Брат Динев държал в офиса си късчето от Божия кръст

Автор: Лъчезар Лисицов

Светотатството на братята Динко и Йордан Диневи призна местният свещеник Петър, притиснат от репортерския ни екип да каже истината. Когато хората го питали дали ще могат да отдадат почит на светия символ поне на празничната великденска служба, поп Петър им се скарал, че не са направили заявка седмица по-рано. „Сега вече е късно!”, ядосал им се той и ги отпратил.
Частицата от кръста бе дарена в навечерието на парламентарните избори от тогавашния директор на Националния исторически музей Божидар Димитров. Димитров беше по това време кандидат за мажоритарен депутат на ГЕРБ от Бургаския район. С днешна дата е министър и отговаря за българите в чужбина и за вероизповеданията.
"Това ще е първият наш храм, който получава част от Честния кръст. По този начин искам да поощря българските предприемачи да строят повече православни храмове", изрече Димитров на 4 май 2009 г. Частицата пристигна на 1 юли с. г. и се планираше да бъде вградена в олтарния камък на църквата.  
Точно година по-късно обаче се оказва, че светинята се намира в кабинета на малкия брат Йордан Динев в Св.Влас, а оправданието на свещеника Петър е, че храмът не е завършен и няма условия за поставяне на дарохранителницата с ценното парченце. Затова не можело да бъде изложено дори и за Великден.
Друг скандален факт е, че сградата на въпросния храм „Свети Власий” продължава да е собственост на братя Диневи. „Имотът е частен и те никога не са планирали да го даряват на Българската православна църква“, каза за ДЕСАНТ пресаташето на братята Биляна Боянова.  
От пресслужбата на Йордан Динев отказаха повече коментари, тъй като той бил в отпуск до 7 април и не можел да отговори. А искахме да разберем дали не смята да предостави святото парченце поне за Великден. Та нали реликвата е дарена на храма в полза на миряните, а не за неговия офис. Според Божидар Димитров тя имала чудотворна сила и лекувала тези, които са я навестявали в музея, докато била там.

Позиция
Храм за лично ползване
Изобщо, с каква цел братя Диневи са построили тази църква, не става ясно. Ако е за лично ползване, нека го заявят открито. Тогава обаче възникват някои въпроси. Като например защо на братята им беше разрешено през 2007 г. да строят върху исторически район, въпреки възраженията на археолозите. Известно е, че под мястото на храма е имало древен манастир от IV век. И той се е наричал „Свети Власий”, откъдето идва името и на новопостроената църква на Диневи.
През декември 2007 г., когато Йордан Динев удари първата копка, арх. Уляна Малеева от Националния институт за паметниците на културата предупреди, че градежът е незаконен, тъй като не е получил съгласувателно решение.
"Големият брат Динев беше председател на инициативен комитет за възстановяване на власките паметници. А сега нарушава дори Конституцията, чийто чл. 23 защитава историческото и културното наследство на държавата", каза тогава и директорът на Бургаския исторически музей Цоня Дражева.
Има и още един въпрос - редно ли е държавата да прави дарения на олигарси като братя Диневи, и то на безценни реликви, каквато е в случая частицата от кръста, на който е бил разпнат Спасителя.
В крайна сметка говорим за национални богатства. Въпросните братя, колкото и големи тузари да са, нека бъдат по-смирени. И да не посягат върху малкото ни останали ценности, които все още дават смисъл да живеем на това опоскано парче земя, наречено България.
Няма нужда да ни се демонстрира, че у нас с пари всичко се купува. Това отдавна  го знаем.



Поп Петър: Ще я положиме, ама като няма къде да я сложиме?

- Поп Петър, църквата „Свети Власий“ ще бъде ли отворена за великденските празници?
-Да, ще бъде.На 3 април, в 23 часа ще отслужим празничната служба.
-Миналата година проф.Божидар Димитров беше дошъл с частица от кръста...
-Вижте малко, чакайте, чакайте. Да ви кажа две думи аз. Църквата в момента е в ремонт,  почти гола, още мажеме, боядисваме. Ако искате, може да дойдете, днеска ще сваляме полилей, ще се качваме, може да дойдете да ни помогнете. Мили господине, не е толкова важна частицата. Ние ще я положиме, но ако няма къде да я сложиме, как да я сложиме?
-А къде все пак се намира тази частица от кръста?
-Айде сега, какви са тия въпроси... В офиса на господин Данчо Динев – ха сега, ето! Това в статията ли ще го пишете сега? Ако ви кажа, че ще сложа частицата, вие ще кажете: отецът ни излъга. Не знам дали ще е готова църквата. Напишете хората да се помолят по-добре за благоденствието и успеха на държавата, на семейството си, на рода си.
- Да Ви задам един конкретен въпрос – на Великден ще изложите ли частицата в храма?
-Аз пък не мога да ви дам конкретен отговор.
-Храмът чий е – на братята Диневи или на Българската православна църква?
-Още не са я дарили на православната църква. Но не ги пишете тия неща. Вярвайте, че ако напишете това, което аз ви казвам, по ще ви се чете статията – че на този свят ден българинът трябва да се помоли за благоденствието на дома си и на държавата си, а не църквата дали е на братя Диневи или на Българската православна църква. Кажете ми, ако сградата е на Българската православна църква, но е празна, както е в село Тънково, тогава какво ще направиме? Така или иначе църквата все някой я е построил. Нали знаете и че Боянската църква е построена от частна фамилия. Чак тогава са я дарили на православната ни църква.

Текстове под снимките:
Снимка 1: Динко(вляво) и Йордан Диневи обичат красивите жени и пищните приеми. Те наистина  вдигнаха храма с лични средства, но не е ли редно прокуратурата и патриархът да попитат защо той ще се ползва като частен  
Снимка 2:  Това е кръстът в НИМ, където е вградена част от Божия кръст. Частица от тази част беше отчупена и предоставена на братята Диневи
Снимка 3: Отец Петър: Айде, сега, какви са тия въпроси?!