Истории несретни
Новината е видяна 908 пъти
Добавена на: 14.07.2010 01:02
Брой 62
 

Тази история започва с името на едно момче на 24 години. Но може да завърши с имената на подобни, които сте виждали из вашия град.

Тази история започва с името на младежа Горан Горанов, който влезе в редакцията на една медия в Бургас. Той влезе с най-тъжната и съсипана, но все пак одухотворена физиономия. Влезе плахо и с тъничък гласец попита „Може ли да ми обърнете малко внимание? Не съм дошъл да прося. Не искам подаяния. Търся работа, за да живея достойно.”

 

Жените и мъжете от медията изведнъж, в името на човещината, вкупом забравиха златното правило в журналистиката „Не вярвай на 100% от чутото и написаното и на 70% от видяното.”

Горан беше поканен да се изкъпе и похапне в истински, уютен дом. Какъвто не беше виждал от години насам.

После той ги наведе на мисли, които скъсаха сърцата на всички от екипа. И жени и мъже покапнаха сълза, заради ужасния му и несретен живот.

Бил намерен като вързоп ревящо месо пред казан за боклук, в родния му Лом (родния ли?) в една мразовита вечер. Оттам било ясно – в дом за изоставени деца, с десетки, като него пищящи бебета, искащи да сучат от майчина гръд, но всъщност, цокащи от стъкленото шише с биберон, което им подава строга леля, отегчена от мрачната си работа да храни и обира пикоча на невръстни отрочета, призвани да попълнят грозната картина на дечица, попълващи бъдещия контингент от евтини женски и мъжки проститутки, радващи от сърце възрастните педофили и извратеняци.

 

Горан, обаче, спести това на хората, които обявиха, че са твърдо убедени да му помогнат. Той ги остави да си представят тези неща, а вместо това им разказа, че няма нужда да говори в детайли за гадния си живот до момента, само спомена, че последната му обител бил дом „Гаврош” във Варна. От който излязъл отпреди две години.

 

Несретникът каза, че е наясно, че няма никаква квалификация и със завършеното си основно образование, би бил страшно доволен, ако си намери работа като общ работник на строеж. Обеща „Ще останат доволни от моята работа”. Всички зрители и слушатели на медията седнаха и заплакаха с бисерни сълзи – „Дайте му работа на това момче!”

 

Един от тях го извика при него да работи. „Храна и подслон, браво, има хора!”, развикаха се всички усетили дълбоко болката на момчето.

 

Само че, след четири дни, изобилно натоварен с дрехи и обувки, достатъчни за поне три сезона, горкият несретник избяга от своя благодетел. С елементарна лъжа, че трябва да отиде в големият град, за да се срещне с депутат, обещал му изобилие.

(Това, разбира се, беше пълна глупост, но благодетелят междувременно беше разбрал, че Горан не иска работа и спокойствие, а съжаление и подаяния.)

 

Защо да му се сърдим? Той е израснал в места, където не бихте и си помислили да пуснете своите деца. Горан е създаден, за да ни напомня, че каквото и да правим, ще Отговаряме за него. Горан е гадната досада, която отпращате с 2-3 лева в шепата му (когато иска да е просяк). Особеният му инстинкт за оцеляване го води до невероятно луксозни места, на които никога няма да стъпите. Този младеж е Болката, която виждате само в определени моменти.

 

Той е човечецът, който ви носи куфара и след малко сте привързани ужасно към него. Той е нещото, за което си мислите, че трябва да работите. Но това изобщо не е вярно.

И днес можете да видите Горан Горанов, който „търси работа”, но не особено интензивно. Най-вече можете да го намерите в големите държавни и частни фирми, които обикаля с плах глас, напомняйки „Моля, Помогнете!”

 

Онзи ден го видях да излиза от една държавна агенция. Видях 60- годишни мъже скритом да бършат очи, мълвейки „Боже, каква мъка, какъв сиротник”

 

Ако сте решили да помагате на Горан Горанов и подобните нему, браво!

Но, да знаете, че Лъжат.

А аз сигурно не съм прав...


Bookmark and Share

брой коментари: 0 |  добави коментар
Вестник Десант   Вашите коментари »
 
Добавяне на коментар
Прякор

Коментар

Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант Вестник Десант
Вестник Десант


Новините днес
09:12 ГЕРБ създават ново циганско гето
09:11 200 роми карат с един водомер във Варна
09:10 Прокуратурата рови фондации на ДПС съветник
09:08 Как Б.Б. не долетя до Варна
09:07 Прибират клошари в болници
09:05 Свещеници спасиха бездомници от „бялата смърт”
09:01 Как се заграбва общинска земя с три хода
03.02.2012 14:10 Герт Вилдерс: Няма такова нещо като „умерен ислям“
03.02.2012 14:09 Световният социален форум – алтернатива на срещата в Давос
03.02.2012 14:07 Какво става в Словения?

Интервю »
Вестник Десант
Има неписано правило в дипломацията, което дипломатите срамежливо избягват да коментират, макар че е публична тайна.
Вестник Десант
Твърденията, че при демокрацията не могат нелегално да се въвеждат закони, тайно от цялото общество, бяха разбити на пух
Вестник Десант
Политиците у нас се научиха да забогатяват безукорно, дори безнаказано
»
 
Нашата класация »
Най-значимото събитие в българската история
Основаването на българската държава от кан Аспарух
Освобождението от турско робство
Създаването на българската писменост
Покръстването
Априлското въстание
Отблъскването на арабите от кан Тервел
Шипченската епопея
Дойранската епопея
Илинденско-Преображенското въстание
Съединението на Княжество България и Източна Румелия
Превземането на Одринската крепост
Приемането на Търновската конституция
Победата на цар Калоян над кръстоносците
Победата на кан Крум при Върбишкия проход
Въстанието на Асен и Петър
 

 
Моля, въведете телефон !
Моля, въведете e-mail !
Невалиден e-mail !



Валутите »
EUR
USD
CHF
GBP