Нека опитаме от нашата трапеза, но и да научим как протича празника у другите народи от Европа
Автор: Диана Славчева
Няма друг ден в годината, в който трапезата да е така отрупана с разнообразни ястия и вкусотии, както на Коледа. Всяка фамилия си има свои традиции за рождественското угощение, но в общи линии менюто не излиза от рамките на това, което е традиционно за съответната нация.
Преди Коледата обаче се празнува Бъдни вечер.
Това е последният ден от великите пости. Българската традиция повелява броят на ястията да е нечетен – седем, девет или единайсет, като задължително на масата трябва да присъстват постен боб яхния, постни лозови или зелеви сърми, варено жито, ошав, тиквеник, пълнени сушени чушки с фасул или ориз, а също и мед, орехи, чесън и плодове.
Вместо вода се пие компот от сушени плодове – ошаф. След като се прикади масата, вечерята започва с разчупването на коледната пита, наречена в различните крайща на страната ни бъдняк, боговица, богова пита или вечерна. Върху нея се поставя украса от тесто – кръст, кръг, слънце или стилизирани цветя и птици, а най-често използваната пластика е монограма на Христос.
Някъде по краищата на тази погача слагат топки, които са заградени от по-голям къс тесто, което е свързано със символиката на старите българи – топките на питата символизират овцете, а затворения кръг кошарата и това не е случайно – ранните християнски зографи са представяли Христос като добрия пастир, заобиколен от стадо овце.
Често в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа се преплитат библейските притчи и народните вярвания.
В питата се слага сребърна пара и на когото се падне, той ще е късметлията през годината. От масата всичи трябва да станат заедно, за да изкласи хубаво жито, а трапезата не се раздига до сутринтта на Коледа, когато идва ред да се заколи прасето и да се сложи край на постите.
На коледната трапеза у нас задължително се сервират ястия от свинско месо, домашни колбаси – бахур, кървавица и др., пуйка или гъска, баница с яйца и сирене, сладкиши.
Кулинарното пътешествие започва
Но да направим едно кратко кулинарно пътешествие из Европа, за да надзърнем какво сервират другите народи на празничната си коледна трапеза. И в Русия и Украйна, които също са православни страни, не се е изгубила традицията за фиксиран брой на ястия на Бъдни вечер, но за разлика от нашата страна, там блюдата трябва да са точно 12, колкото е броят на учениците на Иисус Христос.
В Украйна празничната вечер не минава без националната украинска напитка узвар, която не е нещо по-различно от нашенския ошаф, но при нейното приготвяне освен традиционните сушени сини сливи, ябълки и круши, украинците слагат и сушени вишни, смокини, стафиди и мед.
В тяхната обредна погача също се слага пара, но там броят на монетите е равен на броя на присъстващите на масата.
В Хърватска се разчупва специална пита, изпечена от брашното, получено от първия или последния сноп от жътвата. Поднасят се също малки печени сладки във формата на сърца, боядисани в червено и наръсени с пудра захар.
В Австрия задължително присъства задушен шаран с винен сос и джинджифилов хляб, а за десерт се поднасят палачинки с варен крем и карамелено-ябълков сос. В Чехия също приготвят шаран, като се избира един от четирите варианта – пържен, печен със сушени сливи, задушен или сварен на чорба. Гарнитурата задължително е картофена салата. На трапезата се поставят също сладки ролца с маково семе, сушени плодове и извара. Задължително е присъствието на и на поне една глава чесън.
В Полша за рождественската вечеря също се приготвят рибни блюда. Традиционно ястие е и постният борш с леко кисел бульон от цвекло, с който се ядат малки пелмени с плънка от гъби или зеле. На масата се поставят и специални сладки, представляващи свещен хляб, които приличат на тънки бисквити, украсени с рождественски рисунки, които членовете на семейството си подаряват един на друг с пожелания за здраве и късмет.
Риба се яде и в Испания, но там предпочитат печеният костур с лимонова заливка, а за десерт поднасят „турон” – вид десерт, наподобяващ нуга халва, приготвен от бадеми и мед.
В Англия менюто е наситено със символика – там се сервира специален пудинг, украсен с клонки от илекс, олицетворяващ трънния венец и червени ягоди, символизиращи кръвта Христова, заедно с тарталети с конфитюр от сушени плодове.
В Германия на Рождество се пекат джинджифилови питки и се приготвят торти във формата на коледна елха. На масата се слагат още бонбони с бренди (тип „пияни вишни”) и всевъзможни други неща – зеленчукова супа, картофи с масло, печени ябълки с ванилов сос, плодове, зеленчуци, месо...
В Италия от дълбока древност на този празник се хапва пресен свински колбас със задушена леща, след което се подава сладък квасен хляб с плодове. Ястията задължително трябва да са седем: леща, бял боб и отделно боб с мед, грах, зеле, ориз, сварен в бадемово мляко, и естествено макарони, гарнирани със сардина и орехов сос.
Във Франция първо се сервира гъши дроб и морски дарове, после гъска, а финалът на празничния обяд се ознаменува с шикозно шоколадово руло с крем от кестени. Поднася се също супа от салвия и чесън, спанак, зелени и черни маслини, охлюви, целина с масло и пр.
Да отидем на север, по-близо до царството на Дядо Коледа в Лапландия и да приседнем на тамошните коледни трапези. Във Финландия трябва да седнем на масата след традиционната сауна. Обядът е обилен, като задължително в него присъства винегрет със сельодка, вместо краставички, запеканка с моркови и огромно парче свинско, печено на фурна.
Традиционното рождественско блюдо в Исландия е бялата гъска. Тъй като тази птица лети лошо, са могли да си я позволят от най-стари времена и най-бедните, които не са имали оръжия да ловуват. Те просто са можели да догонят и да си хванат бъдещия коледен обяд.
Разликата между бедната и богатата трапеза се определяла от наличието на специален тънък хляб, тъй като в Исландия зърното се внася и хлябът по принцип е признак на разкош. И тъй като всяко семейство е искало да нагости сътрапезниците си с хляб, тестото се разточвало колкото може по-тънко. Казват, че било толкова тънко, че през кората е можело да се прочете Библията.
В Норвегия отново залагат на рибата, която там е в изобилие, но при тях се приготвя риба треска. За десерт ще ви поднесат кифлички с ароматен пунш. В Швеция подготовката за празника започва две-три седмици по-рано с варенето на бирата, печенето на хлябовете и традиционното тестено печиво във формата на прасе или козел. Шведите дълбоко вярват в поверието за лечебните свойства на рождественския хляб и бира.
Коледата за фините е немислима без застлания със слама под. Със слама се застила дори рождественската трапеза, а неомъжените моми трябва да преспат на сламено ложе, за да им се присъни бъдещия жених.
Прибалтийските страни също са съхранили множество древни традиции. В Естония от време оно празничното блюдо се състои от задушеното зеле с наденички, тиквена салата и сладкиши с разноцветна глазура. А в Литва на Коледа се похапва риба, а мястото на стопанина на масата се запазва празно за някой нечакан гост. В Холандия пък се гощават със специални „маслени топки”, приготвени от брашно и стафиди, които след изпържването си се посипват със захар.
