• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 15.07.2010 02:49
Брой 62
Автор : Валентин ФЪРТУНОВ

Приключва една определено истерична откъм събития седмица, която е знакова в доста отношения. Премиерът в присъщият си самодоволен стил заяви: „Великите сили са доста влюбени в нас”. В София за няколко часа кацна лично вицепремиерът на Руската федерация Зубков, за да разчиства кашата в съвместните ни енергийни проекти. Американският отговор не закъсня. Агенция „Ройтерс“ пусна на международния информационен пазар гръмкото заглавие „България на бунт срещу енергийните навици на Русия”. От самата статия по никакъв начин не става ясно коя България на какъв бунт се е вдигнала и срещу какви руски енергийни навици, но това в технологията за промиване на мозъци е без значение – важно е заглавието! Включи се и маститият „Файненшъл таймс“,

който пресоли супата, публикувайки като прясна новина старото (с почти едномесечна давност) и поради това неактуално вече интервю с Борисов „България се оттегля от Бургас – Александропулис”. Западната медийна атака в подкрепа на американските интереси в България обаче се стори недостатъчна на Държавния департамент на САЩ и каубоят-посланик Джеймс Уорлик в типичният си безпардонен имперски стил разигра една добре разгласена предварително демонстрация на сила с гръмотевичната си поява при министър Трайков за провеждане на кръстосан разпит на тема руските газови доставки.

В същото това време, из държавицата ни по терлици и в потайни доби се заниза напред назад една откровено диверсионна мисия на новият голям геополитически играч – неосманска Турция – мисия, оборудвана със сателитни комплекси, телевизионни екипи, монтажни и ефирни студия, дегизирана под странната форма „Влак на дружбата”. Случайно или не, моментът за масираната, но и добре прикрита диверсионно-медийна инвазия бе невероятно сполучлив. С изключение на независимата телевизия СКАТ, никоя друга голяма медия не „забеляза” нахлуването. Не че ако седмицата не беше родила повече история, отколкото може да изконсумира, някой щеше да го „забележи” – правителството и парламентът просто нямат адекватна балканска политика и като щраус си зариха главата в пясъка, а това означава, че официозните медии (на практика всички големи такива в страната) си кротуват на принципа „не чух, не видях, не казах”. И турските мисионери необезпокоявани плъзнаха из общините с компактно мюсюлманско население и се заеха да си правят каквото си искат, сякаш не са на територията на суверенна държава, а в международни води.

Честно казано, и аз не бих обърнал внимание на тази „приятелска” комшийска провокация, бих я приел като една от многото нестихващи системни и настоятелни реализации на неоосманската доктрина на ердоганова Турция от последните години, ако не беше ясно, че тази акция е по-различна. Че тази акция има съвсем конкретна цел – превантивен удар, блокираща контраатака срещу единствения опит на българина от много години насам да защити оцеляването си като нация чрез масови народни действия при условията на липса на каквато и да било държавна доктрина за национална сигурност.

Да, турските управляващи, за които преди две седмици световноизвестният политолог, норвежецът проф. Йохан Галтунг заяви, не без възхищение, в едно пространно интервю за вашингтонската телевизионна програма „Демокраси Нау“, че като управленски екип троицата Ердоган (премиер) – Давутоглу (външен министър) – Гюл (президент) са толкова качествени и на такова върховно ниво на висш пилотаж в дипломацията, че Обама – Клинтън изглеждат направо джуджета пред тях, в този случай предприеха брилянтен ход срещу изолирания опит на българина да се защити като националност – българския Референдум за недопускане на Турция в ЕС.

И още веднъж – да, това действително е висш пилотаж в геополитиката. Всяко действие, свързано с турските интереси, се наблюдава под лупа, нищо не се игнорира в нашенския безхаберен стил „Абе мани ги тия, тръгнали там нещо си да правят, зарежи, никаква няма да я свършат!”, всяко възможно въздействие се предварва и контраатакува преди да е станало факт, вземат се мерки за симетричен отговор, ако се развие неблагоприятно за турските интереси, с две думи – нищо не се оставя на случайността. Срещу Референдума се противопоставя заплаха от етническа кантонизация на България!

Тук няма да разисквам позорното поведение на продажната и/или некадърна политическа пяна по върховете на държавата ни в тази абсолютна криза на държавния суверенитет на България. Нито мизерното поведение на еврочиновниците, които слугински си траят от разиграването на всякакви игрички в задния двор на уж „супердържавата” Европа от всякакви геополитически играчи.

Тук ще се обърна реторично към Българина. Към всеки един от нас.

Имаш ли, българино, все още здравия смисъл на предците си, оцелели във векове на бури и блатясване, опазили нация и воля за държавност. Имаш ли все още сили, след 20 години поругаване, ритници и завиране на лицето ти в прахта, да се изправиш и през крива разкървавена усмивка да кажеш тихо:

- Жив съм! No passarant!**

Можеш ли!?

Можеш ли да защитиш бъдещето на деца и внуци като българи в България?!

Ако можеш, сега е моментът, българино!

Ако можеш, ако си потентен, стани, зарежи всички глупави битовизми на окаяния си животец, иди и намери къде е масичката с подписката за референдума „Не на Турция в ЕС!” и се подпиши с името си българско! Но това не е достатъчно. Иди и разтърси съседа си, който е зяпнал стадиона на екрана, и съседката, която се хърляви на сапунките, измъкни ги, натовари ги на десетгодишната си морга и ги закарай да се подпишат с българските си имена! Но и това не е достатъчно. Позвъни настоятелно на брата си, на сестра си, на баджанака и шурето. Разтърси ги и ги измъкни, за да ги закараш до масичката с референдума да се подпишат с българските си имена и чак после събери ги всички, нарежете в едно легенче български домати и български краставици, настържете българско сирене отгоре и като си сипете синджирлийка домашна, българска скоросмъртница, звъннете с чаши и викнете:

- Живи сме! Тук сме! Когато сме най-зле, така да сме!

И тогава ще разбереш, че който и да те е ритал, който и да те е тъпкал, ти все пак си Българин! Ти си най-важният, ти си онзи, който може да обърне колата на големите световни играчи, както вече го направихме в лето 1994-то! Направи го, Българино, направи го и ще усетиш тръпката да им объркаш игричките, да ги вбесиш, да ги пукнеш през гърба!

Заслужава си, веднъж се живее...

* По заглавието на книгата на Любомир Левчев

**Девизът на загиващите но неотстъващи интербригадисти в Испания срещу фашистите на Франко – „Няма да минете“!

  Вашите коментари »

• Интернет доставчик в Бургас
• Интернет доставчик в Созопол
• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development