Белградските тайни на Бойко Борисов

Автор: Велизар Енчев

Когато при работно посещение се дискутират подобни сериозни теми, то се готви продължително и за него се знае поне месец по-рано. Затова пожарният характер на визитата на Бойко Борисов в Сърбия излиза от рамките на странното и е направо съмнително. Съмненията се засилват от следните факти:
    В деня на белградския воаяж на Борисов Дарик радио съобщи, че премиерът е имал тайни срещи в сръбската столица в продължение на четири часа. Общото времетраене на пребиваването на българската делегация в Белград е 11 часа. Логично е да се запитаме: От какво естество са тези четиричасови тайни срещи?  Сръбските служби за сигурност осигурили изключителни мерки за охрана, каквито обикновено се прилагат при посещение на американския президент. Най-фрапиращото обстоятелство е изключването на честотите на мобилните телефони в районите, където се е намирала нашата правителствена делегация.
  Странното засекретяване на рутинно гостуване на премиер на съседна страна се допълва и от факта, че в българския екип били вътрешният министър Цветан Цветанов, директорът на Националната разузнавателна служба /НРС/ ген. Кирчо Киров и председателят на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ Цветлин Йовчев. Последните двама оглавяват крайно чувствителни ресори в националната сигурност на Република България. Но те са имали отделни срещи със сръбските домакини, проведени не в сградите на сръбското правителство, а в резиденциите на сръбското разузнаване и контраразузнаване. Следователно блокирането на честотите на мобилните оператори едва ли е заради българските генерали Киров и Йовчев.
   Официално Борисов имаше срещи с премиера на Сърбия и с президента Тадич. Тяхното времетраене в никакъв случай не е четири часа. До този момент никой не е дал смислено обяснение какви разговори е провел българският премиер в засекретения период от визитата си.
   Така стигаме до една хипотеза, за която мнозина говорят, но никой не смее да я произнесе на глас: Дали премиерът Борисов не е разговарял със съдията от Белградския окръжен съд, който преди половин година поиска да разпита нашия премиер като свидетел по делото срещу сръбския мафиот Сретен Йосич?
  Нека си припомним, че тогава Борисов категорично опроверга тази информация. А шефовете на НРС и ДАНС услужливо излязоха с декларации, че техните служби по никакъв начин не са били свързани със сръбския затворник. Който пък твърдеше, че при пребиването си в България след 1993 г. имал връзка с българските секретни служби и се е ползвал със защитата на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. Премиерът светкавично реагира, заявявайки, че по негово разпореждане Йосич е бил арестуван и по искане на Интерпол  е предаден на холандските правосъдни власти.
   48 часа след завръщането на Борисов от Сърбия, Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердама, направи нови „разкрития” от белградската затворническа килия, които звучат шокиращо. И естествено засилват съмненията около липсващите четири часа на Бойко Борисов в Белград. Показателно е, че и тази информация излиза от Дарик радио, чиято постоянна кореспондентка в Белград е Ели Юрукова – доскорошен радиокореспондент на българските  секции на „Свободна Европа” и Би Би Си. Познавам отблизо живеещата от 25 години в Белград Ели Юрукова и отговорно твърдя: Нейните източници в сръбските държавни и партийни институции са много стабилни, а близките й контакти с американското посолство неведнъж са осигурявали обилна информация за нейните кореспонденции.
   На 28 април т.г. Йосич заяви пред Белградския окръжен съд, че през 1993 и 1994 година сръбското държавно ръководство поискало от него да стигне до базите на ислямските муджахедини, които се намирали в България. Според Йосич, те се обучавали на българска територия, след което отивали на бойните полета в Босна и Херцеговина. “Искаха ми точни данни за това къде и как влизат, а при влизането им в Сърбия, полицията ги арестуваше. За това никога не съм искал орден”, казва Сретен Йосич, цитиран от най-тиражния сръбски вестник “Вечерни новости”.
