„Високо, Високо...”


„Високо, Високо...”
ФСБ
18 Декември 2009, Петък


Рокмузиката винаги е била вдъхновение за непокорните. Запалена свещ под задника на статуквото, каквото и да било то, знаме на всяка модерна революция. Колко стачки и протести си спомняте, които не са били озвучени с „Let It Be” на Бийтълс или някоя нахална класика на Ролинг стоунс?



Защо, според вас, феновете на рока остават най-истинските хора, нетърпящи лъжи и празни обещания? Защото рокът е Истината в музиката.
    От тук нататък в „Рок Десант” ще научавате по нещо за родни и световни групи и изпълнители. Малко история и какво очакваме от тях. Започваме с легендата ФСБ.
   
    ФСБ (Формация Студио Балкантон) е основана през далечната 1975 година от Румен Бояджиев (клавишни), Константин Цеков (клавишни) и Александър Бахаров (бас). Тримата са студийни музиканти и с тях десетки български поп изпълнители записват своите албуми. След около четири години, към триотто се присъединяват Иван Лечев (китара и електрическа цигулка) и Петър Славов (барабани, перкусии).
    През 1983 година Александър Бахаров напуска групата и отива да свири в Германия. На негово място идва Ивайло „Пифа” Крайчовски, взет от перфекционистите, защото единствен на прослушването, преди да засвири, си настроил бас китарата.
    ФСБ имат общо 12 албума, без да броим синглите и тавите, в коитто са свирили за други музиканти. Те са и еданствената бъългарска група, която е получавала „Грами”. Суперпрестижната награда идва през 1989 година, за съвместния им албум с Хосе Фелисиано, с когото се запознават случайно в едно студио в Германия.
    Няма смисъл да изброяваме колко пъти са печелили „Мелодия на годината”, „Група на годината” и „За цялостен принос”, дори навремето Петър Славов си спечели гнева на доста музиканти с изцепката „Тази година няма да участваме, понеже ни писна да печелим все ние”.
    Концертният албум на групата от 1985 година „ФСБ на концерт” остава паметен завинаги, с първото издание в зала „Универсиада”.
    Друг легендарен лаф на бандата е „Вместо нас, в чужбина отидоха нашите почитатели”. Именно това е причината през 90- те години ФСБ да си мълчат, издавайки само няколко песни (Последният човек, Иде вятър, Вълче време, Времето е наше, Опит за летене).
Последно чухме ФСБ на концерта на площад „Батенберг” на  1 януари 2007 година, по повод влизането на България в Европейския съюз. Тогава на сцената беше страхотно шоу – групата, Народен хор „Големите български гласове”, народни музиканти...Уникалният концерт, обаче, става повод за грозна свада между членовете на бандата. Вместо оригиналният барабанист Петър Славов излиза сина на Румен Бояджиев. По-късно Пепи Славов обявява в интервю, че е дълбоко обиден и не иска и да чуе за своите колеги, с изключение на басиста Иво Крайчовски, с когото имат общ бизнес и приятелски отношения. Още  повече, че Славов беше мениджър на ФСБ.
На 1 април 2008 година феновете на рока в България изпаднаха в дълбока скръб. Дългогодишният барабанист на групата Петър Славов изненадващо се пресели на оня свят, без преди това да се е чула и думичка за негово боледуване или нещо подобно.
В края на 2009-а, обаче, за хилядите почитатели на ФСБ, се очаква огромна радост. Те правят нов албум. Покрай подробностите за него, стана ясно, че Ивайло Крайчовски няма да участва  в него, така че те са отново трио – както в началото на музикалния си път. Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.


В категории: Музика

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки