който се грижи за здравето на жителите в общината, повечето от които са възрастни хора с цял списък здравословни проблеми.
Две лекарки пак са нещо, ще кажете, на всъщност лошото в случая е, че те са локализирани само в две от населените места и отскачат в два дена от седмицата до по-големите селца. Ако не дай си Боже на някоя бабичка от забутаните Сливарово или Калово например вземе, че й прилошее, докато намери с какво да стигне до Малко Търново или Граматиково и открие някоя от докторките (стига да си седят в кабинетите, а не са в Заберно да речем), току виж, че не види повече слънцето. Ще отворим скоби, за да отбележим, че потърсихме двете лекарки в кабинетите им във вторник, но не открихме нито едната, нито другата в тях.
За щастие няколко от помещенията в бившата поликлиника са наети от частната организация „Каритас“, която развива социална дейност в помощ на възрастните хора от региона. Та техни служители ходят през ден по селата и ако има някой страдалец по това време там, който не се чувства добре, го карат с техния превоз, ей така на доброволни начала, до общинския център. Но ако се наложи консултация със специалист, пътят е само един, води право към Бургас и е дълъг 80 км.
Защото общопрактикуващите две джипита в тежките случаи са безпомощни, а в отделението към малкотърновската болница може да приемат само случаи на белодробни заболявания и от време на време някой човечец с бъбречна криза. Хората, на които се прави хемодиализа, са принудени да бъхтат по 200 км., за да стигнат до Бургас, тъй като линейката обикаля през Ясна поляна, за да вземе и тамошните пациенти.
Освен „Каритас“, помещение в бившата поликлиника са наели и от БЧК. Тук е и общинския офис на Здравната каса. Но интериорът на коридорите и приземията в тази част от сградата е свръх сюрреалистичен и напомня за края на света.
В другата половина на ремонтираната през 2000-та година болнична постройка, все още крета носещата сега формулировката „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение“ - Малко Търново. Стационарът от 20 легла наистина е запазен и до днес, но лекарите са на изчезване и тук. Някога в болницата са работили по над петима медици, доскоро са били трима, а сега са останали само двама доктори, единият от които е управителят на здравното заведение д-р Мирослав Обрейков.
Започнахме със спомени за прекрасния лековит малкотърновски въздух. Прекрасно е, че санаториумът все още не е затрит и в него могат да намерят изцеление страдащите от хроничен бронхит, белодробен емфизем, бронхиална астма и редица други дихателни заболявания. Само че тази година издържаното от общината здравно звено не е подписало договор с НОИ – защо никой не можа да ни обясни, и така на практика сега работи като спа център. Който може да си плати престоя – ще се ползва от услугите му. На който ценоразписът не му е по джоба, макар и съвестно да е плащал здравните си осигуровки, ще диша само чистия въздух по улиците.
В същото време градът-събрат на Малко Търново по качество на въздуха – Сандански, се радва на всеобща популярност, икономическо развитие и разцвет на балнеотуризма. Не бързайте да възразявате, че в него имало минерални извори. Само на тридесетина километра от общинския център в Странджа, край село Младежко също блика лековита минерална вода, която с повече инициативност и ентусиазъм може да фокусира интересите в областта на балнеологията и саниториалното дело.
Разочаровани от състоянието на здравеопазването в пограничната община, жителите й продължават да търсят алтернативни решения. Мнозина от тях, на които децата учат в областния център, са се записали при лични лекари в Бургас. И нищо чудно след някое време тези хора окончателно да се преселят в крайморския град, а Малко Търново да стане толкова нищожно малко, че в един момент да изчезне и от географската ни карта.
