• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 09.03.2010 10:48
Брой 44
Автор : Лалка Кипрова Заради 200 дка край морето между две съседни селища се разгоря оспорвана битка
Черноморец и Атия са на прага на пуническа война.  Битката ще се води за всяка педя земя. И в двата лагера има натрупан гняв, а местните се заканват да защитят земите си с целия наличен арсенал по законите на юмручното право. Спорните терени са разположени на по-малко от два километра от морския бряг  и се намират в местността "Ново селище" и „Голям Росен баир“ в Атия. Раздадени са преди 1989 г. по прословутия параграф 4 - за „самозадоволяване на населението“.
"Това бяха ничии земи. Ние превърнахме тези пущинаци в градини. Грижили сме се за тях   години наред. А сега, след като облагородихме целия район и прекарахме ток и вода, искат да сложат ръка върху него", казва жител на Атия. "Това е откровен бандитизъм – опонират черноморци. – Атия е единственото селище без землище. Даже мъртъвците си погребваха в нашите гробища. Сега тези преселници искат да заграбят земите на родителите ни".
Напрежението между жители на двете селища ескалира обосебно много, след като кметът на Созопол Панайот Рейзи разпраща до близо 200 ползватели на земи в Атия писмо, с което окончателно отрязава исканията им да закупят терените. Основният му мотив е, че имотите попадат върху терени, подлежащи на възстановяване на бившите собственици по закона „Лучников“. В минус за ползвателите е и още една законова предпоставка. За да придобият те право на собственост, до 31 март 1991 г. е трябвало да вдигнат постройка върху въпросните парцели.  
„Десет години се молим на общината да купим тези земи, сега когато цените хвръкнаха нагоре, решиха, че ние нямаме място тук, понеже сме възрастни и не можем да платим. Съпругът ми Любо взе тези земи от бай Митко. Той пък получил терена заедно с останалите работници от бившия шеф на мината Драган Драганов преди повече от 30 години. Казал им, щом искате, влизайте и работете. Тогава това са били земи на мината, сега са наши.. Живеем тук 28 години. Обработваме си мястото, прекопахме си лозе, засадихме дръвчета, лук, картофи, домати, чушки – с това се прехранваме. Сега искат да ни прогонят. Имало казват бивши собственици. Защо толкова години никой от тези т. нар. реститути не се появи?! Едва наскоро започнаха да щъкат. Най-напред се появи някакъв непознат, който каза, че земите на съседа Цвятко били негови – наследство от майка му. Като поиска комшията нотариален акт, онзи си обра крушите. Знаете ли ако изгонят нас, колко бързо ще кацнат софиянци!“, възмущава се 68–годишната Рашка Люцканова, работила някога като елтехник в мината.
Жителите на Атия единодушно твърдят, че спорните терени били държавни, а не частни. Те се позовават на указ на княз Фердинанд от 1907 г., с който безвъзмездно отстъпва 400 хектара в този район за експлоатация на медни руди на  управителя на мините Димо Аладжов, българин с френско поданство. През 1933  г. друг указ, този път на Борис ІІІ отстъпва за вечни времена нови 764 хектара на френско акционерно дружество, което стопанисвало бургаските медни мини, казва Ангел Шутев, бивш кмет на Атия. Шутев, който е сред ползвателите на земи по Параграф 4, се сдобил с тези документи по времето, когато оглавявал селото. Той е категоричен, че земите са държавни, а не частни, и черноморци нямат никакви основания да претендират за собственост върху тях. „Зная, че до 1995 г. тези земи нямаха собственик, понеже съм изкарвал скици. Никой не знае как черноморци са се сдобили с нотариални актове, при условие, че тези земи са отстъпени от Фердинанд. Терените са апетитни. Докато не беше село, а минно селище, никой не проявяваше интерес към него, никой не го знаеше къде е на картата. Сега обаче е привлекателно и започнаха да идват и да купуват тук земя хора от цяла България”, твърди Шутев.
„В Атия е пълно с хвърчащи къщи – съществуват реално, а на документи ги няма никакви. Семейството ми притежава много имоти, имаме документи,  а не можем да влезем във владение. Там са настанени други хора и се чудим как ще ги принудим да напуснат. Трябва да водим дела с години”, контрира от своя страна Василка Димитрова от Черноморец.
Според официалната справка на поземлената комисия в Созопол за истински собственици на параграфските земи в Атия са 41 жители на Черноморец. В момента по задание на Община Созопол областната управа в Бургас трябва да изготви помощен план на новообразуваните имоти,  за да се установи с точност кои терени на кого всъщност са собственост и ако някои от тях са препродадени, да се изготвят оценка за реалната им стойност.
„Тези земи са 100 процента собственост на черноморци. Върнати са с нотариални актове от поземлената комисия, някои от тях вече имат и съдебни решения. Земите ще бъдат върнати на собствениците, а незаконното строителство – премахнато. А приказките, че сега има интерес към тези терени, са спекулация. Само на 50 метра от тях е хвостохранилището на бившата мина – кой ще иска да ги купи!“, обобщава кметът на Черноморец Добри Добрев.


Снимка 1 - Броят на "Държавен вестник", от 1907 г., в който е обнародван указа на Фердинанд за спорните земи
Снимка 2 - „Няма да ги харижем тези земи. В противен случай оставаме без прехрана и сме обречени“, казва 68 – годишната Рашка Люцканова – пенсиониран елтехник в мината.
  Вашите коментари »

• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development