Сурвакари във Вегас

Автор: Златина Караджова

Златина Караджова

Продавачката любезно ни удавя в поток от думи и с готовност  демонстрира пеещите коледни картички. Отваря ги една по една и оттам се лее: „Jingle Bells” и „ O, Tannenbaum”. Хубави песни! Едната английска, другата – немска. В изпълнение на китайска картичка! В главата ми веднага напира въпросът „Защо?”
Защо няма български  пеещи картички? С български коледни  песни. Вярно, че у нас  Коледата дълго беше табу, но от това време минаха цели 20 години! Защо, когато отново се сдобихме с Коледа, екзалтирано се хвърлихме в чуждите традиции, песни и стил? В началото – ясно, те бяха забраненият плод. Но отдавна вече не са! Свикнахме им, обаче напълно загърбихме нашите!
А иначе предколедното  настроение се чувства. Магазините са пълни с китайски изкуствени елхи, китайски гирлянди, китайски светещи пана, китайски елхови играчки, китайски пеещи кукли на Дядо Коледа, а витрините - украсени с познатите ни вече китайски лампички! Започвам да се чудя дали Коледа не е китайски празник?

Тасманийският дявол отново е актуален и се търси

И пак изскача онова  „защо?” Нали всичко това би могло да се произвежда и у нас. Но щяло било да струва по-скъпо!? Защо?
Само това да беше! Преди празника хранителните щандове се напълниха с т. нар. „Коледни пуйки”. Снабдени с термометри, свирки и други сигнализиращи устройства (подпъхнати на дискретни места) те убедително изместват скромните бройлери (BG) от празничната потребителска кошница. Добре поне, че не са китайски. Обаче и те са отдалече. Има от САЩ, от Мексико, от Аржентина... Най-близките са от Гърция. Въпреки че, ако питате мене, пуйката си е пуйка. Все едно откъде е дошла и дали си носи термометъра. Едно не разбирам. Защо тези от Мексико ще са по-евтини от ония, дето ги отглежда бай Ставри в едно село на тридесетина километра от Бургас?

Тази сурвачка е произведена в китай, почти 100% от украсата на Нова година се намира в магазините за 1 лев и е изработена от жълтите работници  в Далечния Изток, които вече подготвят и мартеничките ни

Като стана  дума за храна, сетих се и друго. Колко много се е променила тя през последните години! Ето например вече не ядем понички. Но пък ядем донат (dounate), т.е. поничка, ама с дупка. Така ги ядат в САЩ. Пак в цял свят, хората се научиха да ядат пици и спагети. Защо? Защото италианските емигранти научиха американците на това, а американците бързо възприемат чуждите традиции като свои и още по-бързо ги споделят с целия свят. А ние? Защо не сме научили света да закусва като нас баничка с айрян, например... Защо по сънените празнични улици на Лондон не се забелязват сурвакарчета... Впрочем те вече и тук не се забелязват (като изключим ония от ромските малцинства, на които това им е бизнес). Защо нашите сънародници  в чужбина не са практикували този обичай и не са го завещали на децата си като традиция, а те – на своите. Ако бяха го направили, сега Карнавалът в Рио щеше да е бледа сянка  на „Сурвакари във Вегас” например, но какво говоря? Обикновено децата на българските емигранти говорят  трудно български език, а внуците  им – не го говорят изобщо! Защо?   

Това са пеещи честитки, струват от 1 лев до 3 лева, но се харчат най - много.

Питам се и защо в годините на социализЪма трябваше бодро да манифестираме по случай ВОСР? Едно събитие от една чужда история, пък макар и на братска страна. Защо в същата братска страна не манифестираха по случай Априлското въстание? Но, това е минало!
Сега предстои Коледа. Време за добри помисли и дела! За  тиха нощ, с обилна вечеря и мечтаните подаръци за децата, които онзи белобрадият червенодрешко от далечна Лапландия ще им донесе. Вероятно всичките made in China. Аз обаче ще си пожелая за подарък отговорите на всичките ми въпроси „Защо” и... топла баничка с айрян за закуска.

В категории: Коментари