Той сам ли открадна Рибния буквар?

Автор: Диана Славчева

В бр. 37 на в. ДЕСАНТ в статията „Музейна мафия ограбва родината” изказахме съмнение, че въпросната кражба и подмяна на откраднатия експонат с буквар-менте едва ли е станала без съдействието на вътрешен човек, като се има предвид, че екземплярът е бил изложен зад витрина, затворена със специални болтове в четирите си ъгли. Съмненията ни се подклаждат и от мистериозното неработещите по това време камери за  видеонаблюдение,  монтирани в началото на октомври, дни преди извършването на самата кражба. Според директора Мерджанов камерите са работели, но не са записвали на служебния компютър, а на някакъв фантомен лаптоп. Прокурор Диана Стоева от Окръжна прокуратура в Сливен, повдигнала обвинението срещу Баджаков, коментира по повод присъдата му, че делото е гледано по бързата процедура, обвиняемият е направил самопризнания и е получил справедливо наказание.

Тези самопризнания са удобни за абсолютно всички – и за музея, и за следствието, и за съда... Макар че и на малките деца вече е ясно, че Станимир Баджаков не е извършил деянието сам. В това не се съмнява и председателката на Районния съд в Котел Йовка Бъчварова, която в изявление пред котленската кабелна телевизия казва, че „вероятно има и други лица, които са останали неразкрити от обвинението. Подсъдимият е поел цялата вина, като е отрекъл да е имал съучастници и поръчители  за извършеното деяние”. Пак тя споделя, че по време на пледоариите по делото от обвинението (т.е. от Окръжната прокуратура в Сливен) също са подхвърлили, че „цялата истина не е могла да излезе наяве”. С това е съгласен и директорът на музея в Котел Пламен Мерджанов, който в същото предаване на местната кабеларка заяви по отношение на кражбата, че смята, че „има човек, който наистина е помогнал и който е съдействал”, като според него схемата е: поръчител – извършител - помагач.

Въпреки това, всички, които имат отношение по този случай, единодушно приемат без възражения версията на самопризналия си Баджаков. Отвсякъде ни съветваха да не се занимаваме повече с тази „незначителна” кражба, която на всичко отгоре е приключила с хепи енд. Да, наистина подмененият музеен екземпляр на буквара бе намерен и върнат във фонда на музея, каквато е била волята и на дарителя му Диман Илчев. Неговата съпруга Мария Диманова ни разказа, че дядо му е бил главен учител и като такъв си го е купил веднага, след като бил издаден. На титулната страница Диман Илчев поставил подписа си. Заедно с нея разгледахме прясно върнатата в музея след похищението си реликва. Жената, която също е учителка и по ирония на съдбата е учила осъдения за кражбата Станимир Баджаков, искрено изохка като видя сегашното му състояние. Изданието е без корици, а подписът на Диман Илчев е нескопосано заличен или както колегите от местната телевизия бяха анонсирали новината за връщането му в музея – той е „в безпомощно състояние по дрипи”. В тази връзка директорът на музея Пламен Мерджанов заяви, че се готви тези дни да предяви „граждански иск за вредите върху изданието, причинени от престъпното деяние на Баджаков”.

