• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 08.03.2010 10:54
Брой 44
Автор : Найден ДобруджанскиНайден Добруджански Крайно време е да спрем да поругаваме паметта на предците си, обявявайки ги за роби
От какво сме се освободили на 3 март 1878 г.? Политиците ни по навик продължават да говорят за турско робство. А Волен Сидеров, който се пише за най-големия националист, изпада в необясним екстаз, когато крещи по митинги как 500 години сме били роби. И организира пищни концерти по повод освобождението ни от турско иго.
Робството обаче не може да бъде извор на национална гордост. Можем да се прекланяме пред героичната саможертва на Батак, но няма как да се гордеем с това, което се е случило там.
Виж, опълченците на Шипка и удържаната от тях победа наистина са това "що отговор дава и смива срамът", както казва Иван Вазов в едно от най-хубавите си стихотворения.
Терминът "турско робство" е литературен термин. Той е наложен най-вече от българските революционери. Чрез него те са подпалвали искрата на бунта по села и градове, за което всички ние им дължим признателност и почит. Напълно вярно е казаното от Захари Стоянов, че въстанията са "най-блестящата страница от новата ни история, не притежаваме друго по-славно минало, което да ни характеризира като народ".
Но 132 години са достатъчно дълъг период от време, за да се даде една по-трезва преценка на онези времена, когато сме били провинция на Османската империя. Да се наричат този период "османско присъствие", разбира се, е грозно изкривяване на истината. И е омерзително, когато това се прави от пишман-историци срещу хонорар, в името на криворазбрана толерантност.
Безспорен факт е, че попадането на България под властта на султана я откъсва от естественото й развитие като европейска държава и последиците от това все още тегнат над нас. Съществуването ни като провинция на Османската империя обаче е имало икономически предимства, като огромните пазари на три континента. Мнозина българи са съумели да се възползват от това, а някои дори са натрупали завидно състояние. Достатъчно е само да си спомним къщите в Копривщица и други възрожденски градчета, някои от които са си направо палати.
На много места, като Калофер, Габрово, българите са имали почти самостоятелно управление или добри връзки в Цариград. И всеки изпратен от Високата порта управник се е съобразявал с това. Градове като Котел и Казанлък са били управлявани от българи, т.нар. мемлекет-чорбаджии. Такъв е бил например бащата на Георги Раковски. В Копривщица, Панагюрище, Тетевен турчин не е имал право да мине яхнал кон, а кадъна не е можела да роди. В българските махали на Сливен и Ямбол турците не са смеели да припарят нощно време. В цели региони властта де факто е била не у местния паша, а у местния български воевода. "Турското правителство, при всичката си деморализация, винаги е държало страната на народа срещу тиранията на различни забити, аени, чорбаджии... Много паши и каймаками са били изгонвани и сваляни от своите постове следствие най-малкото оплакване от страна на населението, без разлика от вяра и народност". Това е написал Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". На тази книга със сигурност може да се вярва. И със сигурност това, което е казал Стоянов за тогавашното турско правителство трудно може да бъде казано за сегашните български правителства.
Ровенето в историята може да продължи безкрай и да се вадят доводи за всякакви тези. Въпросът е дали непрекъснатото повтаряне на мантрата как 500 години сме били роби е точно това, от което имаме нужда днес. Особено когато има факти, които противоречат на това твърдение. Не поругаваме ли паметта на предците си? Що за роби са хора, които 8 години преди да имат собствена държава успяват да си извоюват съвсем сами независима църква? А малко след като държавата им навършва първите си 7 години се опълчват на цяла Европа (контрастът с нашето съвремие няма как да не се набие на очи) и извършват Съединението. Не ли по-добре да се гордеем, че макар да сме загубили държавата си, не сме загубили достойнството си?
Още по-погрешно е да се заменя думата "османско“ с думата "турско". Васил Левски се бори не срещу турците, а срещу Османската империя.  "Ще съсипем гнилата и страшлива държава, та да съзидаме друга, по новото зидание; да съсипем, казвам, гнилата и беззаконна държава - не човеците". Това пише Левски на Любен Каравелов през януари 1871 г.  „Ний не гоним турският народ, ни вярата му, а царят и неговите закони...", казва Апостолът в заплашителното писмо до българските чорбаджии няколко месеца по-късно. Това е една от причините, поради които Левски е най-големият български политик, чиито портрет стои дори в кабинетите на ръководителите на ДПС. Изтъкването на разликите между османската империя и днешната турска държава върши добра работа и днес, в чисто политически план.
Заради всичко това ще е най-добре ако периодът между 1396 г. и 1878 г. се определя с термина османско владичество. Той е най-точен и отдавна се налага от българските историци. Проблемът е, че все още не получава достатъчно популярност в обществото.
Тъжното обаче е, че някои от признаците, заради които говорим за робство, все още не са изчезнали, въпреки, че от три години сме в ЕС. Преди е имало паши, аги и бейове, сега има мутри и добре облечени бизнесмени. А за Левски се сещаме само на 19 февруари.
  Вашите коментари »

• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development