Лъскавите плодове по сергиите крият опасност за здравето Нашите пазари вече са отрупани с всякакви плодове и зеленчуци. От сергиите лъскави ябълки в най-различни нюанси на жълтото, зеленото и червеното примамват зажаднелия за свеж плод купувач. Алени череши, ягоди, круши, сливи и дори грозде, дини и пъпеши допълват пищния асортимент. Но както ни нашепва старата народна мъдрост „Не всичко, което блести е злато”. В случая здравословно.
Автор: Дина Харизанова
Работата е там, че изобретателните чуждестранни производители и търговци, за да не се развали продукцията по дългия път до нашите магазини, ги покриват с тънък слой парафин.
В последно време американските лекари забелязват у жителите на съединените щати, които са големи фенове на „лъскавите” плодове, признаци на странно заболяване, при което се нарушава работата на вътрешните органи и се влошава общото самочувствие. Като причина за тези неразположения те изтъкват натрупването в организма на гланциращия до блясък фруктите парафин. Всъщност работата не опира толкова до восъка, колкото до съдържащите се в него вредни примеси на ароматни въглеводороди.
Така че доста по-полезни за здравето са не толкова красивите, а по-малко вредните родни плодове с матова и не толкова атрактивна повърхност. Тук принципът „Изберете българското” важи може би с най-пълна сила, не само от патриотични чувства, колкото от грижа за собственото ни здраве.
Трябва да отбележим, че е установено, че в сортовете ябълки, отглеждани в топлите екзотични южни страни, съдържанието на витамин С, както и на другите витамини, е значително по-ниско, отколкото в родната продукция. Причината се крие в това, че всички плодове, докарани на нашите пазари от далечни страни, се берат недозрели и те продължават да доузряват не под лъчите на слънцето, черпейки благодатни сокове от дървото, на което са отраснали, а по време на дългото си пътуване и в складовите бази. Затова и те не съдържат много полезни органични киселини, минерали и ферменти, които се образуват само при узряването им в естествени условия. Така например само в зрелия ананас се открива ензимът бромелин, който разгражда животинските белтъчини в човешкия организъм и затова толкова се цени при опитите за отслабване. Но в ананасовите плодове, които стигат до нашата трапеза, бромелин е на практика невъзможно да се открие.
А и, както всички знаем, ние сме в непрекъснато взаимодействие с окръжаващата ни среда и генетично нашият организъм е програмиран за хранене с „родни” продукти. Затова и той доста по-трудно „преглъща” вносните плодове. Това обяснява и зачестилите случаи на алергични прояви към непривичните екзотични фрукти, изглеждащи наистина прекрасно сервирани на трапезата ни.
