Св. великомъченик Теодор Тирон, предупредил християните за коварния план на императора
19 Февруари 2010, Петък
Тази събота честваме паметното чудо на великомъченик Теодор Тирон, а в неделя празнуваме Тържеството на Православната вяра над всички ереси и лъжеучения
Тази първа събота на Великия пост свързваме със следното паметно събитие: Малко след като християнството било разрешено през 313 г. с Миланския едикт на император Константин Велики, на престола на Римската империя се възкачил Юлиан. Той дотолкова мразел християнството, че отначало тайно, а след това и явно се опитал отново да възстанови езичеството и да унищожи Христовата вяра, поради което бил наречен от съвременниците си Отстъпник.
Автор: Десислава Главева
Знаейки, че християните постят 40 дни преди Светото Възкресение, за да се подиграе с тях, той заповядал на градоначалника всички храни на тържището да бъдат поръсени с кръв от идолски жертви. Така Христовите последователи щели да се осквернят и да станат за присмех, което било целта на нечестивия Юлиан Отстъпник. Градоначалникът изпълнил заповедта и наредил тайно постните храни на пазара да бъдат поръсени с идоложертвена кръв. Само че, нищо от това, което човеците вършат явно или тайно, не може да остане скрито от Божиите очи. По Божия воля св. Теодор Тирон се явил в сънно видение на Цариградския архиепископ Евдоксий, като му известил за нечестивото деяние на императора. Светият мъченик заръчал още на архиепископа да предаде на християните да не купуват храна от пазара, а да си сварят жито с мед (коливо) и така да се хранят известно време. Евдоксий попитал светецът за неговото име и така разбрал кой му се явил. А на другия ден той предал казаното от мъченика на християните, които предупредени навреме не се осквернили с храните от пазара. Така кроежите на Юлиан Отстъпник били разкрити, а сам той – посрамен. Оттогава на тази Първа събота на Великия пост е прието в храма да се благославя жито с мед за спомен на това събитие и за телесно утешение на постещите.
Тази година на 21 февруари се пада да честваме Неделя Православна
На тази Първа неделя от Великия пост Църквата възпоменава своята победа над всичките си врагове през вековете. Отначало над външните в лицето на гонителите езичници, проляли реки от християнска кръв, без да успеят да се справят с християнството, а после и над вътрешните си врагове в лицето на всички ереси и лъжеучения. Затова тази Неделя се нарича Православна, защото тогава се почитат изобщо всички борци за чистотата на Светата Православна вяра. Този празник е учреден през 9 век след окончателната победа на Църквата над иконоборческата ерес.
Измерението на Православието за България през погледа на Търновския митрополит Климент (Васил Друмев) в негова реч от 14 февруари, 1893 г.
Ще приведем накратко думите на големия български патриот митрополит Климент, отстоявал докрай чистотата на Православната вяра при управлението на княз Фердинанд. Заради своето твърдо изповедание на вярата и решително противопоставяне на Фердинандовата прокатолическа политика, митрополит Климент е бил заплашен със смъртно наказание за обида на княжеското достойнство, а след това заточен в Гложенския манастир, където живее при нечовешки условия. Там поврежда здравето си безвъзратно и няколко години по-късно умира. Ето как оценя той значението на Православието за българския народ:
„Нашият народ беше див, скитнически, разпилян, без единство, без отечество, без съзнание за целта на своето съществуване, без място в историята на народите, а следователно и без бъдеще. Но Православието, с което бе просветен от светите братя Кирил и Методий, направи народа ни питомен, събра го в целокупност, указа му истинската цел на неговото съществуване, вкорени в него нравствени качества, образува му език, създаде му писменост и книжнина и му отвори път за постоянно умствено и нравствено развитие и усъвършенстване. В продължение на много векове през турското робство, той беше тъпкан, унижаван, лишаван от човешки права, лишен от правото да се учи и моли Богу на своя си език и да се нарича с името си – и всичко това с цел да бъде затрит народът ни от лицето на земята.
Но този измъчен до крайност народ оцеля! С какви сили и средства се извърши това чудо? С това, че остана верен на Бога и непоколебим през вековете на своята Православна вяра. Всичко жертваше българинът: и труд, и имот, и живот, само едно не пожертва – отеческата си вяра. Ако нашият народ се беше отметнал от Православието, той непременно щеше да загине, да се затрие от лицето на земята. Ако нашите деди са считали за своя най-свещена длъжност да не се отклоняват от Православната вяра, но да я пазят и предадат на нас чиста и непокътната и тая именно вяра е спасила народът ни от загиване, да се запази езикът, книжнината, да се възроди и излезе тържествуващ от тежките неволи, то ние, потомците сме длъжни също да пазим вярата, да я почитаме и живеем според нейните изисквания. Ето този е урокът, който ни дава Тържеството на Православието в тази Неделя Православна!
Поколебае ли се народът ни в нея, сетнините ще бъдат разпокъсване, нравствено омаломощаване, съсипия и загинване. Защото посегателствата срещу вярата поколебават твърдостта му в нея, а оттук заплашват и самото му съществуване. Всеки, който посяга на Православието у нас, посяга на самото съществуване на народа. Ето защо, братя, трябва да се пазим не само от чуждите за нас по дух и вяра, не само от разни католици и протестанти, които така свободно шетат между народа ни и се мъчат да подкопават праотеческата ни Православна вяра, но трябва да бдим и над себе си, да бъдем будни спрямо нас си.
Трябва да треперим всинца, без изключение, над Православната си вяра, както с векове са треперели над нея нашите бащи, деди и прадеди, и да се пазим като от огън да не би нашите отношения спрямо Православието и неговите наредби да са такива, щото чрез тях да се съблазнява и поколебава, макар и против нашата воля, народът ни в праотеческата си вяра. Запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загиване. И занапред: има ли Православие у нас, ще има и български народ. Няма ли Православие – няма и български народ. Това ни казва гласът на цялата наша история! Затова да пазим Православието като очите си – това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин!”
На Тодоровден или на Неделя Православна повечето от нас ще приемат Свето причастие. Това не бива да става без изповед! Обезателно трябва да се прочетат молитвите преди Свето причастие, а след като се причастим – благодарствените молитви. Ако се причастяваме в събота можем и двата дни да консумираме вино и елей. Ако обаче се причастяваме в неделя – то в събота не бива да ядем олио. След това постът трябва да продължи дори и да е облекчен, за да се подготвим за радостното и достойно посрещане на Светлото Христово Възкресение. Разбира се, който желае може да се причасти няколко пъти през този пост, но отново след изповед пред православен свещеник.
