Това птиче едва ли подозира, че рапицата, на която е кацнало, може да го превърне в мутант
09 Март 2010, Вторник
Едва ли ще се стигне някога до единодушно мнение по въпроса вредни или не са трансгенните храни – става дума за много пари Не стихват протестите срещу завъждането на генномодифицирани организми (ГМО) у нас, не спират и споровете за това вредни ли са те, или не. Техните защитници тропат с крак, че отглеждането и консумацията им не застрашават никого, противниците им съзират в тях бомба със закъснител, тъй като последствията от употребата им ще стане явна след време. Кой прав, кой не очевидно има още дълго да се дискутира, но обикновените хора все пак имат право да знаят какво точно ядат срещу парите си.
Автор: Яна Славянска
Редица страни от ЕС се обявиха за зони, свободни от трансгенни продукти. В този отбор попадат Франция, Австрия, Гърция, Полша и Швейцария. Стоките, произведени в тези държави гарантирано не съдържат ГМО с уговорката, че става въпрос за продукция, произведена в съответната страна, а не от компании, регистрирани в нея. В останалите европейски страни отдавна е наложена задължителна маркировка на ГМО-съдържащите продукти. Ако на опаковката стои обозначението «GMO Free», това гарантира, че в съдържанието й няма да откриете повече от разрешените 0,9 % трансгенни компоненти.
Това изискване е наложено с Картагенския протокол на ООН за биологична безопасност, приет в рамките на международната конвенция за опазване на биологичното разнообрание от 1992 г. Този документ е подписан от повече от 140 държави. Две от най-големите държави-производителки на аграрна продукция в света обаче отказват да го ратифицират – Руската федерация и Съединените американски щати. И тъй като в тях липсват каквито и да било ограничения за използването на ГМО, по-добре е да се откажете да похапвате каквото и да било, произведено там.
В кои продукти има и в кои не трансгени?
Лъвският пай в тансгенните се пада на соята, респективно соевите продукти, царевицата и рапицата. По тази причина може да подозираме като съдържащи ГМО продукти всякакви стоки, в чийто състав влиза растителен белтък и обработени растителни мазнини. Най-рисковите стоки в това отношение са практически всички колбаси, маргарини, чипсове, сладкарски изделия, пуканки за микровълнова печка, консервирана царевица и т. н. Тези групи продукти впрочем поначало не са от най-здравословните поради високата си калоричност, шепите химически добавки, с които са натъпкани и пр.
Според някои специалисти, голяма е вероятността плодовете и зеленчуците, произведени през зимния сезон в Турция и Арабските емирства също да се окажат плод на трансгенното инженерство.
На практика в отгледаните в нашите овощни и зеленчукови градини, доколкото още ги има, няма да намерите от и помен от зловещата абревиатура. Същото може да се каже и за млечните ни продукти. ГМО не се открива и в рибата и морските продукти. И това е добрата новина, тъй като тъкмо тези храни са в основата на здлавословното хранене.
Ще научим ли истината?
Ето това вече е въпрос, на който е много съмнително, че ще получим положителен отговор. И това е по простата причина, че продуктите, «обогатени» с ГМО, носят небивали печалби на своите производители. Много често тестването на безопасността им се провежда със спонсорството на самите компании, които ги произвеждат и затова не може да се разчита, че резултатите са коректни и обективни. За дане сме голословни, ще цитираме данни, публикувани в авторитетния британски вестник «Таймс», според които от 500 учени, работещи в биотехнологичния отрасъл на Великобритания, 30 % са си признали, че са били принуждавани по молба на спонсорите да променят резултатите, които са получили. 17 % от тях са се съгласили да изопачат данните, така че да удовлетворят поръчителя; а 10 % са заявили, че просто са ги «помолили» за това, заплашвайки ги с прекратяване на бъдещите договори.
Създателите на трансгенни продукти оправдават сатанинското си дело с това, че благодарение на тях ще отърват човечеството от глад. Парадоксалното в случая е, че съгласно публикувания неотдавна доклад на ЕС, в който се прави анализ на глобалното представяне на генномодифицираните семена за периода 1996 – 2006 г., трансгенните култури за това време не са допринесли никакви икономически изгоди на потребителите – те нито са увеличили доходите на фермерите, нито са подобрили потребителските качества на продуктите, нито пък са спасили някого от глад. През 2008 г. ООН и Световната банка в съвместен доклад, в чиято подготовка са взели участие повече от 400 учени, обобщиха, че в света се произвежда много повече храна, отколкото е нужно да се засити човечеството. Експертите на ООН стигат до очевидния извод, че единствено крупните агробизнесмени са заинтересовани от създаването на изкуствен дефицит на храни и гладуването на милиони хора по планетата. Но очевидно дори такива авторитетни организации не са в състояние да спрат лакомията на самозабравилите се бизнесмени. Защото става дума за пари, за мнооого пари!
Само 1 въпрос искам да ми отговорите. Ако печелят само компаниите произвеждащи семената, ако няма повишено производсто и ако няма намалени разходи, защо земеделците купуват такива семена?
