Музейна мафия ограбва родината

Автор: Диана Славчева

Това е установено, след като се е обърнало внимание, че на титулната страница липсва посвещението, което имал оригиналният екземпляр. Букварът бил дарен от частно лице на музея още през 60-те години на миналия век. Въпреки че първоначално прокуратурата обяви, че за подмяната ще бъде повдигнато обвинение на директора на музея и още двама служители, в крайна сметка в края на 2009 г. бе обвинен и осъден на пробация, при условията на бързото производство, единствено прекия извършител на деянието 27-годишния антиквар Станимир Баджаков. При това без да бъде разпитан нито директора на музея Пламен Мерджанов, нито други свидетели, нито вещи лица. Съдът постанови крадецът да положи 400 часа безвъзмезден обществено полезен труд, да се подписва в продължение на 20 месеца пред пробационен служител и да заплати и 528 лева разходи по делото. Дали наистина обаче самопризналият си младеж самосиндикално е успял да извърши подмяната, или това е станало не без помощта на вътрешен човек? Във всяка нормална държава, стига да не стои някой зад гърба му, този юначага щеше да попадне зад решетките. Но следствието мълчи по този въпрос, а сянката на съмнението остава.
Първо, защото въпреки слабата охрана на експозициите, при разглеждането на експонатите посетителите винаги са придружавани от служители на музея. Според запознати с организацията и охраната на Пантеона на възрожденците, където се помещава експозицията, подмяна на експонат в заключена витрина може да бъде извършена само от вътрешен оправомощен човек. Второ, самият директор Пламен Мерджанов често е засичан с някои от известните иманяри като Христо Боцмана или Генчо Попето. С втория дори заедно са създали местната организация на партия „Атака”. Освен това при инвентаризация в музея, направена през 2000 г., се установяват 198 липси от фонда. Въпреки това несъмнено безогледно негово управление, тогавашното ръководство на Община Котел го... пуска в седемгодишен неплатен отпуск! Тогава той е общински съветник от БСП. В края на 2007 г. Мерджанов отново поема поста директор на музея, първо като изпълняващ длъжността, а след провеждане на конкурс през 2008 г. и като титуляр. Първата му работа е да уволни най-старите специалисти, които са си позволили да протестират срещу безобразията му и са поискали да бъде отстранен. По време на предишното му управление изчезва и «Неделника» на Софроний Врачански, който по-късно се открива в една от касите, за която ключ има само Мерджанов. За няколко дни мистериозно изчезва, а после се появява отново и екземпляр от Библията, който се съхранява в музея. Подобна конспирация се развива преди години и с изчезването на оригиналното перо, с което е писал родолюбивият възрожденец д-р Петър Берон, както и на златен потир, подарен от Зоя Раковска.
Как при това положение Мерджанов остава на този пост е мистерия за хората, които не са запознати с политическата обстановка във все по-обезбългаряващия се Котел.
На последните избори ДПС напълно завладява циганизирания демографски град. Както коментира в едни форум анонимен гражданин: «Твърдината на българщината през турско Котел, днес е твърдина на турците през българско...». Подмяната-кражба на «Рибния буквар» става именно след като ДПС поема управлението на града, а не преди това... Въпреки че кметът Христо Киров, известен с крупния си бизнес, който развива в Германия, е от ДПС, той назначава опонента си – кандидат за кмет от партия «Атака» Димитър Мерджанов за директор на Котленския музей. Председателят на ОбС в града стоматоложката д-р Веселина Андреева пък е от НДСВ и е съученичка на Мерджанов още от 1 клас. С тези протекции атакистът бетонира поста си като директор на музея. А междувременно полицаят от службата за борба с организираната престъпност към ОДП-Сливен, който намира ценния откраднат буквар, Александър Ковачев, първоначално награден и обявен за полицай на месеца, е отстранен от БОП и изпратен без обяснения в Нова Загора като обикновен оперативен работник!
Но освен, че им се осигурява политически чадър, аферите с повсеместните кражби от музеите и разпиляването на историческите ни светини са нещо много по-тревожно. Само преди седмица, на 9 януари т. г., бе направен опит за кражба от Регионалния исторически музей в Перник. Тогава неизвестни лица разбиха входната му врата, но след задействането на  сигнално-охранителната техника побягват без да задигнат нищо. И докато в случая най-вероятно става дума за кокошкарска работа, не така стоят нещата с други подобни опити, в които очевидно са извършени не без помощта на т. нар. музейна мафия.
