Патриарх, министър и кмет – герои в наша бутафория

Автор: Диана Славчева

На бургаското летище той се приземи с техния частен самолет и премина като Хелеевата комета през града на път за родния им Св. Влас, където благослови съградената от тях църква „Св. Власий“ и освети мястото, където строителните предприемачи се канят да издигнат храм „Св. Андрей Първозвани“. И съвсем естествено височайшият гост бе настанен не някъде другаде, да речем в някоя монашеска килия на един от най-почитаните манастири в Източна България – „Св. Георги“ в Поморие, а в един от хотелите на двамата братя - „Палас“ в Свети Влас. И още по-естествено цялото предвижване на кортежа беше осъществено с коли с по четири тройки в номерата си, пак от техния прословут автопарк.
Пътьом за курортното градче, светейшеството уважи тържеството по връчването на дипломите в Бургаския свободен университет, където бе удостоен с почетната титла „Доктор хонорис кауза“. Непросветените може би още се чудят защо към над 10-те му досегашни титли „почетен доктор“, болшинството от които са му дадени от университети с богословска и теологическа насоченост, тъкмо частният бургаски университет, в който такива дисциплини изобщо не се изучават,  добави още една. Но крушка си има опашка и в случая тя отново сочи към видните светивласки братя, сред чиито нетленни строителни обекти се нарежда и сградата на същото това висше учебно заведение.
Подобно на Фигаро, в цялата тази върволица от хора, дела и събития, непрекъснато изкача и фигурата на министърът без портфейл Божидар Димитров. В предварителното анонсиране за медиите той не пропусна да се похвали, че благодарение на неговото решаващо съдействие Патриархът става носител на званието на БСУ, а не на друг университет. Той, като добър другар на Диневи, очевидно добре се грижи всичко, що е свързано с тях, да бъде благословено от присъствието на Вселенския владика.
Колкото да хвърли прах в очите на миряните, че  носи и на тях любовта и благословията на братската Константинополска църква, след инцидентното си решение да честити рожденния ден на бургаския кмет, за който премиерът Бойко Борисов го информира още при посрещането му на аеродрума, Вартоломей буквално се отби за няколко минути през бившата гръцка църква в Бургас, сега храм „Света Богородица“.  Там, от град с население повече от четвърт милион, го причакаха миряни, на брой колкото за една скромна сватба, повечето случайно научили за намерението му да я посети.
Като споменахме за премиера, не можем да пропуснем да отбележим, че тази седмица се оказа доста свята за него. Първо го споходи честта да посрещне  лично във вторник Вселенския патриарх, а в събота му предстои аудиенция на четири очи с папата, след което ще се срещне и с Великия магистър на Малтийския орден. Късметът не му провървя само да се види и с Арменския поп. Види се, че човекът има силно желание да компенсира отънялата се светска подкрепа с масирана духовна такава.
Но в случая личността на премиера не е толкова важна. В центъра на коментираните събития, както стана ясно, бяха всъщност двоицата братя от Св. Влас. Макар че непрекъснато по медиите се тръбеше как Вартоломей дълго време ги проверявал, преди да приеме поканата им (как точно е станало това, простосмъртните не разбраха), и като оставим настрана съмнителната им репутация на честни бизнесмени, не можем да не се усъмним в целта на натрапващата се парадност на цялото това мероприятие.
Като цяло публичната представа за братята е доста далеч от представата за праведни християни (съвсем не по християнски те сменят жените завидно често, обграждат се демонстративно в невиждан за страната ни лукс, шмекеруват пред данъчните, представяйки 12-метровата яхта за гумена лодка и т.н.)
На фона на изявленията на именития им гост, които той направи на пресконференцията след освещаването на Диневата църква, наблягайки на аскетичния дух на православието и на това как „трябва да се задоволяваме с малко“, някак нагло и сквернословно прозвуча отговорът на брат Динко Динев, който даде на въпроса, зададен им от колеги от в. „Труд“ за това как славата на бохеми се свързва с тяхното спомоществователство. „Не сме монаси – каза той. – Ние сме нормални хора, които ценят хубавите неща в живота“. Като капак на цялата тази куриозна некоординираност на позициите между гост и домакини, патриархът изтъкна, че „Свръхпотреблението води до зли дела“!
И докато преди две години в Украйна, заради едни плакати и билбордове с ликовете на тогавашния президент Ющенко, сниман с Вселенския владика, се разрази огромен скандал, продажните медии у нас се скъсаха да славословят частната визита на светейшеството при братята-бизнесмени и каква чест за България било това патриаршеско посещение. Което пък изненадващо бе гарнирано и с присъствието в свитата на Вартоломей, кой знае защо, на гръцкия посланик у нас.
Те, гърците, още от древността изповядват идеята, че властват над целия источноправославен свят и със сигурност посланникът им доста се е накефил на нашето преклонение пред гърка-петриарх и на необразоваността на премиера, който изтъкна, че посещението на висшия архиерей у нас било начин да покажем на българското православие, че „държавата изключително цени своята православна църква“.
Борисов очевидно не бе наясно, че Вселенският патриарх не е като папата, който се явява върховен глава на всички католици по света, а само „пръв между равни“ спрямо другите православни патриархи и в този смисъл няма никаква власт върху Българската православна църква.
Не искаме да подценяваме неговия авторитет, разбира се, но цялата тази шумотевица покрай гостуването му всъщност доведе до едно нездравословно и спекулативно преекспониране на значението на визитата.
Самият факт, че Светият Синод запази официално мълчание по случая достатъчно красноречиво потвърждава това. Въпреки че, съгласно канона и протокола, поканата за посещението на Вартоломей бе отправена тъкмо от него, висшият ни клир намери начин да покаже, че не е очарован от мероприятието, като в официалния сайт на Светия Синод на Българската православна църква и Българската патриаршия не публикува нито дума за него. Все едно, че изобщо не се е случило.
Това пък резонно поражда въпроса как ли братята Диневи са извили ръцете на синодалните ни духовници, за да ги изнудят да пратят покана на вселенския отец и да скърцат после безгласно със зъби на вихрещата се два дена в бургаския край бутафория.
Финалът остава отворен. Защото, ей така между другото, Вселенският патриарх подхвърли в Св. Влас, че вестта за добрите дела на неговите домакини, вече е стигнала и до Рим. Сиреч, в скоро време трябва да очакваме и папата да им гостува. На техни разноски, естествено. Амин!

Текстове към снимките:
Снимка 1: Малко бяха миряните, дошли да приветстват Вселенския патриарх в бургаската църква „Света Богородица“. Това му посещение не бе разгласено в медиите, но пък за светските прояви се разтръби достатъчно
снимка 2: Брат Йордан Динев и близкият му приятел Божидар Димитров през пролетта м. г. пред храма „Св. Василий“



В категории: Коментари