То се намира само на сто метра от историческия хълм Царевец, в... ателието на един иконописец
Сумрачното помещение е отрупано с икони, кръстове и снимки, които покриват стените от пода до тавана. А в средата на стаята – мраморна чешма с корито. Чак тогава любопитният турист разчита надписа на вратата: „Водата е безплатна“. И, докато се чуди дали да влезе вътре, птиците, сякаш усетили колебанието, му правят път. Вратата се оказва отключена. И непредубеденият пътник все едно хлътва в друго измерение.
В пълен контраст с адската жега навън, вътре е хладно. Докато очите свикнат с полумрака, деликатно покашляне издава човешко присъствие. Скрит зад иконите, там е зографът Стоян. Не е нужно да го предразполагате, за да ви разкаже невероятната си история. Стига само да му поискате чаша вода.
„Водата има памет, затова преди да отпиеш, трябва да я заредим с добра енергия“, обяснява той, докато пуска запис на църковни песнопения... После накратко се представя.
Завършил е факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. Кирил и Методий". От 1980 година зографисва храмове и рисува икони. От 1985 до 1990 година е работил на щат като реставратор-зограф във Великотърновската митрополия. В този период възстановил образите на много светци в Търновските черкви, Арбанаси и други населени места от епархията. Правил 2 изложби в Япония - през 1992 година в Кобе - старата столица и през 1994 година в Токио, в които включил копия на старинни икони от България и авторски творби. Много негови икони в момента са в частни колекции във Франция, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Швеция и други държави.
Чудото
Било по време на Великденските пости през 1996 година. Стоян Недев тъкмо довършвал икона на Свети великомъченик Георги Победоносец. В ателието била и дъщеря му, която също е художничка.
Изведнъж двамата чули ужасен гръм, сградата се разтърсила, а бетонната плоча под бюрото му се напукала. Уплашени, че има земетресение, те хукнали навън. От силния трус паднал куполния кръст на катедралата в близост. А там, където се пропукала плочата, бликнала вода.
„Първата ми мисъл беше, че се е спукала някаква тръба и извиках специалисти от ВиК да отстранят аварията. Няколко пъти спираха централно водата, за да установят откъде идва течът, но не успяха да намерят нищо. А водата бликаше все по-силно“, спомня си Недев. Заради влагата, накрая той решил да се изнесе от ателието.
И точно тогава се случило чудото. Навръх Великден, по обяд, пред вратата кацнал гълъб с червена човка и бял триъгълник на врата. Свещеник му обяснил, че това е поличба, знак Божи, че гълъбът му бил пратен от Свети Георги и вместо да бяга, Стоян трябвало да направи чешма.
Пернатият пратеник
Странният гълъб останал край ателието точно две седмици, докато зографът градил мраморната чешма. Отлетял, когато работата по нея приключила. Озадачен, Недев занесъл проби в ХЕИ. Сертификатът, който в момента виси в рамка на стената удостоверява, че водата е лековита и няма нищо общо с магистралната.
Когато освещавали чешмата на Гергьовден, гълъбът с червената човка се върнал, водил със себе си още два... Птиците кацнали пред вратата така, че очертали православен кръст.
Няколко приятели на художника снимали невероятното явление. Чак когато промили снимките и ги увеличили, на фотосите се откроили и други, още по-странни неща. На един от кадрите се виждат силуетите на Свети Георги, конят му и ламята. Но най-забележителната част от скритите знаци по снимката е Убрусът- неръкотворният образ на Христос, отпечатан върху Торинската плащеница.
Лечебната сила
Доказано е, че водата е лечебна, помага за болни очи, стомах, сърце, идвали са и млади жени, страдащи от безплодие. Тези, които вярват, оздравяват, казва Стоян. Преди две години в ателието му влязъл турчин и го попитал, на мюсюлмани помага ли водата. После напълнил една бутилка и занесъл на жена си да пие. Тя тъкмо била претърпяла операция, лекарите й открили рак и й дали само няколко месеца живот.
„Няколко седмици този човек идваше всеки ден и й носеше от водата. Един ден дойде самата тя. Легна пред чешмата, целуваше мрамора и плачеше. Благодареше от цялата си душа и сърце. Беше започнала да се възстановява“, разказва развълнуван иконописецът.
От никого не е взел и една стотинка, казва, че тази благодат даром му била дадена, даром трябвало да я дава и той.
После спира разказа и подава чашата с прясна студена вода. „Вече можеш да пиеш!“, казва усмихнат Стоян Недев и изпраща поредния си случаен посетител с пожелание за здраве и дълъг живот.