Ден преди това нападение криминалисти от Тетевен разкриха крадците на експонати от музейната сбирка в с. Гложене, като тепърва предстои да се изясни цялата им престъпна дейност. Драстични случаи на кражби имаше във Врачанския музей през 2003 г., откъдето бяха задигнати 12 000 монети. Полицията тогава се задейства по сигнал отвън и едва тогава от музей предприели проверка дали не липсва нещо. По този случай се разработва версията за безстопанственост, проявена от директора на музея. През 2005 г. от къщата-музей на народния будител Сава Филаретов в родното му село Жеравна изчезнаха пафти, ковани гривни, свещник и меден поднос. Две години преди това пак там бе ограбена и къщата на Йордан Йовков. Изключително скандални и с голям обществен отзвук бяха и кражбите от трезора на музея във Велико Търново, извършени през 2005 и 2006 г., които и досега са разкрити само частично. Стойността на откраднатите антики надхвърля няколко милиона евро. След известно време някои от открадните монети бяха обявени за продажба в интернет сайт, зад който се оказа че стои братът на бившия главен прокурор Никола Филчев – Ангел  Борисов, който от години живее във Флорида. Този обир няма как да не е станал с помощта на човек от музея и очевидно в него са замесени много хора. Няма как без участието на вътрешен човек крадците да неутрализират сами охранителните системи и блиндираната врата на трезора. По идентичен начин, четири години преди това, от същото място бяха откраднати два напрестолни кръста с висока историческа и художествена стойност, които и досега не са открити. Във великотърновския музей е регистриран обир и през 1961 г., при който от археологическия отдел са изнесени голямо количество монети и бронзови пластики. Подобен обир е регистриран през 2003 г. и в музея във Враца. Тогава бяха откраднати близо 16 хиляди антични монети. Бе повдигнато обвинение за безстопанственост срещу директорът на врачанския музей ст.н.с. Иван Райкински, който близо година преди това е е бил предупреждаван за подготовката на кражбата. По време на разследването бе установено, че освен монетите липсват и други предмети с висока археологическа стойност. Парадоксалното в тази история е, че единият ключ е бил в касата на отговорника за фонда, а СОТ не се е задействал. Колекционери твърдят, че част от откраднатото се е появило на аукцион в Германия.
Има случаи на изчезване на сребърни монети и от Музея за история на София, общо 545 броя, част от които са били много ценни и редки. Тогава се установяват и много нарушения при съхранението им, като непълни техните пълни описания, неточно измерено тегло и липсата на описания на специфичните им белези. През 2002 г. пък пазач от охраната на софийския Археологически музей изнесе 1000 сребърни и златни монети на стойност 235 000 евро. По същото време от Историческия музей в Бяла черква изчезва цялата сбирка от старинни оръжия, сребърни накити, монети и вещи на учителя революционер Бачо Киро. На следващата година от музея в Шумен са откраднати римски бронзови статуи от І век. Списъкът уви е безкраен...
Парадоксално е, че безценното ни историческо наследство се ограбва именно с помощта на музейните работници, призвани уж да го опазват. Но най-страшното в случая е, че редовно оригиналните експонати се подменят с дубликати и разбира се отдавна са изнесени зад граница. Подмяната им се улеснява и от порочната практика част от музейните вещи да се въргалят в хранилищата, описани най-общо като количество и вид – монети, ордени, сечива и др. Упорито се носят слухове, че много музейни служители поддържат топли връзки с видни колекционери, на които предлагат всяка втора новопостъпила реликва, а подменянето на монети с ментета е честа практика. Кражбите са системни. Според едно статистическо проучване всеки десети музей от всичките 226 в България е подложен на поругаване в последните години. Почеркът в повечето случаи е един и същ, което наистина навежда на мисълта за съществуването на музейна мафия, разпростряла пипалата си във всеки град. Самата ни държава слугува на частните колекционери, приемайки удобни закони в техен интерес. Безхаберието, царящо на най-високо ниво по отношение съхранението, охраната и инвентаризацията на националното ни богатство в музеите, е извън всякаква критика. Нищо чудно един ден и изстрадалата ни безценна държава България да се окаже експонат в нечия частна колекция. А дотогава, Бог да ни пази от мафиотите!



