Цели колонии от розови пеликани някога са гнездили край устието на река Изворска - Снимки автора и Николай Недев
25 Май 2010, Вторник
Бреговете на най-южното от Бургаските езера крият неподозирани места за срещи с хилядолетията Един от нашумелите преди години български филми бе „Резерват за розови пеликани”. Заглавието звучеше екзотично и с право. Защото тези представители на фауната вече само преминават транзит през нашата страна по време на миграцията си към Африка. Всяка есен повече от 30 000 розови пеликана се навъртат около влажните зони край Бургас и най-многото да пренощуват в езерата. А някога е имало цели колонии от красивите птици, които са гнездили в най-южното от Бургаските езера – Мандренското.
Автор: Диана Славчева
До 1940 г. тук се е размножавала последната розовопеликанеста дружина, която окончателно е напуснала този ареал след превръщането на езерото в язовир през 1963 г., с което нейните местообитания са били залети. Прекъсната е и връзката на езерото с морето и то се е превърнало в сладководно. Едва през 1990 г. една от най-ценните части на Мандрата, както наричат местните язовира, а именно – устието на река Изворска – е поставено под закрила и обявено за защитена местност. Тя се намира до моста по пътя, който свързва бургаските села Твърдица и Димчево.
Струва си човек да се разходи до това място. Природата тук е невероятна – бреговете са покрити с гъсти гори от дръжкоцветен и летен дъб, както и от полски клен, изпъстрени тук там с лески и дрянове, а разлетите води на устието са обрасли с туфи от блатна и мочурлива растителност, предимно тръстика и папур. Сред тях се стрелкат цели ята от най-различни птици от цели 245 вида, 74 от които са включени в „Червената книга” на България. Естествено под гладката водна повърхност се крият и множество водни обитатели – таранки, шарани, червеноперки, костури, сулка, а също и защитените иглова бодливка, кавказко попче и бриана. За съжаление на любителите на риболова, той тук е напълно забранен, но пък всеки може да си „хване” в несметни количества приказни залези и мистични изгреви, любуващи се на отражението си във водното огледало на Изворска река.
На около километър северно от село Димчево, върху невисокия полуостров Калеборун, се е намирала средновековната крепост Скафида, която днес е потопена под водите на Мандренското езеро. Някога, когато езерото още е било свързано чрез широк проток с Черно море, тук е имало пристанище, в което са акустирали множество кораби. Последното сведение за крепостта Скафида е открито в т.нар. "Савойска хроника" от средата на ХV в., в която са описани походите на граф Амедей VІ Савойски и превземането на Скафида от войските му. От тази летопис става ясно, че градът е имал силен гарнизон, който е оказал яростна съпротива на кръстоносците.
Всъщност животът край Мандрата е бил много оживен още от най-древни времена. Най-старите разкрити археологически обекти по неговите брегове са от раннобронзовата епоха, някъде отпреди 2300-1800 г. пр. Хр. Следите от активна човешка дейност са концентрирани най-вече в района около днешното село Дебелт, възникнало първоначално като тракийско селище, което в продължение на две хилядолетия е било един от най-важните икономически центрове в Югоизточна Тракия. От намиращото се тук тракийско пристанище до днес са се запазили останите на повече от 350 амфори, като може би най-сензационната находка са намерените три монети на тракийския владетел Котис І.
По-късно, император Веспапиан (69-79г.) основава на това място колония от римски военни ветерани в чест на мира, който постига след края на гражданската война и Юдейската война – Колония Флавия Пацис Деултензиум («флавия» означава, че е от времето на Веспапиан, а «пацис» - че мирна). Близостта до морето, което по това време е навлизало приблизително на 20 км. навътре в сушата, както и наличието на важни търговски пътища наблизо, превръщат Деултум във важен икономически и търговски център. Важна роля в историята на Дебелт изиграва император Марк Аврелий, който преустройва града по т. нар. «Хиподамова система» с правоъгълна улична мрежа, водоснабдяване и канализация. И до днес може да се видят руините от римските терми с изградено парно отопление, както и останки от подземната канализационна инфраструктура. Според редица историци баните са посещавани и от императорите Септимий Север и Диоклециан. През ІV в. Дебелт става трети по големина град в провинция Хемимонт. Неговите жители отрано са приели християнството и затова тук още през ІІ в. се появявява една от първите епископии по нашите земи.
С превземането на крепостта от кан Крум през 812 г., градът се превъща във важен граничен пункт между Византия и България. В района на гара Метал са открити следите от средновековната митница, където в продължение на два века византийските императори са изплащали ежегодния си данък на българските канове и царе. По това време е изграден и граничния вал Еркесията, дълъг 160 км.
Край Дебелт, в църквата в местността «Костадин чешма», княз Борис І е приел делегацията, пристигнала от Константинопол с мисията да покръсти българите, като се предполага, че тъкмо тук се е покръстил и самият той. Запазените и реставрирани останки от църквата бяха подложени на консервация и може да се разгледат на територията на металургичния комбинат «Промет». За съжаление това е осъществимо само в работното време на металурзите, когато пазачът от портала ще ви разреши да посетите святото място с придружител от комбината.
Все още не са добре проучени всички обекти в този изумителен край на родината. Територията, на която има археологически следи, е огромна – може би повече от 1 квадратен километър. С други думи тук има работа за няколко поколения археолози, а за съжаление обемът на разкопките все още е нищожно малък, за да се изкара на бял свят цялото историческо богатство, което се крие покрай бреговете на Мандренското езеро. И въпреки че в средновековните източници древният Деултум-Дебелт е споменаван многократно, неговите останки днес са малко познати на широката публика.
Текстове към снимките: Снимка 1: Останките от църквата, в която княз Борис І приема християнството
Снимка 2: Общ изглед на защитена местност «Устие на река Изворска». Вляво се вижда мостът, под който реката се влива в Мандренското езеро
Снимка 3: Някъде тук, сега под водата, се е намирала крепостта Скафида
Снимка 4: Парната инсталация в римската баня на Деултум
