Патриотите в Бургас настръхнаха срещу Стамболийски

Автор: Лъчезар Лисицов

Личността на бившия министър-председател е изключително спорна, а някои казват, че той няма никакви заслуги за България, а дори напротив – извършил е само вреди за страната си. Затова и духовете в Бургас отново бяха разбунени, а местните патриоти бяха скандализирани от решението на държавата за построяването на монумента.
Паметникът официално се води надстрояване над стара каменна плоча с надпис „Сто години БЗНС“. Инициатор е Граждански комитет, съставен от членове на няколко земеделски партии. Проектът за бюста е направен от бургаския скулптор Атанас Стоянов. Разрешението за строежа е дадено от експертен съвет на Община Бургас, начело с главния архитект Веселина Илиева. Тъй като тогава парцелът е бил държавен, решението не е било внесено за обсъждане в ОбС-Бургас. Затова и одобрение е искано още и от Областна управа, както и от Националния институт за паметниците на културата. НИПК одобрява проекта през месец април 2009 г. Разходите за построяването в размер на 12 хиляди лева са заплатени изцяло от инициативния комитет. На откриването на паметника цветя поднесоха и представители на Община Бургас и Община Царево, както и от Областна управа.  
Представяме на нашите читатели какво сочи историята за държавника Стамболийски, както и мненията на някои от актуалните политици в морския град.


Политическата му кариера
След като оглавява БЗНС през 1908 г. Стамболийски превръща съюза от съсловна организация в политическа партия. Става популярен с противопоставянето си на промените в Търновската конституция през 1911 г. и на участието на България в Първата световна война, за което през 1915 г. е отстранен от парламента и е осъден на доживотен затвор.
През 1918 г. той е освободен и е изпратен заедно с други политици да води преговори за мирно разрешаване на конфликта. Вместо това обаче, под влияние на своя сътрудник Райко Даскалов, той решава да оглави въстанието и бива провъзгласен за председател на т. нар. Радомирска република. След неуспеха на бунта се укрива, но през декември 1918 г. е амнистиран, заедно с повечето участници.
През 1919 г. Стамболийски се включва в коалиционното правителство на Теодор Теодоров, който участва в преговорите за сключване на мирен договор на Парижката конференция. След отказа на Теодоров да приеме наложените условия, Александър Стамболийски оглавява правителството и на 27 ноември подписва скандалния Ньойски договор (след което според някои медии счупва писалката). След проведени парламентарни избори, за резултатите от които има сериозни съмнения, че са манипулирани, на 21 май 1920 г. правителството е съставено само от представители на БЗНС.
Министър-председателят Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война, чрез установяване на приятелски отношения с Югославия. Това вкарва правителството в конфликт с организациите на македонските българи, обвиняващи го в национално предателство.
Провежда някои реформи, част от които са спорни, като ограничаването на размера на поземлената собственост, въвеждането на трудова повинност, опростяването на правописа. На практика той налага авторитарно управление.
Александър Стамболийски използва като основен инструмент за репресии срещу политическите си противници т. нар. Оранжева гвардия – леко въоръжени отряди от селяни, верни на БЗНС и Стамболийски.
Към началото на 1923 г. авторитарната власт напълно губи подкрепа извън средите на българското селячество. Срещу нея е цялата интелигенция – и лява, и дясна, македонските емигрантски организации, военните. На 9 юни 1923 г. срещу правителството е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. БКП запазва неутралитет в този конфликт.
Стамболийски е заловен и докаран във вилата му в с. Славовица. Подложен е на жестоки мъчения. След това е захвърлен полумъртъв в една от стаите в стопанската сграда в двора на вилата. И до днес върху една от стените стои надписът „Ст. 1923 г.“, който Стамболийски написва със собствената си кръв в последните часове от живота си.

Валери Симеонов - лидер на групата на Независимите в ОбС-Бургас: Вече можем да очакваме паметник и на Сталин

-Господин Симеонов, как ще коментирате издигането на паметник на Александър Стамболийски в Морската градина на Бургас.
-Това е подигравка с България и с гражданите на Бургас. А решението е взето по чисто политически съображения, тъй като е известно, че БЗНС „Александър Стамболийски” открай време е пръв съюзник на БКП/БСП. Държавата е разрешила изграждането на този паметник по времето на Тройната коалиция. В случая са погазени принципи като морал и обективност при оценката на историческите личности. Със същия успех можеше, а и май все още можем да очакваме да се издигне и паметник на Сталин. Защо не. Това е също една много „спорна” личност.
-Председателят на комисията по култура Соня Георгиева всъщност казва точно това – няма значение дали се издига паметник на земеделец, демократ или комунист, какъвто е Сталин.
-Тя така хубаво се е наредила, че няма какво да го коментирам. Но специално за Стамболийски мога да кажа, че е абсурдно да се издига паметник на човек, който е отписал една трета от българската територия и население, а именно територията на българска Македония. Друга историческа вина на Стамболийски е, че е изопачил резултатите от изборите през 1920 г., за да се закрепи и вторият мандат на БЗНС. Той е човекът, който пръв е въвел мутрите за решаване на политически спорове – т. нар. Оранжева гвардия, които са били  пияни селяндури със сопи, раздавали „правосъдие” в тогавашна демократична България. Стамболийски е влязъл и в съюз с комунистите-сталинисти, пропагандирайки и разлагайки морала в армията. Той предвожда и т. нар. Войнишко въстание. Има редица други грехове. Подчертавам - не вина, а грехове. Той няма и никакви заслуги към България. А ако някой толкова иска да му се кланя, нека му изгради паметник в покрайнините на града или пред партийната си централа, както е в София, но не и на това място, където е сега в Бургас. Това важи и за паметника на завоевателя – Альошата в центъра. Но мисля и че в случая общинска администрация си е позволила да наруши установения ред и дължи обяснение на Общинския съвет – как така еднолично се разпорежда с изграждане на монументи. И означава ли, че в устойчив период на демокрация заменя демократичните ценности с тоталитарния режим на Йоан Костадинов.

Соня Георгиева - председател на комисията по култура в ОбС-Бургас: За мен проблем няма

-Г-жо Георгиева, Вие сте председател на комисията по култура в Бургаския общински съвет. Според Вас редно ли е да се издига паметник на една меко казано противоречива личност от историята на България като Александър Стамболийски?
-След като има група в обществото, която изявява желание за това, за мен проблем няма.
-В обществото има всякакви групи. Със сигурност ще се намери такава, която ще иска да се издигне паметник и на Хитлер. Можем ли да допуснем това?
-Стамболийски е известна личност, земеделец. Нека не оплюваме сънародниците си.
-Проблемът е, че на практика той се почита само от земеделците. Т. е. говорим за един партиен паметник. Това не е ли партизанщина?
-Няма значение дали говорим за земеделец, демократ или комунист. Хората имат право да издигат паметници.


Вълчо Чолаков - общински водач на СДС: Не виждам нищо лошо, щом го иска голяма група

-Г-н Чолаков, според Вас редно ли е на един човек като Александър Стамболийски, нанесъл далеч повече вреди, отколкото ползи за България, да му се издига паметник в центъра на Морската градина? Ваш коалиционен партньор – Обединени земеделци, са сред инициаторите за издигане на този монумент.
-Ако не ме лъже паметта, единствената безспорна личност в българската история като че ли е Левски. Стамболийски има много почитатели, както има и много хора, които не считат извършеното от него за достойно. При положение, че една огромна, голяма група от обществото счита, че Александър Стамболийски е достоен да му се изгради паметник и той да се почита, не виждам нищо лошо в това.
-Соня Георгиева коментира, че няма проблем да се издига паметник и на комунисти дори. Това редно ли е според Вас?
-Знаете отношението на СДС към комунизма. Не случайно не гласувахме и за Петко Петков, който всички знаем, че е от БСП и подкрепя петролопровода, да стане почетен гражданин на Бургас. Още повече, че има закон от 2000-та година, който осъжда комунизма като престъпление. Така че не може да има паметници на престъпници.
-В случая със Стамболийски не е ли пак същото?
-Ами, земеделците не са определени за престъпници, ако не ме лъже паметта. Това в рамките на шегата, разбира се. Но не мисля, че е същото.

Георги Дракалиев - областен лидер на ВМРО: Стамболийски каза, че бил югославянин

-Г-н Дракалиев, какво мислите за новия паметник на Стамболийски в Бургас?
-Той е много противоречива личност. Единственото, което е направил, е да докара земеделците на власт. Не е бил мъченик, а се е разправял с политическите си противници. Негова е и репликата: Аз не съм българин, а югославянин.
-Т. е. Вие сте против издигането на паметник на Стамболийски?
-Това е последното нещо, което трябва да се направи. Той е причинил най-голямото разделение на нацията. Стамболийски участва и в деклозиеровата афера, когато се изкупува житото на България с пари от Франция и Англия, за да се предизвика криза в страната. Той подписва и Нишката спогодба, където едно от изискванията е било унищожаване на ВМРО.



В категории: Културен Десант