Прокурорът от Висшата касационна прокуратура Николай Соларов от 2006 г. е ангажиран с проверки на противодействието срещу трафика на антики, иманярството, старинните ценности в музеите, както и произхода на експонатите в частните колекции. Той бе така любезен да отговори на въпросите, които му зададохме:

- Г-н Соларов, какво показват прокурорските проверки на фондовете на музеите?

- Проверките, които правим още не са приключили, но те се извършват много трудно. Надяваме се на помощ от новото ръководство на Министерството на културата, защото без експерти ние не сме в състояние да ги направим. Оказа се, че положението във фондовете е доста сериозно. Установени са доста липси, за които текат допълнителни прокурорски проверки на определени места. Общият поглед е, че в последните двадесетина години много лошо е работено в тази насока. Нормативната наредбата за начина на регистриране и воденето на музейните фондове е от 80-те години и не е променяна, но и не е и спазвана. Така че както е примерно в скандалния случай с великотърновския музей, както и в Стара Загора, където се натъкваме на непълна регистрация, без снимки. Дори в Стара Загора имаше научна публикация, а нямаше регистрация на въпросните антични мраморни предмети. С две думи в последните години нещата са били и са ставали все по-зле.

- А има ли случаи в последните години на потърсена наказателна отговорност за безстопанственост или изнасяне на предмети от фондовете на някои от директорите на музеите?

- Срещу директора на врачанския музей има повдигнато обвинение и му се пише обвинителен акт именно за безстопанственост. За Търново не можахме да докажем. Много порочно е всъщност двойното подчинение на музеите – методически те са подчинени на Министерството на културата и уж културният министър е принципалът на този вид дейност в държавата, а от друга страна местните величия, областните управители и кметовете стопанисват сградите и фондовете.

- Как ще коментирате това, че първоначално беше съобщено, че по повод подмяната на „Рибния буквар“ в Котел ще бъде повдигнато обвинение срещу директора на музея и още двама негови служители, а в крайна сметка беше осъден само Станимир Буджаков?

- Очевидно така са прпеценили колегите и такива доказателства са събрали. Нещата в Котел бяха много сериозни. Букварът се канеше да бъде изнесен вероятно в
чужбина. Подобна кражба има и в Хисаря, където уникален експонат беше очевидно окраднат по поръчка. Опитът в Перник от последните дни беше предприет с много модерна техника. Работим много сериозно по този случай. Притесняваме се какво ще покаже инветнтаризацията, защото години наред не е извършвана такава, няма и снимки. Вярно е, че времената са трудни, парите не достигат, но в музеите се съхраняват уникални неща, които струват милиони. Цялото ни културно богатство е там, така че няма оправдания за подобни пропуски.

- Докъде стигна прокурорската проверка срещу Ангел Борисов – брат на бившия главен прокурор на републиката Никола Филчев, чието име беше замесено в скандала с кражбата във Велико Търново?

- О, там е изчезнало делото и се работи по съответния ред за възстановяване на безследно изчезналото досъдебно производство. Нещата още не са приключили.



В категории: Разследвания