• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 28.07.2010 23:49
Брой 64
Автор : Борислав Наумов

Няма да е изненада, ако набеденият за „мозък” на Б. Б. и провалил се като политик Лъчезар Иванов стане посланик в някога братската нам Монголия. Ще е изненада, ако докторът-гинеколог не заформи там подобаващ скандал, назначавайки примерно за домакин на амбасадата оня достолепен митничар, когото не можа да пробута за шеф на митница Калотина.

В някои отношения традициите са точно това,

което бяха и преди половин век! Една от тях продължава нагло да демонстрира приемствеността между българската дипломация - от ерата на „непрежалимия” социализъм през прехода към демокрация, та чак до четирилетката на победилия герберизъм. Да, познахте! Става дума за практиката провалилите се или станали неудобни „наши другари” да бъдат назначавани на дипломатическа служба зад граница. По този начин иначе неизвестният брат на световноизвестния бас Николай Гяуров се прочу с дипломатическите си гафове в Гана; след тежко скарване с Иван Костов, вироглавият поет Едвин Сугарев бе въдворен в Монголия; провалилата се в дипломацията и като кандидат за еврокомисар Румяна Желева май още е с шансове да упражнява като посланик добрия си немски във Виена.

20 процента наглост

В момента е трудно или по-скоро трудоемко да се изчисли колко от посланиците и дипломатите на задгранична служба са от така нар. партийни парашутисти. Със сигурност са много, след като наскоро говорителят на МВнР Весела Чернева официално обяви, че ведомството смята да ограничи политическите назначения на посланици до 20%. Това всъщност предвижда и приетия от кабинета „Станишев” Закон за дипломатическата служба, но явно не се спазва. Премиерът Бойко Борисов и дипломат №1 Николай Младенов видимо нямат намерение да се отказват от порочната, но така удобна практика, щом гласът на Външно твърди, че „политическата квота ще се запази на 20 процента”, но дефиницията щяла да се конкретизира. „Амбицията е да има ясна процедура по селекцията на политическите назначения, а това да не става в един кабинет, в който "двама души пишат на едно листче едни имена", продължава с недипломатическа откровеност Весела Чернева.

Дипломация на мизерията

Скоро обаче кандидатите да сменят политическото поприще с дипломатическо ще станат многократно повече не само от квотата, но и от местата въобще. И понеже живеем в страна на узаконените абсурди, нищо чудно да се обявят конкурси за дипломати от 20-процентовата политическа квота. Оказва се, че Външно министерство, за разлика от МВР, няма имунитет срещу съкращения и икономии. Затова 20-30 от мисиите зад граница ще бъдат закрити, а 200 от служителите там ще се приберат в България. За да се изпълни императивното изискване за 15 % икономии, щели да бъдат продадени и пет от големите имоти в чужбина. Тук е излишно да напомняме, че МВнР (а всъщност България) притежава някои безценни и дори с културно-историческа стойност имоти в чужбина, като например посолството ни в Рим. Продажбата им, на практика, е най-глупавият възможен начин да се акумулират приходи. Да не говорим, че планираните годишни икономии от съкращения на щата са едва 16 млн. лева – мизерна сума на фона на колосалните и нарастващи от година насам разходи на държавния апарат. И още – невъзможните за калкулиране, но реални и сигурни загуби на авторитет и влияние в страните, където ще бъдат закрити българските представителства.

Подобна дипломация на мизерията изглежда още по-нелогично на фона на онези 20 млн. лева, които правителството отпуска, за да се рекламира страната ни пред чужди инвеститори в издания като „Икономист” и „Файнейшъл таймс”. Ако дипломацията ни, в частност, и управляващите, като цяло, вършат това, за което им се плаща, то много повече издания и агенции биха се натискали да пишат за българското икономическо чудо. В противен случай ефектът от платените публикации ще е точно толкова нищожен, колкото от милионите, платени през последните години на чужди лобистки компании, за да излъскат имиджа на най-бедната и корумпирана страна в ЕС.

Жалко, но и това българско правителство е напът да използва дипломацията като евтина компаньонка за прегрешили и/или изконсумирали мандата си политици. Има обаче една група от хора, които в никакъв случай не са застрашени от поредното управленско упражнение. Сред тях са Георги Гергов, Стоян Денчев, Иво Прокопиев, Цветелина Бориславова,Саша Безуханова, Борислав Дионисиев, Младен Мутафчийски. Общото между тях не е само богатството им, а и това, че са сред 20-тината почетни консули на чужди държави в България. Нищо чудно след края на мандата между тях да видим и Бойко Борисов – италианският премиер Силвио Берлускони надали ще се откаже от възможността скромно да възнагради своя български приятел.

 

 

  Вашите коментари »

• Интернет доставчик в Бургас
• Интернет доставчик в Созопол
• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development