България има нов чудотворец

Автор: Десислава Главева

От десетилетия насам този неканонизиран светец върши огромен брой чудеса и привлича вярващи от всички краища на Родината. Кой е всъщност Владика Серафим, както с любов го наричат всички християни, радващи се на благодатната му помощ в живота си?
Архиепископ Серафим Соболев е роден на 1 декември 1881 г. в гр. Рязан, Русия, като единадесетото дете в семейството. Майка му дълго се мъчила преди да го роди и накрая лекарите решили да пожертват детето, за да я спасят, но тя силно се възпротивила. В пет часа сутринта на 1 декември младенецът се родил сам при първия удар на църковната камбана. Майката поискала да види рожбата си, от която за малко не умряла и когато й я донесли възкликнала: „Ах, какъв сериозен мухтар се роди!”, без сама да знае значението на тази дума. Много години по-късно от свой събрат в Христа Владика Серафим случайно разбрал значението на думата „мухтар”, която в превод от арабски означава „епископ”. Така майка му всъщност казала: „Ах, какъв сериозен епископ се роди!”, неволно предсказвайки съдбата на своя син.
Николай, както било светското му име, бил кротко и умно момче. От малък питаел голяма любов към Христа и в последния клас на Семинарията решил да стане монах и да посвети живота си на Бога. Майка му все се опитвала да го сватоса, но безуспешно. Като завършил Николай решил да кандидатства в духовната академия и да продължи образованието си. Тъй като взел това решение късно и нямал много време да се подготви, той се страхувал, че няма да се справи с приемните изпити, затова горещо се молел на Спасителя за помощ. За един от изпитите имал време за четене едва два дни, а билетите били 150. От тях той знаел добре само един. Молейки се на Господа, Николай със страх се явил на изпита и когато разгърнал билетчето с трепет видял, че се паднал въпросът, който единствено знаел. За следващия изпит билетите били 250. И от тях Николай видял, че знае добре само един, затова отново последвали горещи молитви и сълзи. На другия ден младежът със свито сърце отишъл на изпит. С огромно вълнение изтеглил билета си и о, чудо! Паднал се именно този въпрос, който знаел най-добре. С Божия помощ взел успешно и останалите изпити и бил приет, а след това завършил Академията с отличен успех. В края на своето следване Николай приел монашески подстриг с името Серафим, след като получил благословията на майка си, която най-после разбрала, че нейният Коля няма да се ожени. От деня на своето пострижение монах Серафим спрял да яде месо и започнал да се храни само по веднъж на ден, постейки строго до края на дните си. След като се дипломирал заминал да преподава в Пастирското училище на гр. Житомир, а по-късно станал инспектор в духовната академия в гр. Кострома като и на двете места спечелил любовта на малките си питомци, бидейки нежен и ласкав наставник. В 1920 г.  на празника Покров Богородичен архимандрит Серафим бил ръкоположен за епископ.
Последвалата революция и събитията от онова време принудили младия епископ да емигрира. Със скръбно сърце той напуснал любимото Отечество и заминал за Константинопол. Няколко месеца по-късно бил назначен за Управляващ руските православни общини в България и така пристигнал в София. С голяма самоотверженост започнал да се грижи за своите пасоми (вярващи християни) и да служи на Бога, но поради трудните жизнени условия се разболял от туберкулоза. Въпреки това той често извършвал света Литургия, подпомагал материално своите пасоми, изповядвал ги, утешавал ги, наставлявал ги, ходатайствал пред българските власти за подобряване условията на живот на страдащите руски емигранти. Някои от тях хранел в дома си, на други намирал квартира, на трети оказвал материална помощ. Помагал на болните да постъпят на безплатно лечение в болница, устроил дом за инвалиди, комитет за събиране на помощи за бедстващите руски монаси на Света Гора и въобще бил истински Христов служител – самоотвержен и любещ пастир. Години наред носел и друг тежък житейски кръст - сам се грижел за своя болен брат - монах като него. Въпреки това всички, които го помнят от онова време свидетелстват за необикновената му любов към хората, топло съчувствие и бащинска грижа. Още по онова време хората, общуващи с него ставали свидетели на поразителни случаи, в които се проявявала неговата прозорливост и чудотворство. Обладавал ангелска чистота и целомъдрие, както и множество добродетели, поради което молитвите му вършели чудеса, изцелявайки множество безнадеждно болни хора.