  “Бях под защитата на българските служби за сигурност”, повтори пред белградския съд вече познатата си теза Йосич, допълвайки, че те са предупредили една европейска държава с 50 милионно население и една славянска 150-милионна страна, че не трябва нищо да му се случи. Йоца Амстердам призна, че в края на 1994 година се е изплашил и е избягал в България, защото опасният и брутален Радован Стойчич-Баджа, тогавашният заместник-министър на вътрешните работи, е искал да го ликвидира. Според него българските служби са знаели, че животът му е застрашен от Стойчич, който им е предлагал българите да доведат Йосич до границата, а в замяна на това той би им се отблагодарил с голяма услуга. Йосич подробно обясни своята “патриотична дейност” в полза на бивша Югославия и връзките си със сръбските тайни служби. Той твърди, че е лобирал в България, Румъния и Македония да бъдат по-меки и благосклонни към Сърбия след въвеждане на югоембаргото...
    Казаното от сръбския мафиот не бива да се приема като стопроцентна истина. Но много от изнесеното е публична тайна, която преди десетина години присъстваше в документите на българското външно министерство, съставени на базата на дипломатическа и разузнавателна информация от Белград. За посветените в тази тематика Йосич открива топлата вода и не казва нищо ново.    Както не е новина и координацията между престъпните кланове на Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия, демонстрирана дори по време на кървавата гражданска война между сърби, хървати и мюсюлмани.
   Също така не е никаква тайна, че при управлението на премиерите Любен Беров и Жан Виденов София бе постоянна спирка на сръбските величия Мира Маркович /съпругата на Слободан Милошевич/ и акад. Михайло Маркович /идеологът на модерния сръбски национализъм/. Двамата организираха публични лекции в бившия Дом на българо-съветската дружба, на които заблудени леви български интелектуалци се кланяха на диктатора Милошевич. Зад тази фасада се криеха хищните апетити на българската мафия, пуснала корени в партийните централи на БСП и СДС. Въпросната червено-синя мафия натрупа милиони долари от нелегалния износ на бензин за Сърбия, като износът ставаше по река Дунав и през Република Македония. Българското гориво пълнеше резервоарите на танковете и самолетите на югославската армия, окупирала Босна и Херцеговина и източната част на Хърватия. Сръбските пари влизаха в задграничните сметки на партийния елит и в сенчести структури от калибъра на СИК, ВИС и Мултигруп.
   Сега излиза, че хора като Сретен Йосич са били топлата криминална връзка между Белград и София. Големият въпрос е каква е истинската роля в тези процеси на Бойко Борисов, за когото не е тайна, че е бил свързан със СИК. Защото този човек днес е министър-председател на България и раздава правосъдие.
   И все пак: Бил ли е разпитван Бойко Борисов като свидетел по делото срещу Сретен Йосич? Този въпрос телевизия СКАТ зададе на говорителя на МВнР Весела Чернева. Отговорът й бе лаконичен: „Нямам такава информация, обърнете се към пресцентъра на Министерския съвет”...
   И още няколко въпроса, провокирани от странната пасивност на Борисов към сръбската асимилационна политика в Западните покрайнини:
    Защо Борисов повтори в Белград думите на Цецка Цачева и заяви, че България безрезервно подкрепя сръбското еврочленство?
    Защо Борисов си позволи това капитулантско изявление: „Когато Сърбия стане член на ЕС, тогава ще се решат проблемите на Западните покрайнини”?
    Нима Борисов не знае, че в случая логиката е точно обратната: Когато Сърбия започне да зачита човешките, националните и верските права на българите в Западните покрайнини, тогава България ще я подкрепи за членството й в ЕС!
   Впрочем тук имам още едно коварно съмнение: Дали премиерът не предава българите в Западните покрайнини срещу сръбска съдебна индулгенция?

Текстове под снимките:
Снимка 1: Казаното от мафиота Сретен Йосич не бива да се приема като стопроцентна истина. Но много от изнисеното е публична тайна
Снимка 2: Сретен Йосич бе арестуван в България през 2002 година, след което бе екстрадиран в холандия



В категории: Коментари