В края на миналата седмица цялото северно Черноморие остана без ток и туристите масово изпаднаха в ярост от проваленото си летуване. И заваляха заплахи за съд, искания за анулиране на почивките, за обезщетения... Заглавията, които се появиха по този повод в руската преса, например, варираха от „Знаменит курорт показа на туристите „края на света“ до „Българският Слънчев бряг се върна в каменната ера“. И като в приказката за лошата дума – токът дойде, но остана черния пиар. Поне още няколко години „гугъл“ ще вади на първо място подобен род нелицеприятни за България заглавия всеки път, когато някой пусне в търсачката „почивка в БГ“. Полюбопитствахме
с какви впечатления по принцип си тръгват от българските морски курорти летуващите у нас чужденци. Впрочем руското интернет пространство е плътно наситено с множество форуми, посветени именно на отзивите от летуване край родното ни море.
Със завидна прецизност киевчанинът Александър е систематизирал резултатите от престоя си в Слънчев бряг в началото на юли тази година. Още на летището на украинеца се е наложило да чака 50 минути през нощта, докато се осъществи трансферът му до четиризвездния хотел „Планета“. Тук човекът определено е извадил късмет, защото други негови сънародници се оплакват, че престоят им на аерогарата се е проточил цели два часа, през което време децата им успели да заспят в ръцете им.
Но да се върнем на преживяванията на чужденците по курортните терени. На въпросния Шура направило дълбоко впечатление следния факт: „Така, както и в „Европа“ - казва той, - и тук всички славяни (руснаци, украинци и т. н.) биват настанявани в сгради с вид на недовършен строеж“. А ето как описва отношението към тях, на което се е натъкнал братушката: „Местните „европейски“ подрастващи постоянно издевателстваха в асансьорите над руските жени, докато не ги хванах в крачка и не им дадох подобаващ урок. Така се натъкнах на цял табор от „европейци“, които размахаха юмруци и обещаха да ме заколят. Във възникналата ситуация охраната се самоотстрани, докато не довтаса полицията и не „разтури“ бойното ни сборище. През останалите ми два дни ходих с нож в джоба“. Но изпитанията на горкичкия човечец по родните брегове не свършват до тук. На 8 юли излязъл силен вятър и от течението вратата към банята здраво се хлопнала и се натрошила. По думите на украинския страдалец „целият хотел представлявал картонено-пенопластова бутафория, покрита с боя тип „позлата“. Но чужденецът бил принуден да заплати за ремонта на вратата 180 лв. или 115 долара, при това от хотела се съгласили, че 100 % вината не е негова, но така им били наредили „отгоре“.
Последният цирк се разиграл отново на бургаския аеропорт, където „европейските“ митничари съвсем натурално обискирали пред очите му цял рейс с украински първолачета, а при качването в самолета „местните европейци“ го качили заедно с тези лагерничета на аероплана „Бургас-Москва“. За тях – коментира Александър – всички ние сме руснаци (и от Киев, и от Москва) и е все едно на кой полет ще те качат. Своето писание украинецът завършва с думите: Ето как почивах в „ЕВРОСЪЮЗА“.
С не по-малко неприятни спомени си е тръгнала от нашата страна и Марина, която избрала за почивка курорта Албена. Общото впечатление, което тя е отнесла от нашата страна, се изчерпва с лаконичния извод: „Всички искат пари, а никой не иска да работи“. Тя споделя във форума, че „персоналът е груб, усмихва се рядко, никой не поздравява клиентите на хотела, стаите се почистват лошо, санитарните възли са потрошени, лампите или не светят, или не може да се включат, храната е еднообразна, а детското меню се изчерпва с пържени картофи и плодови нектари. Що се отнася до развлеченията и анимацията – за 17-дневния престой на семейството й, имало концерт на един певец с репертоар от италианската естрада на 80-те години. Тя също е категорична: „Повече никога няма да отида в България“.
Не са останали очаровани и гостите на курорта „Русалка“. Някоя си Екатерина споделя, че там било населено с много немски туристи с „безумно крещящи невъзпитани деца“. Руснаците търсели спасение в екскурзии, но нямало никаква информация за тях и се налагало непрекъснато да пътуват с такси. Скука и тъпотия съпровождали престоя там и на един друг руснак, представил се за Александър, който пък се оплаква, че всички напитки се поднасяли в пластмасова чаша и дори е нямало с какво „да се напият от мъка“.
Не са по-оптимистични отзивите и от прекрасните иначе хотели в Златни пясъци. Отмарялата в четиризвездния „Калиакра“ Светлана се оплаква, че за почистването на стаите не се използвала прахосмукачка и затова пясъкът оставал набит в стария килим. Малкият телевизор в стаята излъчвал само първи канал, евронюз и немските канали, а хладилникът не работел. Ирина пък, която избрала хотел „Мимоза“ за почивката си, се дразнила през цялото време на престоя си у нас от някакъв „солист“, който пеел в близкото „рок кафе“ и се дерял по цели нощи, без да я остави да мигне.
Петербургчанката Анжелика обаче, отдъхвала в „SOL Nedebas Mare”, е останала доволна, защото „храната в ресторанта била нормална и не получила никакво разтройство от нея“, но пък виното й дошло малко кисело и не по нейния вкус, пък бирата „не се пенила, а отделяла само някакви немощни мехурчета“.
Някоя си Олеся разказва, че посетила с приятелите си Варна, която й изглеждала като „Русия в добрите стари времена“ и обобщава: „Бях в България за първи и за последен път. Искам да кажа, че това е една бедна страна“.
Туристката Елена избрала за летния си отдих със семейството си поморийския хотел „Феста Поморие Ризорт”. Като цяло жената е много възмутена от демонстрираното „ужасно“ отношение към руснаците, за разлика от обслужването на немските туристи там, около които някакъв нашенски мениджър Богдан „само дето с ветрило не им е веел“. Въпреки че фамилията била резервирала допълнителен креват за малкото си дете, в стаята, в която ги настанили, имало само двойна спалня. Същата била ситуацията и със семейството на нейната приятелка. След като три дни молили да им бъде сложено допълнително легло за малчуганите, в крайна сметка им донесли такова... без дъно. Оказало се, че матраци за него в хотела нямат и въпросният Богдан ги посъветвал, ако искат матрак... да си купят!
Може да продължаваме до безкрайност да цитираме отзиви на братушките за почивката им у нас, все в този дух. Естествено има и такива, които са се завърнали в родината си и с по-добри чувства и впечатления. Техните възторзи обикновено обират Стария Несебър и Созопол, омаяли ги с уникалната си архитектура и неподправена романтика. Но трябва да се има предвид, че това са по-скоро импресии от еднократни екскурзии до тези градчета, а не плод на трайни пребивавания по нашите курорти.
Сигурно всеки от вас може на свой ред да се заяде с претенциите на рускоговорящите туристи. На мен лично обаче ми стана неудобно, че красивото ни крайбрежие, надарено с прекрасни златни пясъци и слънчеви брегове, е така оплювано, при това не без основание. Не е нужно да изброяваме всеизвестните правила за това как трябва да посрещаме все по-оредяващите ни туристи – това всеки го знае. Питам се обаче какво ни пречи да го постигнем и да изживеем първата радост българин да се наричам с гордо вдигната глава. Няма летовници втора класа, пък било то и досадните алкохолни туристи, които опростачват реномето на нашите курорти. Защото от всички гости по родното ни Черноморие в крайна сметка печелим всички ние и хубавата ни татковина, или поне изпразнената й хазна.
