Държава на журналистическата мафия


Държава на журналистическата мафия
15 Януари 2010, Петък


Падна и последният бастион на демокрацията под слисания поглед на българина, защото литераторите отдавна са погребани, а писателите  са на изчезване
В едно свое произведение някога бях написал следното: „Съвременните журналисти играят ролята на творците на митове и легенди.


Автор: Стоян Георгиев

С тази разлика, че тогава героите са били измислени и пораженията малки, а днес героите уж са истински, а пак са измислени и историите уж са достоверни, пък са фалшиви. Загадка! Дявол знае какво е съвременната журналистика”. Дяволът може и да не знае, но днешният читател, отрупан с безброй вестници и списания като коледна елха, е вече наясно какво му сервира т. нар. четвърта власт.
Едно от най-неизлечимите човешки качества е любопитството, което стои в основата на целия човешки прогрес, но и на все по-очевадната деградация. Зависи в каква посока ще бъде тласнато то и кой ще се възползва от неговия неустоим чар: просветителите или развратителите. Защото личността е изконно двойнствена и само нейната свободна воля може да я отведе до пределите на рая или до дверите на ада. С възникването на печатното слово, благодарение на гениалния леяр от Майнц Йохан Гутенберг, в нашата цивилизация настъпва небивала революция на комуникациите, която по своята значимост може да се съизмери само с откриването на компютъра шест века по-късно от българина Джон Атанасов. Естествено е желанието на човека при тези възможности да  научава все повече и повече за живота около себе си, за земята и вселената. Но информацията днес се превръща в онази отровна ябълка на познанието, която на моменти изтощава нашето съзнание и го обсебва като един очарователен, но пагубен демон.

Вестникарите приковаха собствената си професия към позорния стълб
Журналистиката някога е възникнала не само с развлекателна и познавателна цел, но най-вече, за да бъде коректив на всяка власт, защото властта по своята същност рано или късно се изражда в мафия. Неслучайно Даниел Дефо е бил три дни прикован към позорния стълб в центъра на Лондон за един свой памфлет, защото той е бил по-страшен от буре с барут, заложено под кралския трон. Надеждата на днешния българин обаче, с която той гледаше на болшинството от вестникарите все повече се изпарява. Не че всяка сутрин не се купуват, подобно наркотици, купища вестници, но във все по-малко от тях се казва истината за трудния ни и почти непоносим живот. В замяна на това виждаме неочаквано забогатяващи журналисти, навели главички пред държавниците и широко отворили джобчетата си, хора, които пишат по поръчка без да следват своята съвест и граждански дълг. Към политическата мафия и тази на подземния свят, към бизснесмафията се присламчва и една нова мафия – журналистическата. И това е последният бастион, който падна под слисания поглед на нашия съотечественик, защото литераторите отдавна са погребани в миналото, а писателите  са на изчезване. Онези, които се афишират като такива, са по-зле и от журналиститите, защото разчепкват единствено своите егоистични емоции и също си правят дребните кариеристични сметчици.

Бареков и Велева ли ще смъкнат уродливата маска днес?
А какво става с народа ни? Какво да прави той след краха на своите изгубени илюзии, както ги опредляше Балзак в едноименния си роман, посветен на пресата. На кого да се надява? Предателството в тази страна ни дебне зад всеки ъгъл и неговата уродлива маска съзираме навсякъде около нас.
Някога Богоров, Фотинов, Ботев, Каравелов, Петко Славейков и Захарий Стоянов бяха хора, които будеха народа си и го просвещаваха., Самородни таланти, те не пропуснаха нито една кривулица от неговото интелектуално, икономическо и политическо развитие. Какво правят днес техните внуци? Лижат подметките на всеки новозабогятал кебапчия или барман и се сополивят фамилиарно пред всяка бивша куртизанка или проститутка, преродила се успешно в бизнесдама. Защо стигнахме дотук? Какво да прави обикновеният и чувстващ човек сред това котило на безродници, продажници и леконравни жени? Кой път да поеме? Или както казваше поетът Стефан Цанев: „Ако срещнеш честен човек в България, убий го - да не се мъчи”. Дотам я докарахме с нашата псеводемокрация, псевдокултура, псевдополитика и въобще с нашия измислен и все по-безпросветен живот.
Който и вестник да отворите днес, ще ви информират колко любовника има поредната нашумяла чалгаджийка, къде можете да видите нейния порноклип, колко милиони е натрупала някоя известна и все още жива мутра и как тя вече се превърща в мъдър меценат на изкуствата. На кои изкуства? От какви изкуства разбира мутрата? Вероятно от  изкусните мъчения на католическата инквизиция. България е страната на безброй погребани таланти, на недоразвити дарования, на съсипани и унизени творци. В замяна на това в нашата „епоха – кърмачка на велики хора”, според израза на Вазов, ние очакваме истината и нейната защита от кого, представете си, - от Николай Бареков, който довчера хвърляше гюбеци в чалга клубовете, от Валерия Велева, която ни проглуши ушите за величието на Ахмед Доган, от Андрей Райчевци и Евгений Дайновци, които хулят народа си и са на хранилка на чужди господари, от поредица хора с меки гръбнаци и нечистопълтени намерения. А моралът вероятно ще ни го донесе на непорочните си криле „разкрепостената” Диана Любенова, която май плаче за „челюстите” на знаменитата си съименичка Найденова, а не за сладникавото „кафе” на Гала.

Като тиха и необратима трагедия
Неведнъж съм наблюдавал тихата, но необратима трагедия на хора начетени, образовани и можещи, които обаче са се „отписали” от живота и са се оставили на течението. У нас има много по-кадърни автори от плиткоумния Дан Браун, но те нямат тази реклама и онова поле на изява, каквото имат набедените поръчкови драскачи като него.
В заключение ми се ще да си припомним онова, което казваше нашият национален поет Христо Ботев за „длъжностите на писателите и журналистите”, отдал много години и жар на периодичния печат: „И така, купете си пера и мастило и захванете своите занятия колкото може по-скоро, защото днешньото развите на българския народ е най-благоприятно за врабците... Ако някой чорбаджия ви помоли да го не хвалите във вестникът си..., то вие го не слушайте. Маслото не разваля яденето, а похвалата не произвожда пагуба за кесията. „Кроткото агне от две майки суче” – говори българската пословица, а в пословиците се заключават стари истини. Хвалете и не бойте се... Когато публиката няма нужда за здрава храна, то за шарлатаните се открива широко поле. Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове”.
А на истинската опозиционна журналистика да даде Бог повече дръзновение и вяра, на народа ни – благоденствие и сила, и на всички хора – мир и любов през новата година!


В категории: Коментари

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки