ВАЦ е в криза, “Дневник” спира

Автор: Пролетина Николова

“Труд” и “24часа” и в тези кризисни времена преливат от реклама, която е предостатъчна, за да покрива всички разходи на редакциите им при едно разумно разпределение на средствата. Само че вестниците са собственост на ВАЦ, а немската групировка ги е купила не просто, за да ги издава, а за да печели добри пари.
Поради което голяма част от ресурса се отправя директно за Германия, а друга покрива луксозния стандарт на по около десетина журналисти от двата вестника, минаващи за свещени крави. Техните заплати, тръгващи от 4000 лева и стигащи до безбожните 9000 (за главните редактори Тошев и Венелина Гочева), в които не са включени и различни сезонни бонуси, изсмукват приходите.
В момент, когато рекламите леко понамаляват, както е сега, парите вече започват да не достигат за останалата част от творческия и технически персонал. Разбира се, свикналите на охолен живот свещени крави дори и не поставят на обсъждане въпроса да орежат собствените си заплати, а и никой във ВАЦ не им го иска. Логиката на немците е, че колкото по-високи са възнагражденията на шефовете в един вестник, толкова по-малка е вероятността те да се корумпират и да напълнят изданията си с поръчкови текстове.
Логика, може би разбираема за Централна и Западна Европа, но твърде погрешна за диви балкански страни като България и Сърбия (където ВАЦ също имат медии). Факт е, че и при доброто си възнаграждение от 5000 лева месечно фамозната журналистка Валерия Велева, не спести на читателите си ни едно свое пантофено изживяване с големец на деня. Както и не се е случило политик да се издигне и Велева да не му занесе у тях в ранни зори саморъчно разточена и опечена баница, откъдето всъщност е и прякорът й. Но този е само един от многото възможни примери.
Та на въпросния вторник немците разпращат на подопечните си издания в България и Сърбия своите предложения за намаляване на разходите, в които не се пипа нито техният процент от приходите, нито споменатите елитни заплати. Заръката е да се съкратят с около 40% страниците. Ето защо г-н Тошев загърбва всякакви ежедневни сюжети и, според разказа на присъствали, тема на оперативката във вторник става кризисният план на ВАЦ.
Тошев обявява публично, че каквото и да става той страници няма да пипа. И изрича една тирада, пропита с толкова любов и загриженост към своите подчинени. Тошев заявява, че щом немците искат икономии, той ще уволни всички кореспонденти, ще закрие всички регионални издания, но страници няма да пипа. Защото малкото страници щели да доближат “Труд” до вестници от миманса като “Сега” и “Новинар”, които читателите отдавна са отвикнали да купуват.
ВАЦ са дали двумесечен срок на Тошев и колежката му от часовете Венелина Гочева да изпълнят заръките. И докато шефът на “Труд” изригва на оперативка, Гочева действа значително по-дискретно. Тя чисто и просто е решила да спасява себе си, а не вестника, в който работи.
Тези дни името на Гочева е единственото, което ГЕРБ разглежда като подходящо за новия медиен пост, който управляващите подготвят – президент на новата Българска радио-телевизионна корпорация, създадена от сливането на БНТ и БНР. Източник от парламентарната група на ГЕРБ разкри, че на първоначалните разговори Гочева не само дала утвърдителен отговор на предложението да стане президент на новата структура. Но те останали изненадани, когато разбрали, че тя дори вече се била обаждала на премиера Бойко Борисов, с когото е в много топли отношения, за да се самопредложи за поста. Управляващите твърдят, че обединението на двете национални медии се прави като антикризисна мярка за пестене на средства, но нашите източници издават, че нищо кризисно нямало да има в бъдещата заплата на Гочева.
Проблемите пред “Труд” и “24 часа” са както свързани с намалелите приходи, така и с криворазбраното от всички столични вестници налагане на онлайн-издания. В момента у нас вече няма всекидневник, който да не публикува почти дословно цялото си съдържание абсолютно безплатно в световната мрежа. Така с времето българинът бе насила отучен да си купува вестник. А и защо да го прави, след като може да намери без пари всичките му статии в интернет.
При това репортерите от самите издания не получават нито стотинка добавка към хонорарите си за това допълнително безплатно публикуване на техните материали и в мрежата. А дори ги задължават да пишат и допълнителни дописки, които да се публикуват само онлайн. Има и всекидневници като “Дума, “Стандарт” и “Сега”, където от дълго време вече на журналистите не се изплащат никакви хонорари, които са форма на откупуване на авторски права, дори за текстовете им в хартиените издания. При една нормална държава и стабилни синдикати издателите на такива вестници досега щяха да бъдат солено глобени от властите за нарушаване на авторските права.
С безплатното онлайн-съдържание 80% от вестниците у нас вече сами убиха хартиените си издания. Типичен пример в това отношение е “Дневник”, чийто собственици бяха достатъчно наивни да смятат, че ще могат да компенсират с много рекламни банери в уеб-страницата на всекидневника. В крайна сметка миналата седмица се разбра, че съдбата на този иначе сериозен и аналитичен вестник е предрешена – до лятото той ще спре да се печата на хартия.
След това ще се поддържа само интернет-страницата му. Но без да е хартиено издание “Дневник” едва ли ще просъществува дълго и онлайн. За смъртта на вестника огромна вина имат и апетитите на издателя му Иво Прокопиев да стане огромен медиен магнат. През 2008 той реши, че безплатния интернет-сайт на “Дневник” му е малко, затова пусна и безплатен хартиен вестник “За града”. Но какво е медиен магнат без печатница – Прокопиев си купи и това. Само че ненаситността е обикновено лош съветник.
В един момент, когато парите свършиха, Прокопиев не само че спря “За града”, но се оказа в ситуация банките да започнат да му описват имуществото, защото не можеше да обслужва кредитите си, които бе теглил за печатницата. Той успя да я спаси с огромната подкрепа на определени кръгове от БСП и на шефа на “Овергаз” Сашо Дончев, който му помогна финансово и същевременно пренасочи печатането на рехавия тираж на собствения си вестник “Сега” при него.
Да, медиите са в криза, но от това никак не е загубила традиционната им сервилност към силните на деня. И тук не става дума само за ГЕРБ, които са венцехвалени под път и над път. Жалка картинка бяха наградите за журналистика, раздавани в края на миналата седмица от М-тел. Когато става дума за корпоративни конкурси за журналисти винаги трябва да се разбира, че съответната фирма ще награди текстовете, в които най-сладко и подробно е била похвалена.
От което следва изводът, че сериозни репортери и сериозни медии нямат място на такива конюнктурни конкурси. Да, ама не. В България куцо и сакато от медиите се натиска да хвали М-тел, “ЛУКойл” и всякакви други големи фирми, колчем го забележат, та да му дадат някоя финансова трохичка. Коскоджамти шефове на бТВ, БНТ, Нова телевизия и всички умиращи всекидневници се бяха скупчили в залата и със затаен дъх очакваха да чуят, че именно тяхната хвалба на М-тел е била забелязана от мобилния оператор.
Иначе уж сериозни репортери като Надежда Василева от БНТ, Димитър Анестев от бТВ, Светолсав Метанов от “Труд”, наместо с погнуса да откажат фирмените пари, с най-голям кеф излизаха на сцената, за да си получат чека и персоналния подарък – лаптоп. Никак не е чудно защо при това положение почти няма медия у нас, която може честно да пише за телекомуникации. А като излъжеш един път читателя, че мобилните телефони са полезни за здравето, ще го излъжеш и втори път. На третия той просто ще спре да те чете.

Текстове под снимките:
Снимка 1: Приятелка на всяка власт, Венелина Гочева сега ще спасява само себе си. На снимката гл. редакторка на "24 часа" е в компанията на бившия кмет на Бургас червения Йоан Костадинов и външния министър по времето на НДСВ Соломон Паси
Снимка 2: Иво Прокопиев е решил да спре хартиения вариант на "Дневник", за сметка на он лайн изданието
Снимка 3: Фамозната журналистка Валерия Велева не спести на читателите си нито едно свое пантофено изживяване с големец на деня. Сред феновете й е  и дясната ръка на Ахмед Доган - Йордан Цонев



В категории: Анализи