Сред постоянните парадокси в нашето битие, за мен най-ужасният и безспорно гаврещ се с паметта и националното ни чувство факт беше, че пред паметника на Апостола на свободата Васил Левски в Кърджали няколко мюсюлмански духовни лица – имами, мюфтии и ходжи – най-нахално си клечаха на зелената морава и си наместваха чалмите в знак на протест срещу избора на Недим Генджев за главен мюфтия на републиката. Подобна гледка може да изкара от равновесие всеки нормален българин с изключение на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които се занимават с всичко друго, само не и с настъпващия ислям, от който се боят като от огън.
В замяна на това знаменитото трио Веселин Маринов, Евтим Евтимов и Тончо Русев набързо спретнаха
вдъхновен химн за нашенското МВР в типично чалгаджийски стил, потвърждавайки народната мъдрост, че „Никога не е късно човек да стане за резил”. Само че за утвърдени творци това е абсолютно недопустимо. Аз винаги съм се съмнявал в странното прозвище „утвърдени творци”, защото истинският талант се утвърждава с всяка нова творба до самата си смърт, а понякога и след нея. Останалото са суетни и празни определения, които не значат нищо.
Като гражданин съм дълбоко възмутен от бездействието не само на родната полиция, която отдавна трябваше да покаже на разпищолилите се имами и ходжи къде се намират и за какво става дума, така, както трябваше недвусмислено да посочи и на престъпната ДПС заслуженото й място на бунището на историята. Нищо подобно обаче не се случи. Плиткоумните ни политици продължават сладко да си мечат и да си чешат един друг по гърбовете, като си следят само рейтингите като кръвно налягане, да си броят пръстите на краката и да си изчисляват приходите. Бойко пак прави стойки „ала Марлон Брандо”, но вече е не толкова смешен, колкото гротесков, а медиите ни сиропират ежедневието с редки розови гугукания между някоя шумна полицейска акция или пък кастинг за чалга звезди.
Стигна се дотам, че хитрецът Вежди Рашидов награди Йълдъз Ибрахимова с висше отличие за култура, само заради откаченото й твърдение, че Родопите били развъдник единствено на турски фолклор. И потресаващата реакция от нашите „учени глави”, които само спят дълбокия и блажен сън на скота от „Политическата зима” на Ботев и бленуват за „стар ревматизъм или млада жена”. А в това време нахалната Йълдъз се вихри, та се унася. Сега разбирам недолюбването на тези „учени глави” от войводата Бенковски по време на Априлското въстание.
Да, но Родопите са изконна българска земя - това е земята на Орфей, на Спартак, на Момчил войвода. Няма как в нея да се се пръкне турският фолклор, уважаема госпожо Ибрахимова, защото когато шалварите на вашите прабаби са цъфнали там, за да овонят тази прекрасна планина, а вашите прадядовци да я напоят кръвта на хилядите невинни жертви на жестоките издевателства и нечовешки потурчвания, вече е имало високо развита култура. Престанете да ни лъжете и да се гаврите с народа, който ви образова, за да можете днес да го хулите и да му се подигравате. Нали претендирате, че сте културна?
Ами вие, госпосин мултак и хитрец ала Настрадин Ходжа, вие, господин Рашидов, престанете да се преструвате на ощипан и да ми провирате нагло тъпите си „културни реформи”. Омръзна ми да ни втълпявате недоносената теория за обща култура между българи и турци, просто защото тя никога не е съществувала и НИКОГА не ще я има, колкото и да се пъне чалгата да откърми подобен хермафродит. Какво общо може да има между къртица и гълъб? Една православно-славянска цивилизация, дала на света великолепни образци на средновековното изкуство, на неповторим фолклор и култура, няма нищо общо с азиатския ви фанатизъм, сатрапство и гнусота, а още повече пък с вашите тарикатлъци. Затворете си устите, снишете се, когато минавате през нашата измъчена земя, не ни охулвайте, защото народът ни трае до едно положение. Отидете в Одрин и Чаталджа и си припомнете някои исторически факти, за да разберете по-добре какво искам да ви кажа. А след това Йълдъз да идва да ни каканиже за турския фолклор в Родопите, тази разпъната на кръст българска земя, изтерзана от нейните фанатизирани, ограничени и тъпи прадеди.
А на заспалите български „интелектуалци”, отдалечени на светлинни години от своя народ, бих им препоръчал да препрочетат крилатия Ботев стих от „На прощаване”:
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал...
И да се замислят днешните „интелектуалци” защо този неистов български гений не се е занимавал с „чисто изкуство”, с изкълчени експерименти и не се е притрисал от лигавите оценки на такива „арбитри на елагантността” като Евгений Минчев и пишман патриоти като Слави Трифонов.
Защото и аз не искам турчин да бесней в моята родина. Не искам да ми се надупват по поляните разни ходжи с ахмедии*, да ми лукавстват Юзеировци с фесове на главите, да се награждават манипулаторки като Ибрахимова от хитреци като Рашидов с висши национални награди, да ми се ширят високомерно шарените и грозни Доганови сараи, да ми се дере мазникът Местан за бебенцето Туркиян, все едно че става дума за Жана Д’ Арк.
Очаквам от Борисов и Цветанов действия, неумолими и твърди, в тази насока и въобще към заливащата ни ислямизация. Нека да видим дали наистина „родната полиция ни пази”, както ни уверява потящият се на сцената Веско Маринов под благосклонните усмивки на Евтим Евтимов и Тончо Русев. Ахмедия (тур.) – чалма от бяло платно, която носят ходжите
