• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 08.02.2010 11:11
Брой 40
Автор : Стоян Георгиев Една калинка кацна върху ръката на Ердоган и той я нарече „Хубавото лице на АТАКА“
Едва ли има българин, който да не знае известната Вазова песен: „Край Босфора шум се вдига/ лъскат саби, щитове...”. Наскоро обаче  край Босфора за пореден път лъсна отявлената политическа хамелеонщина на нашия премиер Бойко Борисов, който пак ни удиви със своята безхарактерност и безхаберие.
Защото какво друго ако не гавра с народа е да даваш подкрепата си за членството на Турция в ЕС без преди това да си се допитал до този народ, тъй като в крайна сметка той те е упълномощил да го представляваш.
Но по отношение на референдумите Бойко, заедно с политическата си сянка - камикадзето Волен Сидеров, си имат своя тактика. Първо обявяват референдума, а после не го провеждат, за да се покажат като „мъдри държавни мъже” и велики национални предатели. Не се чу нищо повече за шумно рекламирания референдум за новините на турски език. Бойко Борисов, изживяващ се като един български Макиавели, решавайки да покаже на какво е способен неговият пъргав и комбинативен ум, даде заден ход. За голямо удоволствие на бащицата Реджеп Ердоган, пред когото наистина стои чинно като ханъма. Слава Богу, че България не се състои само от Бойко Борисовци, иначе отдавна да е изчезнала от картата на света.
В свитата на премиера беше и ослепителната хубавица от псевдопатриотичната партия „Атака” Калина Крумова. Тази „калинка”, изпратена от Волен Сидеров, кацна върху ръката на Ердоган за късмет и за да го смае със своите невиждани прелести. Той даже я нарече „хубавото лице на „Атака”. Ами хубаво си е лицето на госпожата, защо да не хубаво, щом и тя самоотвержено ще подкрепя Турция за членството в Евросъюза. При тези обстоятелства и Квазимодо* би се привидял на турския премиер като Аполон. Но от историята знаем, че  заради „хубавото Наде” медицинските ни сестри в Либия изкараха няколко кошмарни години в затвора.
Политическото ни овчедушие не е от вчера и днес. Нашите властници обикновено са имали на раменете си дървени глави, а народът – непоправимо наивен и доверчив – винаги е бил доен или стриган от тези тарикати без всякакави скрупули. Този факт ми напомня за известния анекдот със Захарий Стоянов, когато веднъж той, като председател на Народното събрание, погледнал от трибуната към либералите, погледнал към консерваторите и отсякъл: „Отляво – овци, отдясно – кози”. Такава е ситуацията и днес. Политическият ни елит не носи нищо на отечеството ни, освен гибел и разруха, а между управляващи и опозиция няма никаква разлика. „И едните, и другите са маскари!... Маскари са до един!...”– както бе заключил Бай Ганьо в разговора си с Иречек. Защото политиката у нас не е служене на обществото и родината, а най-доходният занаят, за който не ти трябва нито образование, нито ценз, нито даже някакъв стаж. Необходимо е да си „наш човек” и в главата си да имаш само двата глагола: „граби” и „лъжи”.

И още размисли:
Огромен проблем пред нашата нация си остава липсата на гражданско общество, както и невъзможността то да бъде създадено. Причините са многобройни – от народопсихологията ни до трагичната ни историческа участ. Но ние все пак трябва да преодолеем негативите на миналото, за да тръгнем напред. Преди няколко дни хвърлиха коктейл „Молотов” по офиса на телевизия СКАТ. Това е поредният вандалски акт към неудобната медия. Но тя е един от образците, който ние би трябвало да следваме при създаването на нашето гражданско общество. Много политичски парвенюта се опитваха да затворят СКАТ и да заглушат гласа й, но все не успяваха. По-старшното обаче е, че има и журналисти, които се опитват да охулват тази телевизия без повод или конкретни факти. Както казва народът: просто да си „начешат езиците на аба”.
Наскоро попаднах на две „брилянтни“ статии в бургаски безплатен вестник „Фактор”. Аз по принцип съм скептичен към всички безплатни издания. Не се излъгах и този път. От едната статия, озаглавена „Валери си върна на Людиев”, разбрах единствено, че авторката завинаги ще си остане под шатъра на своята некомпетентност и злост. Какво означава това, че някакъв „зловещ клип” с ликовете на общинските съветници, гласували за джамия миналата година, излъчван от СКАТ, дотолкова съсипал нервите на последните, че те искали да се закрие медията, показваща подлото им деяние към бургазлии. А чевръстият Людиев (общински съветник от ГЕРБ и производител на хляб, б.р.) даже подал жалба в Комисията за защита от дискриминацията. Ами ако ние трябваше да подадем жалба до тази Комисия, че фурнаджийските лопати, като въпросния господин, щяха да ни натресат воя на муезини и имами в нашия град, център на култура и просвета, какво щеше да се случи? И защо да е бил зловещ клипът, когато разкриваше просто една истина? Явно г-жа авторката трябва да порабоги с тълковния речник и да си изясни значението на някои думи, защото не ми се ще да й припомням какво беше предложил граф Толстой за автори, непознаващи словата, които използват. Та чесният и почтен човечец Людиев, както ни го прехвалва съпартиецът му Семир Абумелих, не е чак такава чиста водица, щом е гласувал за джамия в един град без мюсюлмани. Това, повтарям отново, си беше едно отявлено престъпление към Бургас. Добре, че беше „зловещият клип” на ТВ СКАТ, та не успяха да ни ощастливят с плодовете на безумието си общинските съветници от ГЕРБ. А що се отнася до въпросната фурна в к-с „Славейков”, която Людиев иска да си купи от общината, нека да си плати както трябва, щом е толкова почтен, а не да ни разиграва като маймуни.
Другата журналистическа „перла” във вестничето, подписана от псевдоним, засяга напускането от Александър Бояджийски на редиците на партия „Атака” и обявяването му за независим общински съветник. Много неприятно впечатление ми направи глуповатото сравнение на хора като него с „любовния роман на ромската перла Софи Маринова и нейния възлюбен Дачо”. То само доказва докъде се простира културният кръгозор на авторката. Аз пък ще й кажа, че нито оправдавам, нито осъждам решенията на моя бивш съратник Бояджийски. Но му прави чест, че той все пак има някакви принципи в своето битие на общински съветник. А г-жа Авторката, която умишлено примитивизира лашкането на някои хора между „Атака” и „Независимите”, е по-добре, вместо да се опиянява от Софи Маринова и нейните авантюри, да попрелисти „Тихият Дон” от Михаил Шолохов и там да потърси отговор за сложните душевни състояния в епохи на преход. Съдбата на лутащия се Григорй Мелехов е доста показателна и ще й даде един сериозен и изчерпателен отговор. А ако се сепне от обема на тази безсмъртна книга, нека пак да си слуша чалга, да си чете жълта преса и пикантерии, но да не пише подобни плиткоумни статии.
И така, скъпи съотечественици, гражданското общество трябва да си създадем всички ние, без да слушаме жалкия слугинаж на крадливата ни политическа върхушка, че нищо не зависело от нас. Напротив. Всичко зависи единствено от нас, защото ние сме суверенът в тази страна, а политиците са само лица, овластени от нашия вот.
Накрая искам да завърша с думите на големия български поет и ерудит Пенчо Славейков: „Истината се нуждае от хора, които не се боят да я казват и да се борят за нея”.
Не бива да забравяме никога тези знаменити думи!   Вашите коментари »

• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development