• Начало
• Те го казаха ...
• Вестник ДЕСАНТ - екип
• Реклама
• Контакти

• Новини
• Политика
• Общини
• Разследвания
• Репортажи
• Интервю
• История
• Парадокси

Добавена на: 03.02.2010 11:58
Брой 39
Автор : Интервю на Диана Славчева Поп и рок изпълнителят Тодор Върбанов, познат на публиката като Тони от предаването „Ако зажалиш...“, е открит за голямата сцена от Емил Димитров още в далечната 1981 г. Днес всички театри отказват да  дадат сцена за 30-годишния му бенефис, защото юбилеят му ще се снима от СКАТтв
Тази година обичаният водещ на предаването за стари градски песни „Ако зажалиш...“ по тв СКАТ Тодор Върбанов ще отбележи 30 години присъствие на българската поп и рок сцена.
По трудните  пътеки на творческото си израстване, той има щастието да работи с култови наши музиканти и изпълнители. Емил Димитров го кани за основен вокалист и бас китарист на „Синьо-белите”. С тях записва албумът „Само един живот“, но това не е достатъчно за Тони. През годините той е вокалист и музикант в поп групите „Импулс“, „Спринт“, „Диана Експрес“ и др. От 1997 г. участва като като композитор и аранжор във фестивала за хумористична и сатирична песен „Златният кос“. Първото предаване „Ако зажалиш...“, в което на екрана застават като водещи Тодор Върбанов и неговата партньорка Бони Милчева, се излъчва през юли 2003 г., след като преди това двамата са били гости в предаването.


- В началото на септември излезе новия ви албум „Да обичаш и да мразиш в миг като вечност“. Защо му дадохте това заглавие?

- Това е  двоен поп и рок албум, съдържащ два диска. Единият е само с акустични версии, другият е с оригинала на „Миг като вечност“. В него тази песен е представена в три варианта – в първия е отпреди 23 години, вторият е от 1994-95 г., който направих с попрокаджийски аранжимент и само акустичната версия, което е  много интересно за хората с по-голям сантимент. В този албум съм побрал цялото си творчество, като съм включил и 8 съвсем нови песни. „Да обичаш и да мразиш“ е една прекрасна песен на композитора Йонко Попов и текст на Димитър Керелезов, която е саундрак към филма „Делото“. Тя е една от моите любими песни и навремето я изпях страхотно, макар че тук включвам само акустичната версия. А „Миг като вечност“ е един вид моята визитна картичка. Навремето, когато я записах през 1987 г., Бригита Чолакова направи клип към нея в „Телевизионен неделник“ и тя стана хит.

- Какво стана с планувания бенефис?

- От миналата година имам идея да направя бенефис „30 години Тодор Върбанов на професионална сцена“, заедно с моите приятели и колеги. Той по принцип беше заплануван да стане още миналата година, но само споменавайки, че телевизия СКАТ ще го снима, всички театри ми отказаха зала. Сега ще видим при новото правителство какво ще стане. Освен това се каним с моята партньорка от „Ако зажалиш“ Бони Милчева да запишем първия си албум с дуети. Вече имаме и име на творческият ни тандем –  „Бонито“, а отделно завършвам еидн проект със стари градски тарикатски песни, забравени от хората, но заредени с много настроение и емоция.

- Неотдавна се оплакахте, че Ивана е развалила песента ви „Миг като вечност“. Какъв всъщност е проблемът?

- Всеки може да изпълни всякаква песен, но аз например, макар че няма музика, която да не слушам, не бих си позволил да изпея една ария например. Ивана  де факто изпълни нещо, което не е в нейния стил. Иначе е добра певица, но тя никога не е правила собствен хит, винаги е взимала чужди хитове и прави кавър върху тях. Друго е обаче да изживееш една песен от край до край. Клипът с Митко Рачков и Мария Игнатова наистина стана страхотен. Текстът е на големия наш поет Георги Константинов, музиката е на Владимир Наумов, а в двата варианта аранжиментът и изпълнението са мои. Някакъв особен скандал няма между мене и нея, но аражиментът, който тя изпълнява, е доста далеч от същността. На практика е пипано върху хармонията, което никой музикант не би си го позволил, турени са и други бек вокали.

- Дали ще успеем да преборим чалгата?

- Всеки има място под слънцето и аз нямам нищо против този жанр, стига да не бълва простотии и пошлост. Но докато българинът продължава да слуша с очите си, чалгата ще я има. За щастие аз определено виждам как много млади хора започнаха да се отдалечават от този стил и как тази мода вече отминава. Колкото можаха чалга певиците се разголиха, колкото можаха си натъпкаха със силикон гърдите и устните, не виждам повече накъде.

- А има ли бъдеще пред старите градски песни? Техни фенове са хората от третата възраст, а поколенията лека полека се сменят...?

- Трябва да кажа, че първата ми стара градска песен я научих в шести клас от моя баща. Искам да подчертая, че най-организираният стил не е поп и рокът, а точно стилът а ла старите градски шлагерни песни. В България съществуват 12 фестивала за стари градски песни, което е показателно за интереса към тях. Всички рано или късно ще остареем и ще запеем песните на нашите родители. Имало е случаи, когато съм бил поканен да пея само поп и рок парчета и след седмата-осмата са идвали да ме молят да изпеят някой стар шлагер. И то младежи, а не хора с бастуни. Старата градска песен се е доказала във времето и то не само като музика, но и като текст, като емоция, като страст. Често хора от третата възраст ни казват: „Ех, връщате ни в младините“. Моята песен „Миг като вечност“ след време също ще стане един стар шлагер.
  Вашите коментари »

• Новини
• Новини от Бургас
• Политика
• Репортажи
• Партньори
• Информация за Бургас
• Бургас, Burgas, Bourgas

 
Вестник Десант 2009 Всички права запазени.

При използване на информация от електронното и печатно издание на Вестник Десант, цитирането на източника www.Desant.Net е задължително!
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите на сайта. Тези коментари не изразяват официална позиция на  Вестник Десант в електронния му и печатен вариант. Екипът запазва правото си да заличава коментари, които съдържат обидни квалификации и нецензурни фрази, уронващи човешкото достойнство или изразяващи расова, етническа и религиозна нетърпимост.

    Уеб дизайн и уеб програмиране KAK Development