Повелителят на козите *


Повелителят на козите *
Какво ли ще убие Първанов при следващата си визита в чужбина?
02 Юни 2010, Сряда


Жителите на узбекистанското село Хаят смятат президента на България Георги Първанов за най-голямата чуждестранна знаменитост. Причината е, че той е почти единственият задграничен ВИП-гост, който е удостоил с внимание селцето в последните 10 години. Само че те и до ден-днешен не знаят, че Първанов им е бил на гости не от прекалена любезност и интерес към селските райони на Централна Азия, а заради огромното си увлечение към лова. На 1 юни интернет-сайтът Фергана.ру публикува репортаж от село Хаят, разположено до Нуратинския резерват, където живеят последните оцеляващи видове козли - архар, вписани в Червената книга на защитените животни. Един такъв архар се оказа под прицела на Първанов и бе застрелян от българския президент, който е загрижен за свободата на словото, но трудно успява да подтисне почти наркотичната си зависимост от стрелбата по беззащитни животни. "Десант" публикува превод на целия материал.

* Заглавието е на редакцията



Автор: Фергана.ру

Българският президент Георги Първанов, добил популярност покрай лова на козел – архар през ноември 2008 г. по време на посещение в Узбекистан, и до момента не може да успокои населението на страната си, възмутено от тази негова постъпка. За лова българите узнаха от публикацията на Фергана.Ру: „Узбекистан- страстта на президента – архаровец, или за нашите овни“. Първанов се опитва да отрече за убийството на архара, твърдейки, че не е нарушавал графика на визитата и не е посещавал Нуратинския резерват в Джизакска област. В едно от интервютата си той даже заяви, че е готов да подаде оставка, ако журналистите докажат, че е убил архар в Узбекистан.

Официален Ташкент мълчи и не се намесва в словесната война на българския президент с журналистите и обществеността, които продължават да настояват Първанов да се признае за бракониер и да поиска прошка от узбекския народ. От своя страна жителите на узбекското село Хаят (Живот), където президента на България се отби за да половува, не проявяват недоволство и даже се гордеят с визитата на толкова високопоставен чужд гост.

ЗАЙЦИ ЗА ПЪРВАНОВ

Както разказаха местните на нашия кореспондент в Джизакска област, Георги Първанов се отбил там, след като приключил официалната част от държавното посещение и малко преди да отлети за България. Българската делегация, качено на луксозни лимузини, се отправила към езерото Айдаркул, където има ферма за щрауси и са построени т.н. ВИП-апартаменти за отдих на високопоставени персони. „В Айдаркул пристигат туристи, чиновници и техните деца. Това е място само за избрани. Създадени са всякакви условия за да им е гот. Най-вероятно за това и президентът на България е пренощувал там“, пояснява един от местните обитатели. По думите му, за сигурността на българския президент са се грижили шпалири от стотоци узбекистански милиционери, строени от двете страни на шосето Джизак-Фариш. Било дъждовно и затова ги снабдили с чадъри. Един от тях ни разказа как Първанов се подгрял преди лова на архара.

Заповядаха ни да осигурим около 40 заека. Когато президентът пристигна даже не влезе във ВИП - апартамента, за да отдъхне, а направо грабна пушка и се прехвърли в открит джип. Ние пуснахме зайците и те веднага се разбягаха, а Първанов хукна с джипа да ги гони и да стреля по тях. Беше очевидно, че много обича да ловува. Той даже после не ни обясни успял ли е да улучи заек или не“, разказва милиционерът.

"Заради пристигането на българския гост шосето Джизак-Фариш, естествено, беше затворено. Цели два дни нямахме никаква работа – съобщи таксиметров шофьор, който вече 10 години обслужва клиенти по това трасе. - Пътищата бяха затворени от всички страни. Никой нямаше право да шофира по шосето“.

ПЪРВАНОВ – ГОРДОСТТА НА СЕЛО ХАЯТ

Пренощувайки в Айдаркул, на сутринта Първанов се насочил към селцето Хаят, Фаришки район, откъдето започва Нуратинския резерват. Българският президент е първият гост на такова високо ниво, който посещава селото, затова местните хора помнят в най-големи детайли визитата му. Нуратинският резерват е разположен в едно от разклоненията на горния хребет на Нуратау. Общата му площ е 17,752 ха. Създаден е през 1975 г. и е единственото в Узбекистан място, обитавано от казалкумския овен, който е вписан в Червената книга на защитените в републиката видове. Архарът е чифтокопитен бозайник от семейството на кухорогите, обитаващи горните райони на Средна и Централна Азия, в т.ч. Южен Сибир. Те са под охраната на природозащитни организации, а в Международната Червена книга са отбелязани като уязвим вид – т.е. числеността им постепенно намалява под въздействието на негативни фактори. В цял Узбекистан, например, има само около 1200 животни от вида. Местните хора разказват, че били предварително предупредени за пристигането на високопоставения гост и се готвели за посрещането му в продължение на цели две седмици. Преасфалтирали пътищата, пребоядисали къщите, освежили около тях. Оттогава и до сега ремонти не се правени. „Преди визитата няколко дни събирахме камъни. Беше ни съобщено, че ще долети с въртолет и ние очертахме край гората подобие на въртолетна площадка. Боядисахме камъните с бяло, за да се виждат от високо“, спомня си млада жена, която заедно с мъжа си и децата били организирани да събират камъни за площадката. В дните на Първановото посещение на селяните не било разрешено да напускат домовете си, а пред тях били поставени дори милиционерски постове. „Забраниха ни да излизаме, но ние поглеждахме през прозорците и видяхме всичко. Преброихме 7 или 8 джипа, ами такива – чуждестранни. На подобни преди това са идвали само туристи“, разказва възрастна жителка на Хаят.