В 1934 г. епископ Серафим бил възведен в сан архиепископ. Трябва да се каже, че той е сред най-ревностните защитници на Православната вяра и пазител на нейната чистота. Прекрасен богослов, отличен познавач на Свещеното Писание, Житията на светиите и светоотеческото наследство. Не напразно Бог го призовал в небесните селения тъкмо на деня, в който Църквата чества Тържеството на Православната вяра над всички ереси и лъжеучения в Неделя Православна, която в 1950 г. се паднала на 26 февруари. Смъртта му хвърлила в дълбока скръб всички негови пасоми. На един монах, който много плачел след погребението, Владиката се явил на сън и му казал: „Защо плачеш? Аз не съм умрял, аз съм жив!”
Всички ние – неговите духовни чеда, чиито брой с годините се увеличава знаем, че и днес Владика Серафим се моли за нас пред Божия престол и никога не пренебрегва молитвите на тези, които го призовават с вяра. Сам той, докато бил жив многократно повтарял на своето паство: „Аз съм не само ваш баща, но и родна майка”, наричайки духовните си чеда: „моя радост, мое съкровище, мои мили, ненагледни дечица”. Кое сърце може да остане равнодушно пред свидетелството на тази толкова топла отеческа любов?
Посмъртни чудеса на Владика Серафим
 Те са толкова много, че е невъзможно да бъдат изброени. В неговата крипта, до самия му гроб има кутия, където вярващите пускат бележки със своите просби, така както е казал да правят сам Владиката, насърчавайки идващите при него след смъртта му. Но той чува молитвите, откъдето и да са отправени те, стига само да са искрени. И как ли не е помагал на нас, грешните скъпият ни дядо Владика? Оказвал е помощ на хиляди хора при трудни обстоятелства в живота, при житейски недоумения, при несправедливи присъди и обвинения, при изпити. Пишещата тези редове вземаше успешно всичките си изпити именно благодарение на неговото застъпничество! Архиепископ Серафим измолва деца за бездетни родители, бърз помощник е на всички майки, молещи се за чедата си, изцерява раковоболни, безнадеждно болни от всякакви болести, помага на мнозина да се задомят сполучливо, обръща хора към вярата. Сам бидейки емигрант е застъпник на всички, вкусили тежката емигрантска съдба далеч от Родината, устройва хора да си намерят работа, избавя въвлечени в секти и заблудени от лъжеучения, помага за намиране на изгубени предмети и още и още и още! Петдесет години след неговата кончина потокът от хора, стичащи се при него в Руската църква в София не само не секва, но дори се увеличава! Едни отиват да молят за помощ, а други – да благодарят за получената вече такава. И макар още не канонизиран, народът го обича и почита като светец, като истински Божий угодник, който има дръзновението да измоли за чедата си всичко от Бога. И наистина Господ постоянно прославя Своя верен служител за чистия му и свят живот, изпълнявайки просбите му за търсещите неговото ходатайство.
Примери за чудесна помощ на Архипископ Серафим
През 1972 г. едно семейство загубило при нещастен случай своето едничко дете. Майката потънала в безутешна скръб, а бащата започнал често да се моли на гроба на Владиката. Според лекарите съпрузите не можели да имат повече деца поради болест на жената, което правела скръбта по загубеното чедо непоносима. Мъжът обаче непрестанно търсел при всички житейски обстоятелства помощта на Владиката и с голямо упование му се молел да им дарува друго детенце, въпреки мнението на лекарите. Не след дълго семейството се сдобило с момченце за изненада на докторите, нарекли го Серафим в чест на техния небесен помощник.
