Светлият образ на Васил Левски наднича от стената на не една класна стая, фоайета на държавни институции и кабинети на кметове и политици. Този факт говори красноречиво, че героят на майка България не е забравен и все повече стават българите, които които гледат на него като на свята икона. Дори подрастващите вече знаят, че Левски не е име на футболен отбор, а на най-великата личност в нашата многовековна история. И докато мнозина други национални герои постепенно изпадат в забвение, като че ли личността на Апостола все повече се превръща във фигура, обединяваща в себе си всенародната гордост, че сме българи. Затова и не е случайно,
че тъкмо неговите паметници, като знаци на всенародна почит, са може би най-многобройните в нашата родина.
Миналата година от сайта Кафене.бг предприеха инициативата инициативата "Да преброим паметниците на Левски". Събраната информация, включваща също бюст-паметници, барелефи, орелефи и паметни плочи, беше обобщена в специална Карта на родолюбието, на която бяха отбелязани всички паметни места. Идеята на организаторите бе да докажат, че това е личността, която заслужава да бъде обявена за исторически символ на България. Те събраха информация за над 100 паметни знаци, посветени на Апостола. Освен у нас, те откриха негови паметници и в Аржентина, Гърция, Канада, Куба, Молдова, Румъния, САЩ, Сърбия, Украйна и Франция.
Първият монумент в памет на Левски е издигнат в близост до мястото, където се предполага, че е извършена неговата екзекуция – в сегашния център на София, на кръстовището между булевардите „Васил Левски”, „Янко Сакъзов” и улица „Московска”. Той е и един от първите паметници, вдигнати в столицата след Освобождението. Въпреки че плановете за неговото изграждане датират още от 1878 г., поради липса на финансиране официално е открит едва през 1895 г. Днес той е основният център на честванията на годишнините от смъртта и раждането на великия българин.
Друг знаков негов паметник е този в родния му град Карлово. Той е издигнат през 1903-1907 година в самия център на стария град, близо до църквата "Свети Никола". Скулпторът Марин Василев е изваял Апостола в цял ръст, с револвер в ръка. До него е застанал ревящ лъв, който олицетворява разбунтувалия се български народ срещу турския поробител. В най-ниската си част върху монумента са изписани имената на жителите на Карлово, дали своя живот в името на българската свобода.
В навечерието на святата годишнина от рождението на Апостола – 18 юли, ние пък си направихме труда да проверим колко читалища носят неговото име. Само в София се оказа, че те са повече от 4. Народни читалища, носещи неговото име има и в Карлово, Балчик, Варна, Русе, Димитровград, Айтос, както и в селата Рударци, пернишко; Падина, девненско; Сандрово, русенско; Филаретово, котленско; Сноп, генералтошевско; Горна Росица, севлиевско; Победа, ямболско; Късак, доспатско; Бенковски, пловдивско и в едноименното село Васил Левски, търговищко.
Многобройни са училищата и професионалните гимназии, които също са избрали гордото име на Апостола за свой патрон. Само в столицата те са четири. Едва ли има по-голям български град, в който да няма учебно заведение, улица или площад, носещи името „Васил Левски”. И това, повярвайте, възпитава по най-неподправен начин искрена почит и преклонение пред делото на този велик син на българския народ. Твърдя го уверено, защото самата аз съм учила 8 години в училище „Васил Левски” в някогашния столичен район „Васил Левски”, в непосредствена близост до читалище „Васил Левски” и не мога да си представя негова годишнина, било то от раждането, или от злочестата му смърт, в която да не сведа глава пред неговия паметник с дълбока благодарност в сърцето, че ме е научил да обичам отечеството ни.
