Делфините край древен Анхиало


15 Юли 2010, Четвъртък


Тематичното многообразие в монетосеченето на Анхиало (Поморие) – от богове, храмове, кораби, земеделие, крепостни стени… до актуална политика и спорт – е коментирано много пъти. Трудно може да се посочи друг град в нашите земи, който да му съперничи достойно в това отношение. Монетите на Анхиало дават изключително ценни сведения за живота на античния град. Те са негов огледален образ.

Поморийското монетосечене засяга областите земеделие, корабоплаване, риболов, отбрана, императорски визити и т.н. Разбира се има и неангажирана тематика, повтаряща се при всички градове, но обикновено тя е абстрактна и е свързана най-често с вярванията – божества, митология и т.н.



Автор: д-р инж. Иван Симеонов, Тодор Деляков

Като се има предвид търпимостта на Рим към чуждите божества, силно е присъствието не само на гръкоримските богове, но и на източни, египетски, тракийски и др.

В този ред на мисли немислимо е морската тематика да не присъства подобаващо в монетосеченето на Анхиало – главно морско пристанище на Западното черноморие. В нея се включва всичко свързано с морето – корабоплаване, морски животни, морски божества, митология.

На една монета от времето на Гордиан ІІІ (238- 244 г. сл. Хр.) се вижда делфин в ход надясно, пронизан в гръбначната част с тризъбец. Това се явява материално доказателство, че делфинът в онези времена е бил ловен обект. Съществува и реверс на монета на същия император с делфин в ход надясно между две риби пронизан с тризъбец в опашната част. Все пак, трябва да се отчете, че тризъбецът е атрибут и на бога на моретата и земетресенията Посейдон (Нептун), така че в случая би могло да се търси освен човешка, и божествена проява, но така или иначе делфинът е обект на лов.

Реверсът с делфин между две риби се появява и при другите императори, например Комод (180-190 г.сл.Хр.) и дори императорски съпруги, при които делфинът не е прострелян.

Интересна е и една друга монета на Максимин Тракиец, при която богът на любовта Ерос (Купидон) е яхнал делфин. В случая се набляга на две впечатляващи качества на делфина – бързината на движението и дружелюбността му. Скоростта му на придвижване се сравнява с тази на птиците, след като крилатия бог на любовта Ерос го е избрал като лично транспортно средство по море. А дружелюбният му и любвеобвилен характер идеално пасва на любовните трепети, които обземат улучения от стрелите на Ерос. Ясно е едно, че древните обитатели на нашите земи отлично са познавали делфина, особено поведението му, а също така, че той е бил обект и на особено внимание.

Това обаче не му е гарантирало защита от ловците – били те хора или богове. Прагматизмът е взимал връх в действията на древния човек – в случая римския гражданин. А добре се знае, че освен че е бил дисциплиниран и организиран, той е бил и прагматик. Изобилието от риба тогава в наричания днес Бургаски залив е поддържало равновесието и в никакъв случай над делфина не е висяла заплахата от изчезване, която днес е съвсем реална. Нито пък е бил труден за забелязване, каквото е положението в настоящия момент.



В категории: История , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки