Всички ведомства, които имат право да ползват специални разузнавателнни средства (СРС) ще бъдат лимитирани в разходите, които могат да правят за тази дейност. Около това становище са се обединили членовете на подкомисията за контрол върху подслушвателните устройства в парламента.

Институциите, които могат да слагат "бръмбари" са няколко дирекции в МВР, ДАНС, службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната, националната разузнавателна служба и прокуратурата. В момента те не само, че могат да харчат неограничени суми за да слухтят, но дори не водят никаква статистика колко пари дават за целта. Затова съдът ще бъде вече задължен при произнасяне на присъда по дело, в което са използвани СРС, да посочва и разноските по прилагането им.

Депутатите имат намерение още да синхронизират и процедурите, по които се ползват всички разузнавателни средства. Сега действащите процедури произтичат от закона за СРС и различни подзаконови нормативни документи. Членовете на подкомисията в НС смятат, че опитът да се съгласуват институциите от съдебната и изпълнителната власт засега не дава резултат. За това идеята е всички процедури да се унифицират на ниво закон.

Досегашната практика показва, че има големи разминавания при използването на СРС и употребата на данните, които са събрани с тях. Подслушването често е повод за закриване за публиката на значими обществени дела.

Така се случи при заседанията на съда по делото на бившия военен министър Николай Цонев, обвинен за подкуп. Не винаги обаче засекретяването на информацията от СРС е гаранция за нейната сигурност. По делото на Митьо Очите например имаше тайни записи, които прокуратурата му бе направила чрез подслушване. Въпреки, че бяха засекретени от тях изтече информация за връзките на Очите с различни хора, включително висши политици. Прокуратурата така и не сметна за нужно да стартира нови дела въз основа на записаните разговори.

Проблеми с използването на тези средства има и извън съдебната власт. По известното дело "Галерия", в което бяха подслушвани журналисти все още не е ясно дали събраните по този начин материали са унищожени. Лидерът на ДСБ Иван Костов, който е член на комисията за контрол на ДАНС дори имаше съмнения, че те се съхраняват извън агенцията.

Депутатите признават, че понякога има различни практики при използването на специални средства дори в рамките на само една институция. Според тях всичко това създава възможност за злоупотреби и именно за това трябва да има унифициране в закона.

За 2009 г. е имало над 10 000 искания за използване на СРС. Чрез тях е събирана информация за близо 3 500 български и чуждестранни граждани и са изработени над 1200 веществени доказателствени средства.