През 1988 г. на една жена й се появил тумор в устата, който започнал бързо да расте. Скоро тя вече говорела с мъка и не можела да се храни. При това чувствувала изключително силни болки. Обърнала се за помощ към много лекари и един професор-онколог, след като я прегледал ù казал, че има скоротечен рак на езика и медицината е безсилна да ù помогне, тъй като болестта е много напреднала. Ракът обхванал почти цялата устна кухина. Отчаяната жена, която още в родния си град Пловдив чувала, че Владика Серафим прави големи чудеса над болни и страдащи, започнала всеки ден да ходи в Руската църква и да се моли продължително на неговия гроб. На шестия ден била сама в гробницата и изведнъж чула ясно глас, който й казал: „Потопи свещичката, която държиш в кандилото над мен и с елея помажи болното място.” Обхваната от изумление и радост болната изпълнила казаното и веднага страшните болки стихнали. През следващите дни продължила да помазва болното място. Отокът започнал да спада и след седмица изчезнал напълно! Болната отишла при професора-онколог, който след прегледа развълнувано я попитал с какво се лекувала и кой я излекувал и тя подробно му разказала всичко. Лекарят й отговорил, че е намерила най-правилният начин на лечение и радостно възкликнал: „Слава на Бога и на Неговия угодник Владика Серафим!”
През 1993 г. при Л. И. – продавачка на духовна литература дошла непозната жена. Тя искала да си купи трудовете на Архиепископ Серафим и разказала следното: Синът й преди година и половина станал член на „Кришна съзнание” в София. Майката опитвала всякакви средства да го избави от сектата, но напразно. Неотдавна обаче узнала за Владика Серафим и почнала редовно да ходи на гроба му и да се моли. Не след дълго синът й ненадейно спрял да посещава своите „кришнари” и окончателно скъсал със сектата. Нещо повече, започнал редовно да ходи в православни църкви и да чете православна литература. Особено му харесало жизнеописанието на архиепископ Серафим, като помолил майка си да му намери и останалите му книги.
Разказва Е. П. от Пловдив. През 1995 г. предстоеше съкращаване на болничното училище в Пловдив. Когато узнаха за това всички учители, които бяха православни, написахме заедно писмо до Владика Серафим с молба да запази училището. Писмото не пожела да подпише само една от служителките, защото беше евангелистка. Скоро узнахме, че на съвещание в Министерството на образованието било взето решение да се съкрати болничното училище в Шумен и да се намали с две трети персоналът на училището в София. На пловдивското училище обаче бе запазен пълният щат и то продължава да съществува и до днес (януари 2000 г.). Съкращението засегна само онази служителка-евангелистка, която не пожела да подпише писмото.
посрещна Рождество Христово в Детското хематологично отделение в Пловдив. Нейното стабилизиране стана изведнъж и то в момент, в който всички се бяхме съвсем отчаяли.
Разказ на Ж. А. от Свиленград. Живеех в провинцията. През 1991 г. преживях големи неприятности и бях несправедливо осъдена да изплатя голяма сума пари. Като нямах никаква възможност да ги изкарам в България, реших да опитам да ги припечеля с някаква търговия. Уредих си заминаване за Германия. На 14 октомври спрях пътьом в София и паркирах колата си пред една закусвалня, за да се нахраня. На седалката в колата оставих дамската си чанта. Вътре имаше задграничен паспорт, виза, шофьорска книжка, две ценни златни монети, увити в бяла салфетка, и едно джобно тефтерче, в което бях скътала 1000 марки и ЖП-билети на стойност около 2000 марки - всички ценности, на които разчитах, за да започна работа. На излизане от закусвалнята с ужас видях, че предното стъкло на колата е разбито, а чантата ми - изчезнала. Обадих се в Полицията, а после съкрушена отидох в Руската църква на гроба на Владика Серафим, за помощ и утеха. За молитвеното му застъпничество знаех отдавна и то беше последната ми надежда. И наистина, още същия ден ми съобщиха, че чантата ми е намерена захвърлена в частен двор в „Лозенец”. Отидох веднага на посочения адрес. Когато ми предадоха чантата, за моя изненада в нея намерих джобното си тефтерче, където стояха непокътнати всичките ми пари и билетите за международния влак. На тръгване стопаните ми посочиха мястото, където бяха намерили чантата. Спрях се там и внимателно разрових есенните листа, застилащи земята. За моя най-голяма радост и удивление открих не само някои дребни свои вещи, изпаднали от чантата, но и бялата салфетка с увитите в нея две златни монети. Така всичките ми ценности бяха налице! Веднага след това отидох на гроба на дядо Владика да му благодаря. Така не само успях да изплатя дълга си, но работата ми провървя и сега спокойно изхранвам семейството си.
Наистина безценен дар за нашата Църква и Родина е Архиепископ Серафим - не напразно наричан „Новият чудотворец на България”!



В категории: Вяра