Батман от Котел

Решихме да се срещнем с осъдения по случая младеж, за който се оказа, че е  контактувал непрекъснато с различни служители на музея, правил му е дарения и е бил чест посетител там. Местните хора ни разказаха, че Станимир излиза из градчето само вечерно време, по тъмно. Напук на клюките обаче, ние го засякохме посред бял ден в магазина на неговата сестра–близначка Станимира, който се намира в центъра на Котел – точно срещу районния съд и на двадесетина метра от неработещия му в момента антиквариат. За него също се носеха легенди, че полицаите са го изпразнили и конфискували всичката му стока, което отново се оказа, че не отговаря на истината. „Каква е истината няма да стане ясно никога – заяви пред нашия екип Баджаков. – Имаше дело, излезе някакво постановление по делото и с това въпросът приключи. Щом е минало дело, значи всичко е прието за чиста монета, т.е. това са всички факти. Аз всъщност не знам нищо кое кога е ставало, а пък при какви условия, още по-малко. Но делото е факт, факт е присъдата и всички останали неща, доколко верни и доколко не – друг е въпросът. Нямам какво да губя, но съм длъжен да защитя тези, които са невинни. Аз съм търговец на антики и като такъв мога да купя и да продам всичко. Когато ти попадне нещо и решиш, че можеш да го продадеш, просто го продаваш” – многозначително сподели с нас осъденият за кражбата. Мистерията се заплита и от следните негови думи: „Аз съм виждал много „Рибни” буквари. При мен са идвали много екземпляри, искали са ми различни суми, някои от които са били непосилни да дам. Казват, че на този имало надпис, а аз съм виждал такива без надписи... Що се отнася до липсващите корици – такива издания често се срещат подвързани с няколко други издания, къде по-стари, къде по-нови. Може и този да е бил в книга от няколко издания и да е отделено само едното, не знам...”  
В първия момент тези изявления на Баджаков ни се сториха твърде объркани и някак без връзка със случая. Но когато разговаряхме по-късно с директора на музея Пламен Мерджанов, той сподели с нас, че фондът им разполага с още един екземпляр от първото издание на буквара от 1824 г., което обаче било подвързано заедно с още две други стари книги. То било изложено върху учителската катедра в залата с възстановката на взаимното училище. В тази връзка директорът изрази учудването си, защо не са откраднали него например, тъй като е било напълно достъпно за посетителите и без никаква специална защита. На въпроса ни къде се намира сега този екземпляр, Мерджанов ни отговори лаконично, че е прибран.

От друга страна,  след като вече е направил пълни самопризнания пред съда, осъденият на пробация Станимир Баджаков няма да се откаже от тях и едва ли някога ще стане ясно каква е всъщност цялата истината по този случай. Но днес до витрината със сърцето на видния котленски възрожденец д-р Петър Берон, което е биело, както пише пред експоната в стъкленицата, „само за любезното отечество”, посетителите няма да видят истинският екземпляр от първото издание на първия съвременен български учебник "Буквар с различни поучения", по-известен като „Рибен буквар”. А това изобщо не може да е така натрапвания от всички хепи енд на тази повече от заплетена история. От тази кражба обаче става ясно едно – че историческите и културните ни ценности, които се стопанисват в музеите, не са достатъчно защитени от посегателства, за което свидетелстват и десетките други музейни кражби, извършвани ежегодно в страната ни.

Текстове под снимките

Снимка 1 - Крадецът Станимир Баджаков е осъден на година и 8 месеца, твърди че сам е затворил антиквариата си, сега едва се препитавал

Снимка 2 - Така изглежда днес върнатия  буквар – без корици и със заличен подпис на дарителя, поне имахме възможността да го подържим за малко в ръцете си

Снимка 3 - Фондохранителят Иван Пенчев демонстрира по котленската кабелна телевизия как болтовете на витрините се изваждат със специално приспособление. Свалянето  на плексигласовия капак отнема поне 5 минути, а затварянето повече, тъй като трябва да се напаснат гнездата на свалените болтове

Снимка 4 - Кадър от връщането на „Рибния буквар” от съдия Йовка Бъчварова на директора на музея

Снимка 5 - Стъкленицата с балсамираното сърце на д-р Петър Берон - автора на буквара, също е в музея. Големият българин е удушун от роднини заради спорове с наследство

Снимка 6 - Като видя, че разговаряме с Мария Диманова, директорът на музея Пламен Мерджанов
обърна линията и обеща, че ще й издаде удостоверение за дарението. Иначе я лъжел, че  подобен акт е в компетентността единствено на съда Снимки николай Недев и Телевизия „Котел“, на която благодарим за съдействието  



В категории: Разследвания