Така изглеждаше Русе пред емблематичният Пантеон на Възрожденците във втрорник следобед. Явно чистчите от фирма "Титан" още не са изтрезнели след Великденските празници - снимка Иван Ванев
09 Април 2010, Петък
Не знам точно кой светец закриля тази държава и колко са искрено вярващите у нас, но изпитвам силни съмнения, че нашият човек е именно Томата неверни
Приключва Светлата седмица, започнала с Възкресението Му. През тези дни би трябвало да се чувстваме свободни, спокойни и озарени от светла пасхална радост. Преминали през поста и молитвите с упование във вярата. Именно с нея е свързано името на тази седмица, Томината неделя, Най-българската, според мен. Ще ви кажа и защо.
Тома бил апостол на Иисус, запленен от неговото слово, обаче хич не повярвал, че Учителят е възкръснал и пещерата, в която било положено мъртвото му тяло, била празна.
Автор: Веселин Максимов
На осмия ден Иисус се появил пред Тома, той паднал втрещен на колене и го помолил да му прости. Нейсе, всичко се разминало (Бог е всеопрощаващ, ако не сте забравили), а героят получил нарицателното „Тома Неверни”.
Не знам точно кой светец закриля България и колко са искрено вярващите у нас, обаче изпитвам силни съмнения, че нашият човек е именно Томата. За съвсем изтрещелите, които мислят, че Бойко Борисов живее в телевизора, затова го дават почти толкова, колкото бигбрадърите, това е съвсем естествено: Нали именно затова последният Мюзик Айдъл у нас се казва Тома.
По време пОстинно, станах свидетел на интересен разговор между две жени, излизащи от бургаската църква „Свети Иван Рилски”, до Университета: „Ох, още десетина дена и се свършва, броя го вече един по един”. Едната ми заприлича много на тази, която преди десетина години с изкривено от бяс лице искаше да ме изгони от същата църква, понеже минавайки оттам изпитах нужда да вляза, запаля свещичка и се помоля (нека разсея всякакви съмнения, това ми се случва веднъж на петилетка), защото бях обут със 7/8-ми панталони. Така облечен, съм обиждал Бог, ревна тя.
Откъде накъде лицемерната баба, която очаква с нетърпение края на постите, за да се натъпче с блажно, е по-християнка от някого, който влиза в храма с недълги панталони? И ако Господ и Сина Му са всеопрощаващи, кого обижда недългопанталонникът, освен нейната тъпота и злоба към всички, които не ходят с траурни забрадки и посурнати фустани?
Не съм особено религиозен, да не кажа почти не съм, но все съм си мислел, че ако жертваш нещо за вярата си, не трябва да чакаш отплата или други времена, в които ще бъдеш по-сит и охолен, отколкото във време на изпитание.
Лични любимци са ми и една друга категория ревностни христиени. Тези, които 363 дни в годината вършат мръсотии и на Коледа и Великден са най-първо отпред, до олтаря, със снопове дебели свещи в ръка. Още когато станаха главни действащи лица в България, народът измисли виц за тях:
Моли се един дребен търговец на Господ, да му запази магазинчето, та барем препитава семейството си така. До него, забола колене в изтъркания килим, тлъста муцуна, приканва за Божията милост за трите кораба с петрол. Чува какво моли човечецът и бърка в портфейла: „Ей, на ти 1 000 долара, спри да занимаваш Дядо Господ с твойте глупости!”
В много църкви килимите вече не са изтрити, а чисто нови. Иконописите са хубави и освежени, утварът блести. Именно от парите на смирени богомолци, които си купиха индулгенции с парите, натрупани от биенето на другите, по-незначителни и обикновени миряни. Не съм видял църква да е отказала дарение, дори от човек, за когото твърдо се знае, че е отявлен мошеник и бандит. Вярата на такъв, явно е по-силна, затуй именно и той е по-приеман и изслушван. Примери – бол, спомнете си през 90- те как шефове на бандитски бригади извършваха масови покръствания на подопечните си, интелигенти с един пръст чело, мислещи, че Господ е съкращение от „господин”.
Не трябва премного да се горещим, прочее, за потъналата вяра на светските люде у нас, щом като и у духовните им водачи тя струва я медал от президент, я включване в състава на правителствена делегация, я интервю сутрин и вечер по телевизия, даваща възможност за ругателство на всичко, по-различно.
Ако се чешете по главата за какво говоря, нека ви светне: за патриарх и за митрополит. Край на просветлението.
Каква вяра имаха хората от паството на оня тлъст поп от Плевен, когото спипаха в единодушие с мутрите, със златна гривна и часовник, колкото детски главички? Неговата вяра колко струва?
Колко силно е било упованието в добрите дела на всички, видели как побеснели отци пребиха до смърт свой събрат с дървен кол? А самите Божии служители, извършили таз гнусота?
Колко синода трябва да се нароят, за да има за всеки духовен мир и вяра в делото Му?
Една приятелка скоро попита „А защо, всъщност, на църквата й трябват пари? Нали е духовна институция и трябва да поддържа вярата на хората?” Препоръчвам й за отговор да се обърне към Сливенската епархия, която си търси едни 5 000 декара гори около Созополско, стана ясно по време на Страстната седмица.
Гледам да не обиждам чувствата и мислите на всички около мен, които твърдят, че постят, защото им идва от сърце. Които съжаляват, когато видят, че на рожден ден си позволявам да пия алкохол, докато те преглъщат с жадни очи. Които отказват да хапнат бонбон за почерпка на приятел, защото бонбонът е блажен и ще сторят смъртен грях.
Обаче, все си мисля, че не за точно тяхната вяра един поет беше написал
„...тя е бронирана здраво в гърдите.
И бронебойни патрони за нея, няма открити”
Той пък вярно, че беше пролетарски поет!
Ами ние?
