На лицевата страна ясно се виждат жълтите камъни, които оформят кръст. Точно на това място е бил разположен олтарът на църквата, разрушена от турските нашественици - Снимки Николай Недев
10 Май 2010, Понеделник
Строен върху основите на разрушен от турците християнски храм, на мюсюлманския молитвен дом не му било съдено да просъществува Стара легенда в Дупница разказва, че каменен кръст белязал съдбата на
единствената джамия, строена някога в този български град. Вградили го
някъде през 15 век поробени християни, които използвали сълзите си
вместо вода за строежа. Турските завоеватели ги принудили да съборят
съществуващия там православен храм и на негово място да вдигнат минаре в
прослава на чуждия бог. В името на паметта народна, окованите строители
подредили жълти каменни блокове във формата на кръст, който да изпъква
на фасадата.
Автор: Севдалина Пенева
И за да се знае от поколенията, че някога на това място е имало олтар на църква. Така дамгосана, джамията просъществувала няколко века до Освобождението, когато сградата била превърната в затвор. Днес даже името й е потънало в забвение, а помещението се използва като изложбена зала.
Преданието разказва още, че на мястото на днешна Дупница имало българско селище, изравнено със земята от османците. Българите били наказани за това, че при отбраната си убили един от турските предводители. За отмъщение побеснелите орди съсякли мъжете, заедно с жените, старците и децата. Оцелелите по чудо при кланетата малцина жители намерили спасение край руините на стара крепост и там с времето обособили Горна махала. Те нямали право да слизат в новия град, основан наново от нашествениците. Били ползвани единствено като безплатна работна ръка. Като при градежа на джамията.
Коджа Мимар Синан или майстор Манол?
В малко известната история на Безименната джамия се преплитат и други митологизирани имена. Като това на Коджа Мимар Синан, най-големия архитект в историята на Османската империя, възпят в българските народни песни като Майстор Манол. Роден в християнско семейство през 1490 г., за него се предполага, че произходът му е от село Широка лъка в Родопите. Бил взет от малък като еничарин, но вместо на военно изкуство, се отдал на строителство. Дело на Синан са над 400 джамии, медресета, мостове, дворци, болници, дори и гробници. Въпреки че историците нямат точен отговор, се смята, че именно той е проектирал и джамията в Дупница. От откъслечната информация, достигнала до нас, се знае само, тя е била празнична, петъчна джамия. Строена е заедно с тюрбе (гроб на мюсюлмански високопоставен духовник) в един общ комплекс, каквато практика по принцип в империята на османците не съществувала.
Доказано е обаче, че за градежа й са били използвани строителни материали от двореца на Аарон, брат на цар Самуил. Палатът бил нацяло унищожен от поробителите, две от колоните на джамията пред парадния вход и сега свидетелстват за насилственото прекрояване на историята по родните ни земи. За стълбището пък са използвани надгробни плочи, на които и до ден днешен се виждат белезите на християнството – издялани кръстове в камъка, по който няколко столетия са стъпвали друговерците. До Освобождението на България от турско робство през 1878 г., когато в изолираната Горна махала, където някога били изтикани българите, се заселили неколцина останали турци, но с времето и те си заминали от възродения град.
Опустялата джамия, вдигната върху мястото на светия храм, пък била превърната в затвор. Така в драматичната история на настоящия паментик на културата записал името си и Яне Сандански, който точно две години получавал заплата като началник на дупнишкия затвор.
„Преди няколко години изживяхме истински шок. Внезапно, при нас дойдоха някакви турски емисари, които започнаха да правят постъпки да си „върнат“ сградата на мюфтийството и да превърнат паметника на културата в действащ молитвен дом“, спомня си уредникът на галерия „Джамия“ Андрей Севдин. Наглеците не носели документи за собственост, но настоявали за правото си да озвучават с маанета град, в който 99 на сто от населението е християнско. Пратениците били натирени от Дупница подобаващо и повече не посмели да се върнат.
Сега пред Севдин и колегите му се е изправило ново предизвикателство. Ентусиастите от изложбената зала търсят средства за стягането на галерията, която е в окаяно състояние. През 2007 г. в Дупница се появила фирма, която трябвало да извърши ремонт по проект на "Красива България" на историческия архитектурен комплекс, който освен джамията, включва и художествена галерия „Околийската къща“ в съседство. Парите били усвоени, но не и използвани по предназначение. В момента мазилката се руши, има и течове, заради които по тавана се е образувал мухъл. Непокънати остават каменните стени, пазени явно през вековете от жълтия кръст.
С тази статия поставяме началото на новата ни рубрика "Пътеводител БГ". В нея ще запознаваме читателите с по-малко популярни и дори неизвестни кътчета, интересни сгради, местности, природни образувания и исторически забележителности, които иначе не влизат в географските справочници за нашата родина. Те остават някак встрани от медийните прожектори и незабелязани от туристите. А си струва да бъдат популяризирани.
Текст към снимките: Снимка 1: Уредникът на галерията Андрей Севдин разказва увлекателната история на джамията пред екипа ни. Двете колони на входа са взети от разрушения дворец на Аарон, а камъкът вдясно от стълбите е взет от християнски гроб
Снимка 2: Заедно с „Околийската къща“, джамията представлява общ архитектурен комплекс. След 1878 година двете сгради са били използвани като затвор, а един от първите му началници е бил Яне Сандански
