Частна собственост - Вестник ДЕСАНТ. Национален седмичник.

Частна собственост

Новината е видяна 1377 пъти
» виж останалите снимки

Добавена на: 29.07.2010 01:21
Брой 64
Автор : Веселин Максимов, снимки: Мария Овагемова

Балдахиновата платформа във водите на „Златна рибка”

Нахлухме на плажа на „Златна рибка” весела тайфа, а там ни чакаха още приятели, така че се очертаваше да бъде много забавно прекарване. Кой да ти гледа обстановката, всички бяха откачили от жега и се бухнаха в морето веднага, след като хвърлиха дрехите на пясъка.

И веднага го видяха... Подиум, всъщност квадрат три на три метра, със стени от бял покров, имитиращ балдахин, без таван. На фронталната му част, която гледа към плажа, някой беше провесил табела и с маймунски разкривени букви беше написал „Частна собственост! Не се качвай!”

Хората общо взето заобикаляха със страхопочитание грозния надпис и безсмислено плаващата по обяд платформа, закотвена нелепо в място, определено от закона като „публична държавна собственост”. Всички се чудеха какво става, но за по-сигурно се правеха, че не виждат грозната наглост, изпречена току пред очите им веднага, щом тръгнат да влизат във водата.

Сигурно поради същата причина плажът на къмпинг „Оазис” безнаказано стана частен. Обсипан с неизползваеми чадъри, които струват майка си и баща си и откъдето човекоподобни мутри гонят летовниците, които не щат сянка от тези омбрели.

Явно това е причината Лозенец от красиво място край Царево да се превърне в жалко подобие на софийски бетонен комплекс, където жителите са наблъскани като сардели и се чувстват ужасно, но пък държат да се знае, че „имат апартамент на Лозенец, също като в София, нали!”

Най-вероятно това е било причината симпатичната певица Белослава, като една истинска дама, съвсем подхождащо на финия й стил на пеене, да излее яка бетонна крепостна стена по скалите под своята вила там и да откъсне ивица от пясъка за частно плажче.

Ето го поводът достъпът до красивите скали на „Германката” да бъде тотално отрязан, заради „частните собствености”, построени на поляната пред тях и оградени с дебели диарбекирски зидове.

А дотук горим само за Южното Черноморие...

Децата бяха първите, които се накачулилха на платформата „Частна собственост! Не се качвай”, без да им пука от наглеца, сложил този надпис. Качваха се и скачаха във водата, смееха се, пръскаха се и крещяха от удоволствие. По някое време, без никой от възрастните да разбере как стана, малчуганите скъсаха написаната полуграмотно табела, тя се полюля известно време по вълните и изчезна.

Както се надявам да изчезнат скудоумията по плажовете български.

Засега, обаче, с надеждата си оставам.

P.S. Очевидци разказаха, че на следващия ден на балдахинената платформа се събрали хора, които яли торта, пили шампанско и се веселили от сърце. Върху „частната собственост”, за която се предполага, че е трябвало разрешение да бъде разположена ВРЕМЕННО върху публична държавна. Айде на бас дали е имало такова...