По думите на селяните, в резервата пристигнали 13 човека – български граждани. В Хаят за тях събирали коне. „ Естествено, че няма да обикалят резервата пеш! Територията е голяма, а пък е и опасно- навсякъде е пълно с пепелянки и скорпиони – пояснява местен жител. - В Хаят намерихме всичко на всичко 13 коня – единствените в селото. Имаше магарета, но не е прилично някак да качиш гости на магаре. По всичко личеше, че българският президент е добър ездач“. Местният жител каза, че Първанов говорил добре руски. „Той дойде в резервата, качен на кон и добре охраняван. Вътре има дори древни скални рисунки на архари, но той не прояви интерес към тях. Заведоха го направо там, където е местообитанието на козите. Той се прицели и стреля“, обеснява един от очевидците на събитието. Човекът не знаеше уцелил ли е президента архар или не. След лова Първанов обядвал и поел към Самарканд.

С това местните жители приключват разказа си за Първанов. При това те си мислят, че българският президент отдавна е бил „уволнен от работа“. „Мислим, че го уволниха за това, че нарушил графика на визитата, а не че е стрелял в архар“, убедени са хората в Хаят. Те дори и не предполагат, че Първанов все още е президент на България.

И ВСЕ ПАК ВИЕ СТРЕЛЯХТЕ ЛИ В АРХАРА?

Този въпрос и до ден днешен е актуален сред българското население, за което не е все едно какъв човек заема поста президент на страната им. Много българи се срамуват от това, че държавният им глава е бракониер и на бял свят излизат нови факти за неговата страст към лов на редки животни. През март на пресконференция в София Първанов заяви, че не е убивал архар. В същото време обаче той не отговори на въпроса стрелял ли е все пак в козела и бил ли е на територията на резервата, за което свидетелстват жителите на Хаят.

България е член ЕС и, вероятно, Узбекистан се е стремял да угоди на европейски президент. Знаейки за увлечението на Първанов узбекските власти са решили да пренебрегнат законите на страната си за охрана на резерватите. Освен това чл.204 от НК на Узбекистан прогласява, че „нарушение на охраняемия режим на резерватите, което води след себе си до големи щети или други тежки последствия, се наказва с глоба до 50 мин.раб. заплати или лишаване от определени права за до 5 години, или обществено полезен труд за срок до 2 години“. Първанов няма от какво да се безпокои – той не е заплашен да извършва обществено полезен труд в Узбекистан - все пак местните власти официално са му разрешили да извърши престъпление.

Всеки, който има отношение към охрана на околната среда, знае – човек с оръжие в резерват е бракониер. Даже и инспекторите в Нуратинския резерват не носят оръжия. Но през ноември 2008 тук са се появили 13 въоръжени ездачи, които са разтревожили архарите. Пред българския президент охранителите на резервата са се оказали безсилни. „Имаше заповед от горе. Лично министър-председателят Мирзияев заповяда. Бихте ли, при това положение, питали има ли разрешително за лов президента“, възклицават чиновниците от резервата.

Справка в сайта Safari1.com показва, че цената за ловуване на кози в Узбекистан е $ 39 900. През 2008 тя е била $ 28 500. При това се подразбира, че става въпрос за лов извън територията на резерватите, в които това категорично е забранено. Ако, разбира се, се прилага точно законът на Узбекистан.

Немският експерт Щефан Михел е изучавал в продължение на няколко години архарите в Нуратинския резерват. По думите му ловуване като туризъм и хоби съществува по цял свят. Но в Узбекистан това не е достатъчно добре законово уредено. Ако ловът беше законен и парите от него се насочваха за охрана и грижа за козите архари, тогава нямаше да има никакви проблеми. По света такъв лов е разрешен стига парите от него да са предназначени за съхранение на популацията на изчезващите животни, но в Узбекистан това не е така, смята Михел.

Забележително е, че българската общественост веднага и активно реагира на публикациите за лова на Първанов в Узбекистан. В групата „Президент-бракониер!“ във "Феисбук" за няколко дни се записаха повече от 600 човека, а коалиция от български НПО започнаха подписка под петиция Първанов да върне придобития по време на визитата си в Узбекистан ловен трофей-месото на убития архар. В самия Узбекистан – тишина. Населението нищо не разбра за случилото се в Нуратинския резерват. С изключение на тези, които могат по някакъв начин да четат чужди сайтове, тъй като правителството на авторитарния президент Ислам Каримов отдавна блокира всички чужди рускоезични интернет-медии. Узбекското ръковоство очевидно е било уверено, че съобщенията на очевици за лова на българския президент никога няма да бъдат публикувани в и без това жестоко цензурираните узбекски вестници и разбира се не са очаквали, че публикации все пак ще има в чужбина и те ще предизвикат такъв резонанс.

Дали Узбекистан не се е опитвал по този начин да спечели благослоността на представител на държава-членка на ЕС, който по това време вече обсъждаше възможностите за пълна отмяна на санкциите, наложени на Централноазиатската държава след саморазправата и убийствата на протестиращи по време на Андижанските събития през 2005 г? Дали ловът на редкия архар е изиграла нужната роля за да промени отношението на европейските страни към Узбекистан? На тези въпроси може да отговори г-н Първанов. Така или иначе, рано или късно, ще му се наложи да го направи. Тъй като българският народ не населява малкото затънтено селце Хаят, където се гордеят с визитата на чужд президент в техния край.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 




0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки