БАШБАКАНЪТ* 2 - Вестник ДЕСАНТ. Национален седмичник.

БАШБАКАНЪТ* 2

Новината е видяна 500 пъти

Добавена на: 30.06.2010 20:49
Брой 60
Автор : Валентин ФЪРТУНОВ

В предишния брой ви представихме произхода и ранната политическа биография на турския министър-председател, както и две от трите основните точки от дневния ред на неговото управление – подкрепа за икономиката и неутрализиране на военните от политическия живот на страната. В тази втора част ще се спрем основно на третата ос в стратегията на Ердоган – въпросът, който най-много вълнува както самите турци и техните съседи, така и огромни геополитически пространства. Става дума, естествено за

ислямизацията на Турция

Ердоган е труден човек. Той е

в състояние да произнесе отлична реч за демократичните ценности и тяхната защита в Турция, и не само да произнесе реч, а и да прокара редица закони в това направление, което вече и направи, изпълнявайки всички европейски препоръки. В същото време най-изненадващо сащиса света с изявление в духа на най-тежък фундаментализъм. Да ви припомня изявленията на Ердоган за суданския президент, който има издадена международна заповед за арест заради военни престъпления – «Омар ел Башир не е отговорен за зверствата в Дарфур – заяви турският премиер, – защото нито един мюсюлманин не може да извърши геноцид». Как да се тълкуват тези изблици – като повече емоционални, отколкото политически натоварени? Като лична реакция на един правоверен мюсюлманин? Като подготвена провокация с политически подтекст? Нито едното, нито другото? Или и двете заедно?

За да можем сравнително достоверно да отговорим на този въпрос и оттам да се опитаме да направим някаква работеща прогноза за бъдещето на Турция под управлението на Ердоган, се налага още по-дълбоко да се взрем в източниците на Неоосманската доктрина, за която вече споменахме и която без съмнение е водеща във формирането на стратегическите приоритети, както на управляващата партия, така и на самия й основател и ръководител. За тази цел е добре да огледаме особеностите на някои прелюбопитни идеологически източници, които според повечето наблюдатели са в основата на възгледите на Ердоган.

Някъде към края на осемдесетте години на ХХ век в централните части на Анадола се оформя и разраства феноменална идеология без аналози в мюсюлманския свят, поне доколкото на мен ми е известно. Привържениците й твърдят, че пророкът Мохамед е благословил търговията и в тази смисъл и цялостното икономическо развитие. Според публикация в списанието „Insight Turkey” последователите на тази платформа използват практически арсенала на така наречената „протестантска етика”, който включва императиви като задължението да се работи много и усърдно, да се икономисва и трупат богатства, да се живее по каноните на светския аскетизъм, да се дава добро образование на младото поколение. Това религиозно движение е определяно като „ислямски калвинизъм” и получава бързо разпространение. Особено важна е инфилтрацията му в деловите среди, особено сред известните като „анадолските тигри” – изключително преуспяващи бизнесмени от Анадола, които дори създават своя организация МУСИАД – Съюз на ислямските предприемачи – който разгръща широка пропагандна кампания за каноничната връзка между исляма и идеите на свободния пазар. Същият този МУСИАД издаде в голям тираж нашумялата книга „Homo Islamicus” (турско заглавие: „Мюсюлманинът в бизнеса”), която представя пророкът Мохамед като убеден привърженик на свободния пазар и върл противник на държавната намеса в икономиката... Изданието наставлява, че натрупването на пари за ислямската общност по своите верски стойности е напълно съпоставимо с молитвата и поста, като угодно на Аллах дело.

В същата идейна ниша са и последователите на Саид Нурси (1873 – 1960), ислямски мислител от кюрдски произход, автор на „Рисале-И-Нур”, коментар на корана от над 5000 страници. Нурси призовава своите последователи да се отворят към съвременната западна наука, да заимстват и прилагат модерните технологии и научни открития, като в същото време безкомпромисно отстояват традиционните ислямски ценности. Идеите на Нурси са настолни за цитираната бизнес общност в Анадола, а и не само там. И Реджеп Ердоган често го цитира в речите си, както направи и на извънреден конгрес на партията си, когато отново спомена Нурси по повод 50-годишнината от смъртта му като личността, с която Ердоган чувства „духовна идентичност”. Мисля, че това откровение на турския министър-председател обяснява в значителна степен възможностите, които определят бъдещето на Турция.

Без да възнамерявам да обиждам никого, ще отбележа, че идейната платформа, към която Ердоган несъмнено принадлежи, не изразява нищо повече от подкрепена от ислямска терминология ориенталска меркантилност – вечната идея за алъш-вериша. Подобни „реформаторски” школи ислямът демонстрира не за първи път в историята си. Нещо повече, макар и изненадващо, трябва да се подчертае, че цитираните идейни платформи са далеч по-умерени в национализма си в сравнение с кемализма, например.

Ако си позволим да се абстрахираме от всякакви тънкости и се изразим съвсем просто, това което движи Реджеп Ердоган и сподвижниците му, не е нищо повече от идеята да се вземат готовите модели на християнската наука, технологии, бизнес и т.н като се запазят формално ислямските традиции.

Същото се отнася и до днешният и утрешен турски експанзионизъм, базиран върху неоосманската доктрина – всички думи и действия на Ердоган са обусловени от икономическа мотивация, но външната, парадната форма носи ислямска реторика и ритуали, защото това позволява на Турция да навлезе на огромните пазари в Близкия Изток, Централна Азия и мюсюлманските общини на Балканите, като Големият ислямски брат. И както съвършено справедливо отбелязва руският геополитически наблюдател Вадим Нифонтов, новата турска политика сякаш казва на ислямския свят: „Ние турците сме най-преуспелите и най-трудолюбивите от всички мюсюлмани, на които сме длъжни да помогнем да станат такива, каквито сме ние”. За тази цел, разбира се, Ердоган няма да се поколебае да провокира Израел, на което вече и бяхме свидетели, както няма да се поколебае да ореже отношенията си и със САЩ, защото в момента Щатите имат по-голяма нужда от Турция, отколкото обратното. И едното, и другото нямат нищо общо с идеите за хуманизъм, ислямизъм и прочее. Това, с което имат общо, са огромните пазари на Близкия Изток. Обикновен алъш вериш. Знам, че естествената ви реакция на тези аргументи ще е да възкликнете, че показаното е чиста проба лицемерие и няма да го оспорвам. Но в крайна сметка това е политиката, а Реджеп Тайип Ердоган отдавна е доказал възможностите си като политик.

След всичко казано и пропуснато, ако трябва да обобщим темата за ислямизма на Ердоган и бъдещето на Турция, можем да бъдем пределно кратки – Турция на Ердоган и неоосманистите е заложила и развива мощна икономическа експанзия във всички направления. Стокообменът с Европа е над 26 милиарда евро и без реално турско членство в ЕС, с Русия надхвърля тази цифра, но в долари, което при текущите курсове е почти едно и също, а цифрите откъм Близкия Изток скачат от месец на месец. Ислямизация? Да. Умерена, но парадно речевита, защото функцията й е да отваря нови пазари.

Това е ислямизмът на Реджеп Ердоган – прагматичен конформизъм. За радикализация, според мен, не може и дума да става, защото основната грижа на Ердоган и съратници е икономическия просперитет на Турция, а радикалите и фундаментализма са крайно нездравословни за една динамична икономика. А Реджеп Тайип Ердоган представлява във върховенството на политическата власт в Турция тъкмо корпоративните интереси на новите анадолски икономически тигри. И засега преуспява в тази си длъжност.

*Башбакан (Basbakan тур.) – Министър-председател