Село потъна в мрак завинаги

Автор: Лалка Кипрова

В 21 век за тези хора телевизорът е немислим лукс, готвят си на дървени печки. Да използват телефон и прочие екстри на цивилизацията, не смеят и да мечтаят. „Това нашето не е живот“, казват местните.
„Често нощем излизам от къщи, гледам към Бургас и плача. Нечовешко е“, говори през сълзи 53-годишната фелдшерка Донка Желязкова. В ръцете си стиска един килограм свещи, които носи от града.
Тя и съпругът и са сред петдесетината обитателите на вилна зона „Заслон“, които са принудени да живеят като в първобитно - общинния строй  в селище само на 15 километра от областния център. Там, далеч от шума на големия град, пристан са намерили пенсионирани преподаватели, моряци, бивши директори на предприятия. Днес повечето от тях вече са напуснали домовете си, не могат да живеят на тъмно. „Зарязаха покъщнината си, домашните животни и отидоха да живеят при роднини. Други пък излязоха на квартири. Тук вече не се живее. Това е ад. Останахме една шепа хора. Искат да прогонят и нас. Къде да отидем ние? Помогнете ни", моли Донка Желязкова.
Къщите във вилната зона се захранват с електричество от един единствен трафопост. Той се намира на брега на Мандренското езеро, но е частна собственост. Съоръженитео попада в активите на бившата земеделска кооперация, която вече е собственост на арендатора на стопанските земи в района Костадин Георгиев. Той стопанисва и помпената станция в Димчево, която захранва с промишлена вода цялото село. Която пък,     за да работи, използва ток от същия този трафопост. Целият имот е ограден с метални решетки и бодлива тел.
Проблемът с тока, според местните хора се появил в началото на 2009 г.,, когато Георги докарал багери, за да укпепят оградата на Георгиев. Машините прекъснали главния кабел, който захранвал с електричество зоната.
Хората се обърнали към ЕVN, за да остранят аварията, но оттам им обяснили, че това не е техен ангажимент, тъй като трафопостът бил частна собственост. Тогава потърпевшите семейства събрали пари за ремонта и така временно закрепили положението.
През май м.г. обаче Георгиев им поднесъл нов сюрприз - въвел режим на тока – пускал им го само по два часа на ден. Пред съселяните си и кметът на Димчево Тодор Аврамов,  обяснил, че трафопостът нямал достатъчно мощност, за да захранва помпената станция, затова се наложило хората да бъдат ощетени.
Междувременно главният кабел, който захранвал селището с електричество, отново гръмнал и вилната зона отново останала на тъмно. „Коледа, Нова година, Йордановден, Ивановден-все в мрак изкарахме. Сякаш сме в Средновековието“, казва Недялка Паличева, която от години живее със съпруга си във вилната зона. „Какво да правим. Толкова труд сме положили, за да изградим този дом, а сега ни принуждават да напуснем“, казва тя.  
„Страх ни е. Тук останахме неколцина опълченци да браним вилното селище. Притесняваме се от набезите на цигаите. Щом вестта за неволите ни достигне до ромите, ще ни нападнат като термити. Нощем скачаме при всеки шум, грабваме свещите и газовите лампи и почваме нощни бдения. Положението вече е нетърпимо“, добавят местните.
Жителите на вилната зона настояват за изграждането на нов трафопост, който да е единствено за нуждите на селището и така да се отърват от зависимостта си към Костадин Георгиев. Даже в ЕVN им обяснили, че вече имало изготвен проект, но реализацията му щяла да отнеме поне една година. 
 “На никого не му пука какво ще правим до тогава. Всичко ни е законно, а живеем  като нелегални. Плащаме си редовно, и данъците и тока. Защо никой не иска да ни помогне. Защо ни принуждават да живеем като скотове. Защо всеки път като се обърнем за съдействие към институциите, всички вдигат безпомощно рамене. От Енергото, казват, че проблемът не е техен, понеже трофопостът бил частен, от общината казват спасявайте се поединично. Какво да правим. Без ток сме умрели“, казват Радослав Дудов и съпругата му Олга.

