И ДЗИ вече била менте

Автор: Лъчезар Лисицов

Бедата за нашия читател се случва на 11 декември м.г., когато пожар унищожава къщата му в карнобатското село Железник. За случилото му се обадил кмета на селото Илия Канев. „Къщата ти гори, прибирай се!”, крещял по телефона ужасеният кмет. По това време Петров, който е химик-инженер, бил в София – имал ангажимент в отдел „Управление на опасни отпадъци” в Министерството на околната среда и водите. Той веднага се прибрал, за да установи, че къщата му се е превърнала в купчина пепел, заобиколена от четири черни стени.
Единственото му утешение било, че преди няколко години я застраховал в най-сигурната, както си мислел, застрахователна компания в България. Пенсионерът редовно плащал годишните си вноски, затова и не предполагал, че ще му направят спънки по отношение на обезщетението по застраховката.
Живко Петров позвънил на своя агент – г-жа Бонка Койчева, която му обяснила, че е неработен ден - събота, и го помолила да отиде при нея в понеделник. Отишъл той, само че служителите от назначената по случая комисия от ДЗИ се оказало, че в момента не разполагат със служебен автомобил, затова се уговорили да отидат с Живковия – на следващия ден. Така и направили. Вещото лице и представителите на ДЗИ описали в констативен протокол фаталната гледка – сринатата до основи селска къща. По пътя срещнали и местния полицай, който ги уверил, че палежът е умишлен, че се води разследване от РПУ-Карнобат и че имат подозрения кои са извършителите.
Оттам нататък на Живко Петров му оставало да чака да му изплатят щетите по застраховката, която покрива и „риск от злоумишлени действия на трети лица, вандализъм”. Чакал той, чакал, докато на 8 февруари т.г. не получил спиращо дъха писмо от началника на ДЗИ-Бургас Никола Байряков, в което му се обяснява, че „не е налице основание за изплащане на обезщетение”. Застрахователят се аргументира с клауза от общите условия, според която не се покриват щети, настъпили „в необитаеми  или неизползвани помещения – оставени без надзор или охрана в продължение на повече от 15 дни“.
Как така решиха, че не съм обитавал къщата повече от 15 дни, чуди се Живко Петров. Вярно е, че през зимата повече пребивавам в дома си в Бургас, но до края на ноември работя постоянно в селото, уверява той. Още повече, че на 8 декември – три дни преди инцидента, също бил в Железник. „Разваляха общежитието в двора на училището. Оттам си купих 5 хиляди тухли, които извозих до имота си в съседното село Деветак”, уверява той. Има и куп свидетели, заедно с кмета на Железник.
Всичко това е описано в жалбата, която пострадалият  изпраща на 15 февруари до шефа на бургаското ДЗИ Никола Байряков, цитат от която ползваме в началото на настоящата статия. Към същата жалба са приложени и нотариално заверени декларации на свидетелите, които са били заедно с Петров на 8 декември.
Самите застрахователни вноски, които Петров плаща на ДЗИ ежегодно, били по-високи заради по-големия риск от вандалски прояви, защото имало и други подобни случаи в Железник. Още 5% са добавени и заради фактора „сезонност“, т.е. застрахователят е знаел за това, че къщата не се обитава постоянно през годината. Данни, че Живко Петров не е бил в дома си 15 дни преди палежа няма. Дори напротив. И въпреки това ДЗИ не плаща обезщетение и активно продължава да мълчи по жалбата на своя клиент, подадена през месец февруари.
Разчитат, че не мога да ги съдя, защото съм беден и беззащитен пенсионер, обяснява обезвереният Петров. Застрахователният ми агент Бонка Койчева ме увери, че на 100% ще спечеля, ако заведа дело, но откъде да взема пари, нужни са ми поне 2 хиляди, оплаква се той.
Потърсихме управителя на ДЗИ-Бургас Никола Байряков, който обаче беше лаконичен: От нова година нямаме право да даваме изявления пред медиите, всичко се централизира, така че се обадете на пресцентъра ни в София.
Застрахователният агент Бонка Койчева също не беше словоохотлива: Нали сте говорили с Байряков, аз нямам какво да кажа. Искам да помогна на Живко, смятам, че трябва да получи обезщетение. Казах му да съди ДЗИ, може да спечели делото. Аз представлявам клиента, така че не е коректно да говоря. Питайте Адриана Беличева, тя беше в комисията.
Инспекторката Беличева: Аз за тази къща не бих дала повече от 2 хиляди лева. Единствено мястото си струва. Вътре е нямало ток и вода, дори и мебели не е имало. Никой не е живял в тази къща. На този етап едва ли ще платим нещо на г-н Петров.
Живко Петров твърди, че ток в къщата никога не е имало. Водата му била спряна за зимата, понеже имало течове и не искал да плаща излишни разходи. „Но аз работя в това село цяло лято до ноември, живял съм в къщата при спартански условия, спах в походно легло. Цялата работа е била да ми вземат парите, на мен това ми е ясно. Но аз няма да оставя така нещата, колкото и да ми е трудно, ще се боря с тях“, категоричен е пенсионерът.
Ние пък се чудим дали дързостта на застрахователната компания не е подсилена и от факта, че от няколко месеца на власт е Бойко Борисов, чиято спътница в живота е акционер в СиБанк. Банката пък е част от белгийския консорциум „KBC груп“, същият, под чиято шапка се намира и ДЗИ.

Текстове под снимките:
Снимка 1:  Живко Петров можел да получи парите от застраховката си само в съдебната зала
Снимка 2: Николай Байряков, шеф на ДЗИ-Бургас: Централизираме се, обърнете се към пресцентъра в София



В категории: Разследвания