За разлика от световната практика, съдбата на нашия основен закон е драматична. Готови ли сме за нова държава?
На 16 април 1879 г. първото Велико народно събрание приема Търновската конституция. През 1991 г. МС определя тази дата за Ден на конституцията. В нормалните държави, след като веднъж се приеме, основният закон се спазва безпрекословно като „Отче наш“ и почти не се променя. Американската конституция например съществува от 1787 г., като за цялото си 223-годишно битие е претърпяла едва 27 дребни поправки.
Автор: Диана Славчева
Съдбата на нашата Конституция обаче е драматична и неспокойна. Още с раждането й се появяват първите признаци за злочеста орисия. Само 2 години след приемането й тя е временно суспендирана, а след 1934 г. години наред държавата се управлява единствено с наредби-закони. На 4 декември 1947 г. VІ-то Велико народно събрание пръква нейната наследница – Конституцията на НРБ. През годините на народната власт тя си съществува безметежно и без особено да се кахъри дали някой я спазва, или не. Времената на демократичните промени обаче не се оказаха благосклонни към нейното кротко битие. Още на 14 декември 1989 г. на двестахиляден митинг пред Парламента народът настоя да се отмени прословутия й член Първи, налагащ ръководна роля на БКП. Тогава синята камера на Евгени Михайлов запечата думите на Петър Младенов: "Най-добре е танковете да дойдат". И се започнаха едни конституционни ремонти, които забъркаха неимоверна каша с прилагането на основния закон. Приетите от тогавашното Народно събрание поправки влязоха в сила на 10 април 1990 г. Междувременно депутатите избраха Петър Младенов за президент на 3 април – уж по новата Конституция, а всъщност докато още действа старата. Изобщо стана една... Както и да е, през 1991 г. се стигна и до VІІ Велико народно събрание , което пък остана в историята с «Протеста на 39-те». Толкова депутати се обявиха против новата Конституция, напуснаха парламента, вдигнаха палатков лагер около храма «Александър Невски», а бъдещата вицепрезидентка Блага Димитрова изрече смразяващата клетва: „Който подпише Конституцията, да му изсъхне ръката“. В крайна сметка 313 депутата гласуваха «за» "Конституция на безпринципния компромис", както я нарече Светослав Лучников, ръцете им не изсъхнаха, дори вдигнаха по чаша шампанско в парламентарния бюфет, а 39-та протестиращи се завърнаха ни лук яли, ни мирисали, на банките в Народното събрание.
Днес нещата с основния ни закон отново не вървят гладко. Сега Яне Янев се обяви за неговия импийчмънт. “Нова конституция - нова държава” е мотото на стратегическата му цел. Въпросът е дали нова Конституция наистина ще обнови България, или ще ни вкара в омагьосъния кръг на перпетуум мобиле от безконечни спорове, дискусии, междупартийни договорки и натъкмявания на новата законна дреха на държавата според мерките на определени партийни фигури. Кой може да гарантира, че ще си изберем достатъчно зрели и отговорни депутати, които ще подходят държавнически и безскрупулно към този акт. И кое ни дава основание да се надяваме, че нов основен закон ще бъде спазван повече, отколкото предишния – погазван и неглижиран от днешните ни управници. Ако наистина трябва за нещо да стигаме американците, това е може би техния респект към свещенната им Конституция и нейната дълговечност, устояла на всякакви повратности на времето, мишките и хората.
