Един завет...


Един завет...
Иван Петков с "Школа по родолюбие" - есторията на хор "Един завет"
13 Май 2010, Четвъртък


Офицер-ветеран събра своите хористи за патриотичен спомен
Как е възможно през една от най-мрачните години на прехода, 1997- ма, пенсиониран офицер-герой от Втората световна война да събере около себе си съмишленици и да направи...певчески хор.
Представяте ли си възрастни жени и мъже, водени само и единствено от любов към патриотичната песен, да се съгласят с него и да репетират две години, само за да покажат на Бургас, че още ги бива, че са живи, както никога досега и искат да им припомнят, че всичко, за което са живяли, не е напусто и не е безмислено?


Автор: Веселин Максимов

Иван Петков, създал бургаския хор „Един завет”, представи пред съмишленици своята книга „Школа по родолюбие”, описваща цялата история на легендарната негова формация. Започнала през април 1997- ма, на доброволни начала, без нито стотинка отникъде. Всъщност, само от неговата съпруга.
Започнали трима ентусиасти, на първия концерт излезли единадесет. И започнали да обикалят цялата страна. В Пловдив, Военното училище в Шумен, Военноморското във Варна, Военния клуб и Военната академия в София са най-силните им изпълнения.
Маестро Петков, обаче, още потръпва от спомена за концерта в Трявна. Там възрастна жена излязла раззплакана на сцената, разцелувала диригента и се поклонила на хора с думите „Изгубих сина си във войната. Днес, с вашите песни вие ми го върнахте!”
Хор „Един завет” не е имал само хубави моменти. Две зими певците репетирали с балтони, в ледена зала. Без да се оплакват, без да гримасничат, без някойъ от тях да си помисли, че е примадона. Кураж им давал техният водач – запасният от българската артилерия Иван Петков. Негов приятел разказва интересна случка от войната. Батареята на младия офицер пресичала рано сутрин река Пчиня в Македония. Запотените коне се пресекли от ледената вода и отказали да изтеглят едното оръдие. То останало в талвега на реката и спирало марша. Командирът хвърлил шинела и куртката и гол до кръста се впрегнал в хамутите. Останалите бойци скочили на помощ и оръдието било извлечено на брега. А наблизо трещяли германските минохвъргачки.
Иван Петков започнал своята диригентска практика през 1951 година, начело на туристически хор „Странджанска зеленика”. След 17 години с него, 12 отдал на градския хор на Карнобат. Докато през 97- ма събрал „Един завет”. Формацията, която приключила дейност през 2007- ма година с прощален концерт за изгубилия своето зрение маестро.
Днес той споделя, че се чувства осиротял без своя хор. А и доста от приятелите и съмишлениците са напуснали този свят.

Но с „Школа по родолюбие”, той връща техните образи и тяхното дело. Без да спомене за трудностите през които е преминал, за да изгради състава, нито дума за това, че не е взел и стотинка хонорар, а всички пари внасял в касата на хора, за всичките години на ползу роду.
Неговите певци, които уважиха промоцията на книгата изправиха на крака публиката, изпълнила зала 3 на Военния клуб в Бургас.
Така, прави хората дочакаха края на концерта. От уважение към школата по родолюбие на маестро Иван Петков. И неговия един завет.


Певците за пореден път вдигнаха публиката на крака Маестрото през 1951 г.

В категории: История

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки