Преди 50 години
В навечерието на Международния ден на жената във в. „Труд” е публикувана информация, че:
„По случай 8 март председателят на Народното събрание е издал указ за удостояване с почетно звание „Майка-героиня” и награждаване на многодетни майки с ордени и медали”.
По нататък от прессъобщението става ясно, че с тях са закичени общо 6296 български жени. 14-каратовата петолъчна звезда на майките-героини днес е историческа реликва, тъй като награждаването с нея е преустановено на 21 март 1991 г.
Дописка от Благоевград ни дава представа как преди половин век се е чествал набеденият за комунистически женски празник:
„Днес на тютюневите работнички от града гостуваха част от пребиваващите у нас за осмомартенските тържества делегации на Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Унгария и Монголската народна република. Гостите, придружени от общественици и активистки от града, както и от баба Елена Вапцарова – майка на поета-революционер Никола Вапцаров, разгледаха някои от цеховете за преработване и ферментация на тютюн”.
Благодарение на съобщение на БТА разбираме също, че:
„В столицата се състоя голям Осмомартенски бал, на който „след богата концертна програма при изключително задушевна атмосфера присъстващите на бала танцуваха и се веселиха до късно през нощта”
Преди 70 години
През 1940 г. обаче 8-ми март все още не се отбелязва у нас (той започва да се празнува чак след 9 септември 1944 г.). Затова и темите, на които пресата се спира по това време, нямат нищо общо с тържества. Вестник „Вечерна бургаска поща” публикува на 8 март призив към населението от Ямболска околия, в което Ямболското околийско управление и околийското агрономство: „предвид международното положение, приканват населението да не остави нито педя земя неизползувана, като се засее с подходящи земеделски култури... Към кметовете е отправен апел фондовете и скотовъдните ниви да се дадат в засяване само на бедни и безимотни селяни, за да могат и те да изкарат прехраната си и да не лежат на гърба на общините. Към учителите се апелира да засеят заедно с учениците училищните ниви, приходите от които да се дават на бедните деца”.
Като стана реч за учители и ученици, ще се спрем и на едно питане за учителя в с. Просеник, Айтоско, намерило място в броя на газетата от 10 март с. г.:
„Получихме от група жители на с. Просеник, айтоско, едно изложение, в което се отправя запитване дали в училищната практика е допустимо учителите да карат децата да си слагат по един или два ореха в устата, за да мълчат. След това се излага, че учителят в селото им г. Стойков прилагал тая орехова метода, като накарал учениците да си сложат в устата – големите деца по два, а малките по един орех, за да мълчат”.
Прегледът на стария печат е изготвен с любезното съдействие на Регионална библиотека „П. Яворов” – Бургас
Текст под снимката:
В усилията да се оползотвори всяка педя земя своя принос е дал и първият слон в България, предназначен иначе за софийската зоологическа градина, който в началото на миналия век е впряган да оре стопанството в двореца Враня
