„Уважаемият съд не знае какво става. Не вярвам да съм убил майка си. Аз бях нейното опитно зайче“, казва пред магистратите подсъдимият Стоян Стоянов
15 Януари 2010, Петък
Жената дълго молела МВР да й помогне срещу системния тормоз, но никой не й обърнал внимание
Автор: Фани Христозова
"Таз старата, умря ли, не умря ли. Ударих я оттук-оттам. Изпуших една цигара, а после я видях по гръб на земята, свита на топка. Не съм убиец. Не го вярвам това". Думите са на 45-годишният Стоян Димов Стоянов. Изрича ги, надвесен над окървавения труп на майка си Мария Стоянова /на 70 г./ в нощта, когато я пребива до смърт с голи ръце, пиян до безпаменост, в собствения й дом, три дни преди Коледа. Възрастната жена е открита на пода,с пукната глава, обезобразена, зъбите избити, гърдите, ръцете и краката в огромни синини.
Днес, година след трагедията Стоян обжалва присъдата си от 20 години и иска смекчено наказание, моли магистратите да се смилят, понеже самият той бил жертва.
Историята за смъртта на възрастната жена представлява картина на абсолютното безхаберие на властите за съдбата на обикновения човек и за това, как се „прилага“ законът за защита срещу домашното насилие. Защото тя многократно е молела полицията за помощ, писала е куп жалби за системния терор, на който била подложена от сина си. Роднините също са знаели, че е била системно пребивана жестоко от малкия си син, но вдигали рамене.
Семейната драма се е разиграла на ул. „Залесителна“?5 в бургаския комплекс „Меден рудник“. Там от години живеела пенсионерката Мария Стоянова заедно с малкия си син – Стоян, който останал при майка си, уж, за да се грижи за нея след смъртта на съпруга й. С годините Стоян все по-често започнал да посяга към чашката, редувал бира с пелин и ракия, а щом вдигнел градуса, се прибирал в дома си и се нахвърлял върху майка си. „Тя е неблагодарница, аз я гледам, вижте как тя ми се отплаща. Удря главата си в стената и лъже, че аз съм я бил“, обяснявал Стоян пред съседите след поредния побой. С годините на непрекъснат тормоз състоянието на възрастната жена все повече се влошавало. Получавала аритмия, претъпяла две операции на очите, докато накрая изгубила напълно зрението си, мозъкът й не се оросявал, говорела несвързано. Синът започнал да я заключва в дома й, защото като излизала навън, падала и викала за помощ, а поведението й го изкарвало извън нерви. Миговете, в които стоял далеч от чашката, както се оказва били доста кратки. Според собствените му признания, макар да бил шофьор на автобус, превозващ работници, и употребата на алкохол да е абсолютно забранена, започвал запой от 06.30 часа сутринта. Към 08.30 правел кратко прекъсване, докато откара работниците, после отново се връщал в кварталното кафене. Признанията за алкохолните му подвизи по-късно шокираха магистратите. В писмо адресирано до апелативните магистрати, които трябва да решат съдбата му, Стоян твърди, че посещавал кварталната кръчма с „проучвателна цел“.
В полицията фигурират десетки преписки за скандалите, които шофьорът вдигал след злоупотреба с алкохол в различни заведения, оплаквания от персонала и клиенти за отправени заплахи, но всичко остава само на хартия, а най-тежкото наказание, което му е налагано е нощ в отрезвителя.
В нощта преди убийството Стоян отново бил на кръчма. Прибрал се в дома на майка си, но се ядосал, понеже възрастната жена се забавила, докато отвори вратата на къщата, за да го пусне. След побоя отишъл да си допие. Когато няколко часа по-късно снаха му, която живеела с брат му само на няколко къщи разстояние, открила Мария стенеща от болка в леглото. Цялото й лице било в кръв, гърбът й в синини, зъбите й – избити. Един имало на възглавницата, друг на земята, трети в одеалото, с което била завита. Дрехите й били в кръв, а на земята – огромен кичур от косата й, която синът й отскубнал. Възрастната жена била откарана в болницата, където лекарите стабилизирали състоянието й, а съседи, научили за поредния побой за пореден път съобщили Четвърто РПУ с молба за съдействие.
„Полицаят К. Петков многократно се е озовавал на сигнали за побой над възрастната жена, но когато в крайна сметка се е срещнал с нея, тя му признала, че е пребивана от сина си Стоян, но изрично го помолила да не се предприемат никакви мерки, освен предупреждение да не прави повече така. В изпълнение на служебните си задължения свидетелят Петков съставил протокол за предупреждение на Стоянов. В този конкретен случай не без значение е обстоятелството, че Петков е изпълнил служебните си задължения“, се посочва в мотивите на окръжния съд, където полицаят бил призован за разпит като свидетел в процеса за убийството на пенсионерката. „Един протокол за предупреждение нищо не значи. Полицаят е изпълнил задълженията си, но чисто формално. Знаел е, че жертвата много пъти е споделяла, че се страхува за живота си и не иска да живее с малкия си син, но никой не е предприел нищо, за да защити старицата. Напротив. Оставили са я да умре, без да сторят нищо. А Стоян продължи с побоите“, коментират потресени съседи.
На 21 декември 2008 г.(неделя) Стоян имал почивен ден. Започнал алкохолния тур от сутринта. В два и половина след полунощ приключил обиколката си из заведенията и решил да се прибере в дома си. Отключил портата на двора, после вратата на къщата. Оказало се обаче, че майка му, усетила поредния скандал, със сетни сили, успяла да се изправи от леглото и поставила райбер на вратата. Действията й го разгневили и затова я убил, като междувременно си правел и почивка за да запали цигара.
Сега според защитата му Стоянов се намира в изключително тежко психическо състояние. Адвокатът настоя за нова съдебно-психиатрична-психологическа експертиза, тъй като подсъдимият твърди,че има халюцинации, а психичното му състояние е различно от това, което е било при задържането му преди година.
Съдът обаче отхвърли искането му. „Подсъдимият демонстира егоцентризъм и пълно пренебрежение към изконната човешка ценност-правото на живот и синовния дълг. Той е абсолютно отчужден от престъплението, не го свързва по никакъв начин със себе си“, мотивират окръжните магистрати решението си да наложат 20-години затвор на Стоянов. „Моля съдът за реална присъда. Аз не съм виновен“, казва Стоян в последната си дума в съдебната зала. Молбата му не беше удовлетворена.
