Изповядайте греховете си

Автор: Десислава Главева

Болшинството българи смятат, че изповедта е католически патент, свързвайки я предимно със западните филми, в които каещият се герой смирено изповядва греховете си пред католически свещеник. И друг път сме казвали, че изповедта е основна практика и в Православната Църква, при това от две хилядолетия насам. Фактът, че повечето българи не знаят това е тъжен, но поправим, ако решат да се вслушат в гласа на Църквата.
Когато отиваме на гости, обикновено се къпем, обличаме чисти дрехи, парфюмираме се, купуваме цветя или подарък за домакина и така приготвени звъним на вратата. Той ни посреща любезно и гостуването носи радост както на него, така и на нас. Какво би станало, ако отидем при нашия домакин, некъпани от десет или двадесет години, облечени в дрипи, обаче обилно парфюмирани и помъкнали увехнали цветя? Нашият домакин може и да ни покани да влезем, да ни потърпи известно време, дори може да ни почерпи, но час по-скоро би се отървал от нас поради миризмата, която ще се носи от телата ни.
Ето този пример показва как изглежда човекът, който отива в храма, търси Бога за помощ и подкрепа, поднася Му някакъв свой дар, но не прави нищо, за да очисти душата си от натрупаните грехове.

Тригодишно момиченце е била Света Богородица, когато е била въведена в храма, за да се подготви да приеме в утробата си Бога

Много хора споделят, че когато влязат в Божия дом почват да плачат, без сами да знаят защо. Това означава, че душата чувства своята греховност и се измъчва от нея, иска да се освободи от натрупалия се греховен шлак, но това не й се дава. В резултат на което, макар и в храма – в мястото на Радостта, душата се чувства нещастна и потисната. Други казват, че Бог никога не чува молитвите им. И това не е чудно. Ако изневеряваме на своя любим човек, ако го измъчваме и унижаваме непрестанно, как ще се надяваме той да ни чуе, когато отидем при него и го помолим за нещо, все едно че нищо не е станало? Не е ли редно първо да му се извиним, да поправим отношението си към него и тогава да искаме, каквото ще искаме? Трети пък споделят, че хиляди нещастия им се струпали на главата и дори не могат дъх да си поемат, поради което роптаят и обвиняват Бога за това. Но нещастията са естествена и неизбежна последица от греховния им начин на живот. Това е все едно да си играем с огъня, а после да се оплакваме, че той ни изгорил ръцете.
Ето защо, ако искаме Бог да ни възлюби, да чува молитвите ни, да бъде наистина наш грижовен Отец, да ни пази и закриля, трябва да пристъпваме в храма в чистота! В противен случай, Той всеки път ще извръща от нас Лицето Си и няма да ни чува, колкото и да викаме!
Всички ние сме кой повече, кой по-малко грешни човеци. Още със ставането, та чак до лягането постоянно грешим – било с мисъл, било с думи, било с дело. Знаем, че когато радиацията повиши допустимите граници, става опасна за нашето здраве. Така е и с греха. Натрупването на грехове и застаряването в тях води до боледуване, както на тялото, така и на душата. Затова най-доброто лекарство за очистване на омърсената и болна душа е именно Изповедта.
Ако е страшно да живеем с неизповяданите си грехове, то хиляди пъти по-страшно е човек да умре, без да се е очистил от тях! Тогава те като торба с цимент го завличат към адовата преизподня и тежко на такава душа тогава! И да вика и да плаче, и да моли за пощада ще бъде късно, защото Изповедта е дадена на човека само в този свят. В отвъдния той вече нищо няма да може да стори за себе си.

Кръстът и Евангелието са свидетелство за Божието присъствие на Изповед, затова не бива и през ум да ни минава да лъжем пред тях

Затова нека както се стараем да лекуваме физическите си рани с целебни мехлеми, предписани от нашия лекар, така да се стараем да лекуваме и душевните си рани с мехлема на Изповедта, предписан ни от Самия Наш Създател. Тогава и здравето ще се върне и на душата ще стане чисто и светло и нервите няма вече да ни безпокоят, защото ще е премахнат основният дразнител и причинител на всичко това – греха.

Къде и как да се изповядваме
Изповедта се прави пред православен свещеник (за кръстени православни християни). Ако човек не е кръстен, но желае да се кръсти, Кръщението умива сторените преди това грехове. Но поради човешката немощ, когато се случи човек отново да съгреши вече след Кръщението – може и трябва да очиства душата си на Изповед. Срамът при Изповедта трябва да бъде преодоляван и от изповедника не бива нищо да се скрива. Ако нещо утаим на Изповед – греховете не само няма да ни се простят, но Бог ще ни накаже за дързостта да лъжем пред Неговото Лице. Трябва да се знае, че свещениците са длъжни да пазят в пълна тайна, което им се изповядва, дори да бъдат заплашвани със смърт! Желателно е жените да забраждат косите си, да бъдат прилично облечени, като второто се отнася и за мъжете.
Ако искаме да се подготвим за Изповед – в храмовете се продават книги, от които ще разберем какво и как трябва да изповядваме.
И накрая, Изповедта не е страшна и никой не е умрял от нея. Напротив – всички, които искрено пристъпват към това тайнство чувстват как душата им се ражда наново, как се освобождава от трупаната с години греховна тежест. Нека също християните знаят, че Изповед се прави само пред свещеник, а не насаме у дома пред иконите! Защото само свещеникът като Божий служител е овластен от Бога да приеме нашата Изповед и да ни освободи от греховете.

На 21 ноември по нов и 4 декември по стар стил е Въведение Богородично. Денят, в който тригодишното момиченце Мария било въведено в Божия храм, за да се подготви за великото дело на Божия Промисъл за света - да приеме в утробата си Бога и стане Божия Майка. Този ден християните могат да почетат като се подготвят с пост и изповед, за да могат очистени да се съединят с Бога в Светото Причастие, което ще бъде и следващата тема, на която ще се спрем.
Поради значимостта на този празник Църквата разрешава на Въведение да се яде риба.

В категории: Вяра