• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 05.03.2010 14:48
Брой 44
Автор : Десислава Главева На 7 март Православната Църква отбелязва Неделя Кръстопоклонна
Видове кръстове според светител Теофан Вишенски
Господ извърши нашето спасение чрез Своята кръстна смърт. На кръста Той разкъса списъка на нашите грехове, примири ни с Бога и Отца, дари ни с всички небесни благословения и ни избави от дявола и неговата сила. Всеки от нас може да стане съпричастен на Христовия кръст, като носи своя собствен житейски кръст. А когато пък нашият житейски кръст се съедини с Христовия, тогава силата и действието на Божия кръст се пренасят върху нас и нашият кръст става по-лек за носене.
Казано с други думи това значи: няма човек, който да не вкуси на този свят болка, скръб и мъка. Но когато се довери на Христос, протегне ръка към Него и Го изповяда за свой Бог, тогава Христос дава сили на човека по-леко да носи житейския си кръст и от това страданията в живота стават по-поносими и най-вече за наша полза. Кръст на този свят носим всички, но не всички гледаме на него чрез Христовия кръст. Поради което не всички, които страдат получават помощ и спасение в страданието си, нито пък кръстът им е за полза. Има три вида кръстове, които ще разгледаме, за да видим, как да носим всеки един от тях така, че той да бъде за нас сила, а не слабост, спасение, а не погибел.
Видове кръстове
Първият вид са външните кръстове, вторият – вътрешните, а третият – преданост към Божията воля.
Външните кръстове
Това са най-сложните и разнообразни кръстове. Те са по всички наши пътища, на всяка крачка. Това са скърби, злополуки, нещастия, болести, изгубване на близки, неуспехи в службата, всякакъв род лишения и загуби, семейни неприятности, лоши отношения с другите, оскърбления, обиди, клевети и така нататък. Щем, не щем, всички носим тези кръстове. От тях не избавя нито високо обществено положение, нито пари, нито връзки – нищо. Защо Бог е наредил така, че на този свят да няма човек без скърби? За да не забравяме, че сме странници на тази земя и да живеем на нея като гости; да знаем, че всичко е временно, преходно, че този живот в един момент свършва и нищо не може да промени това. Е, често си мислим, че нам е най-тежко, а на другите – не, но не е така. Просто днес е тежко на един, утре – на друг. А защо Бог изпраща и допуска страданията? Защото страданията са лекарства за душата – горчиви лекарства. Без тях се самозабравяме, вършим много грехове, живеем като пълни егоисти, забравяйки за другите. Страданията смекчават душата, учат ни на състрадание, на милосърдие, страданията очистват сърцето. Често ни предпазват от други грехове или от по-големи страдания. Божият промисъл е неизследим! Но страданията стават поносими, когато ги приемем без да роптаем, когато се покорим на Божията воля и й се доверим. Тогава Бог Сам започва ни подкрепя в страданията и да ни дава облекчение. И в крайна сметка страданията не само ни очистват и предпазват, но тяхната горчивина ни избавя от горчивата вечна участ. Именно тази нагласа и този поглед върху страданията са нишките, които ни свързват с Христовия кръст, от който извират спасителни сили за нас. Затова, ако така гледаме на тях, те ще ни бъдат за полза.
Вътрешните кръстове
Вътрешните кръстове са борбата със страстите. Борбата, която всеки един от нас води за преодоляване на своите пороци и лоши навици. Ако пуша, но се мъча да откажа цигарите, аз се боря и се мъча да нося своя вътрешен кръст. Ако понякога осъждам ближните и ги обиждам, но после се кая и се старая повече да не правя така, а да внимавам над себе си – аз се боря с греха и нося своя вътрешен кръст. Когато ни обладават различни пороци, страсти, грешни помисли и ние се борим с тях, тогава носим своя вътрешен кръст, стремейки се да станем по-добри. Всички имаме страсти, но не всички се борим с тях, затова често страстите господаруват над нас, вместо ние над тях. Ако някой е оскърбен от другиго, ще му бъде трудно да надмогне себе си и да прости. Ако обаче прости, сърцето му ще бъде обладано от вътрешен мир и ще се успокои. Ако ли не прости, ще продължи да пребивава в метеж и смут. Удовлетворяването на страстите носи все по-голяма болка. Борбата със страстите, на пръв поглед трудна и болезнена, носи утеха и освобождаване от тях, защото борбата със страстите привлича Божията благодат, която укрепява борещия се. Нека пожалим себе си, а не страстите, защото който жали страстите и им се отдава, накрая те го превръщат в свой роб и го погубват.
Кръстът на предаността към Божията воля
Това е пълното предаване на Божията воля. Както е постъпил Христос в Гетсиманската градина: Той се е молел да Го отмине чашата на страданието, която предстояло да бъде изпита, но накрая казал на Своя Небесен Отец: да бъде не както Аз искам, а както Ти, тоест да бъде Божията воля, макар и да Ми е трудно да я приема сега. Предаността към Божията воля е най-висшият възможен кръст. Това е върхът на християнското съвършенство, до което е способен да достигне човек. Това е кръстът на тези, които са се съразпънали с Христа, престанали са да живеят свой живот и са започнали да живеят само с Него, тоест в тях живее и ги направлява единствено и само Божията воля. Това са хората, които се освещават още тук, на земята – бъдещите светии на небето.
Това е същината на християнството – носенето на трите кръста. Първият на страданието и покаянието, вторият на борбата със страстите и третият – на съразпъване с Христа и сливането с Него. Няма случай някой да се спаси по пътя на спокойния, тих и безметежен живот. Спасяваме се чрез страданията и скърбите, чрез сълзите и покаянието, чрез кръстоносенето на своя кръст, който ни е отредил Бог в тоя живот.
Имало един човек, комуто Бог възложил кръст като на всички хора. Човекът не го харесал и почнал да роптае, че такъв кръст му се паднал. Тогава при него отишъл ангел Господен и като го взел за ръка, завел го в една стая пълна с кръстове. Имало всякакви видове и размери – златни, сребърни, дървени, каменни, големи, малки, тежки, леки и други подобни. Ангелът казал на човека да си избере сам кръст. Човекът дълго избирал ту един, ту друг. Златният бил прекрасен, но много тежал, това бил кръстът на богатството. Хванал друг, но той пък бил неудобен за носене – това бил кръстът на болестите. После пробвал трети, четвърти, но всички те не му харесали. Накрая обаче намерил един кръст, който най-много му допаднал и му бил най-удобен. Човекът рекъл: „Ето този кръст искам! С него ми е най-добре!” Тогава ангелът му отговорил: „Това беше твоят кръст, който ти първоначално отхвърли! А ето че сега сам пак си го избра! Видя ли, че Бог знае кому какъв кръст да даде, защото най-добре познава силите на всекиго!”
Това е пътят на човека - да носи житейският си кръст, който Сам Бог му е дал. Да го носи с вяра, надежда и упование на Божията воля, защото всеки кръст, ако се носи в име Божие, може да ни отвори райските врата. Защото Бог наистина знае по-добре от всички нас, кому какъв кръст да възложи, така че да му бъде за спасение.   Вашите коментари »

• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development