- Г-н Аврамов, жителите на вилна зона „Заслона“ се оплакват, че месеци наред живеят без ток. Арендаторът на стопанството, е поставил метални заграждения с бодлива тел, които ограничават достъпа им до трафопоста, от който се захранва селището. Законно ли е това?
-  Трафопостът е частна собственост, а този човек е добронамерен към тях. Той няма нищо против да им подава ток.  В тази вилна зона има само една госпожа, която има партида. Всички други са прикачени към нея. Действията на този човек са напълно законни. Даже самият той неколкократно им съдейства да решат проблемите си. Те обаче имат един кабел, с който захранват с ток селището си и оттам явно идва проблема, защото този кабел е слаб и непрекъснато гърми.Сега водим разговори с енергото да се изгради нов трафопост. Но тъй като това няма да стане скоро  може би ще мине година, докато се направи, те трябва да си извикат отново техници.
- Защо EVN няма ангажимент към тези хора, при условие, че те редовно са си плащали сметките именно на тях?
- Защото трафопостът е частна собственост. Аз съм помогнал на хората, отворен съм към тях и съм готов отново да им окажа съдействие. Даже при разговорите с Енергото постигнахме договорката да им се изгради трафопост-напълно безвъзмезно. Те просто трябва да си платят партидите. Вече даже сме определили и петно, където ще бъде поставено новото съоръжение.  И то попада в имота на д-р Антонио Душепеев. Той няма нищо против.  Даже в разговора, в който сме водили, каза, че ще помага, колкото може. Сега единственото, което трябва да направят тези хора е да си платят, за да се направи ремонт на стария кабел, който подава тока на вилното селище. Г-н Георгиев е добронамерен съм тези хора.Причината да нямат ток  е в самите тях. Трябва да си платят и проблемите им ще бъдат решени. Те искат да правят обяд, без да плащат. Да правят салата - без домати.
- Казвате, че бил добронамерен, а преди това им въвел режим на тока. Може ли  така да определя живота на двадесет семейства?
- Това вече е друг въпрос. Този трафопост изгоря преди две години. Той му направи целия ремонт. Даде 11 000 лева джобни пари. Мощностите на трафопоста са такива, че когато помпата върви не може да захрани селището. Това е причината, за да не остане селото без вода. Същевременно и те да не останат без вода. Ще стане още по-голяма бела. Ако изгори трафопоста, селото остава без вода.

- Г-н Георгиев, жителите на вилната зона в Димчево два месеца стоят на тъмно. Твърдят, че Вие им дърпате шалтера.
-  Госпожо, кажете им да си оправят тока, да не ме занимават с глупости.
- Трафопостът, от който те получават електричество е ваша собственост, нали?
- Трафопостът няма връзка с факта, че те нямат електричество. Аз съм им дал ток, но те имат   имат проблеми с главния кабел.  Да викнат Енергото и да си оправят тока, да не ме занимават мен.
- Те твърдят, че Вие сте причината за аварията в главния кабел
- Моля Ви не се занимавайте с глупости. Това положение е оправено. Проблемът идва от друго място, и и то не е под оградата. Тези хора знаят това много добре.  Кабелът им прави проблеми по трасето. Сами да си оправят проблема. При мен електричеството не е изключено. Те какво искат. Аз да взема и да им оправям кабела. Няма да стане, не е мое задължение. Освен това  съм ги оставил да имат ток до месец май, когато съм им обещали да им изградят нов трофопост. Какво друго мога да направя. Трафопостът е малък. Дотолкова ми стигат силите. Купил съм го лично, за да захранва помпената станция, с която осигурявам вода за цялото село, защото тук тя не достига. Веднъж трафопостът изгоря, понеже го бяха пренатоварили. Ремонтирах го с лични средства, не съм искал нищо от тях. И заради мен те имаха ток, въпреки че имат само една партида, а другите са закачени там незаконно. Другите са незаконно закачени там.
- Някакво съдействие можете ли да им окажете все пак?
- Какво съдействие да им окажа - да взема да ги осиновя ли. Да си запретнат ръкавите и да си оправят проблема.



В категории: Репортажи