Слабоумният Гошо продължава да се щура сред овъглените руини на дома си вече почти две седмици, без никой да се трогне от съдбата му
18 Май 2010, Вторник
След като изпепели първо дома си, Гошо сега припалва стари кашони из града, за да се топли. В кметството обаче не искат да чуят за слабоумния пироман Не са чак толкова много градовете в България, които са обявени за архитектурно-исторически резервати. Покрай Боженци, Несебър и Стария Пловдив, една от самородните скъпоценности в короната на автентичната българска строителна практика е и възрожденският Котел. В неговия старинен квартал „Галата“ са запазени около 110 уникални възрожденски къщи с великолепни дърворезби и уютни дворчета с ухайни мушката и топли калдъръми. След като по чудо оцеляват след разразилия се през 1894 г. всепоглъщащ пожар, в нощта между 28 и 29 април т. г. тези предимно дървени шедьоври от миналото едвам се разминават с участта да бъдат затрити завинаги от лумналия внезапно към полунощ огън в къщата на Гошо Иванов Георгиев на ул. „Алтанлъ Стоян“ 10.
Автор: Диана Славчева
Огнените езици за секунди облизват стария скелет на изсъхналата с времето дървена сграда и я поглъщат на един дъх. Пожарът се насочва и към съседните постройки. Разбудените съседи се хвърлят да гасят пламъците и с помощта на полицаите Мариян Кюпчуков и Стефан Ханджиев от местното РПУ успяват да предотвратят фаталните последствия, преди намесата на пожарникарите.
Обитателят на изгорелия паметник на културата Гошо страда от психично разстройство и живее на семейни начала с психично болната като него Пенка Манолова. Сред жителите на квартала му се носи славата на местния Плюшкин. Години наред слабоумният мъж трупа в наследствената си къща всичко, което свърти от улицата – кашони, дрехи, храна... Все лесно запалими вещи. Дали зловещият пожар в края на април е предизвикан умишлено или пък е следствие на неволен инцидент, думата има следствието. Нас обаче повече ни интересува въпросът, какво се случва след зловещия пожар в края на април.
Всъщност не се случва нищо. Бедният малоумник остава да се щура из овъглените руини на бащината си къща, да спи сред тях под открито небе, а и дори продължава да си пали огън в някое оцеляло кьоше. Милозливи съседи му подават от време на време храна. А от социалните служби и кметството и до ден днешен не са си направили труда дори от любопитство да се разходят до изпепелената постройка.
От живеещата в съседство Ганка Николова научихме, че заедно със съпруга й Веселин Николов са ходили и писали до различни институции в града с молба от името на целия квартал да настанят Гошо някъде. Социалните чиновници се измъкнали с оправданието, че трябвало той самият да поиска да го приемат в някой социален дом или пък в Раднево, където е лекуван нееднократно, но явно безуспешно. От Общината пък казали, че не разполагали с общинско жилище, в което да приютят несретника. А от прокуратурата си измили ръцете, че не е тяхна работа да му намерят място.
Научихме също, че семейство Николови от 2002 г. насам неведнъж са алармирали общината за надвисналата опасност комшията им да предизвика пожар в квартала-музей, но никой не предприел нищо. Пожарникарите пък вдигали рамене и обяснявали на разтревожените гошови съкварталци, че не могат току така да влезат в частен дом, за да видят дали евентуално има огнеопасен риск. „За първи път виждам такова чиновническо бездушие – искрено се възмущава леля Ганка. – Толкова ли в цяла България няма място където да се приюти този нещастник и толкова ли няма кой да си мръдне пръста да стори това. А след преживения от пожара стрес Гошо вече е станал съвсем неадекватен“.
Свързахме се със социалната работничка Цветка Димитрова, за да разберем дали призваните да се грижат за изпадналите в беда служби предвиждат да сторят нещо по този случай. Тя обаче ни отряза с думите, че не давала изявления по телефона и ни препрати да говорим с нейната шефка Тодорка Русева. Но никой не ни се обади на номера, който тя ни даде. Заместник кметицата Веселина Русева, която пряко отговаря за социалните дейности, също не ни вдигна, въпреки че минути преди да се опитаме да говорим с Димитрова, нейният телефон даваше непрекъснато заето – явен сигнал, че госпожата по това време все пак си е била на работното място. И изобщо, след като заявихме пред социалната чиновничка, че се интересуваме от случая, мистериозно всички телефони в Община Котел и службите, които биха могли да ни дадат някакво мнение и информация, взеха да дават безкрайно свободно в най-пиковите часове на работното време. Но проявата на нездраво любопитство от страна на журналисти има невероятната способност да става обществено достояние със скоростта на светлината,и не е за чудене, че в такова все пак малко градче като Котел, толкова бързо отговорните чиновници свариха да се изпокрият, преди да бъдат застигнати от нашите въпроси.
Дали Гошо Георгиев от Котел наистина е прероден Плюшкин не знаем, но че в Общината и хуманитарните институции щъкат невероятно множество от мъртви души е повече от очевидно. Да чукаме на дърво Господ да пази уникалния възрожденски котленски квартал от нови огнени посегателства и да съхрани неговите прекрасни архитектурни образци за бъдещите поколения. А България да пази от бездушни чиновници и криещи се в миши дупки бюрократи.
Уважаема г-жо Славчева,
След като прочетох вашия материал искам да направя едно уточнение:
Името на полицая, който споменавате като Стефан Ханджиев, всъщност е Стефан Игнатов.
