Сливенските минерални бардаци

Автор: Пролетина Николова

Всеки, пътувал с колата си край Сливен, не може да не е запомнил това място. На 15-тина километра западно от града, веднага след табелката на минералните бани, в студ и пек дежурят две, три, а понякога и повече секс-труженички. Отдалече приличат на изпаднали проститутки. Мнозина обаче са в час, че нещата не са това, което изглеждат.

А този ресторант беше любимо място на няколко поколения българи от различни краища на страната, в него под земята е имало и дискотека



Сливенските минерални бани от години са заплюта територия на травестити - момичките край пътя са добре преоблечени момчета. Има ги всякакви – българи, цигани, малолетни… Те обикалят в шарените си дрехи покрай фучащите коли и чакат “жертви”. Точно тук се чувстват като у дома си. А и няма как да е иначе, защото вече 20 години баните са ничия територия. Поради което никой не им търси отговорност, никой не ги гони. Излиза дори, че всички общински и държавни органи в Сливен неуморно бдят своеобразния местен “Булонски лес” да е един от големите и необезпокоявани публични домове на открито у нас. Общината в Сливен не се вълнува от баните, защото кметът Йордан Лечков неведнъж е заявявал, че ги смята за държавна територия.

Зловещият вход към поликлиниката, служеща сега за кратки любовни сеанси на сбърканяците

Областната администрация изготви преди две години проект за общ устройствен план, но какво се случи с него, не е съвсем ясно. Експертите в областта обаче твърдят, че дори и те нямат представа кое в баните е държавно, кое – частно, кое – на общината. Полицията също не смята за свое задължение да прилага законите, което си личи по пълната апатия на секс-труженичките, когато край тях профучава полицейска кола.
И докато край пътя Бургас-София е по травеститски шарено, навътре в баните буквално става опасно. Човек трябва да се движи или въоръжен с бухалка и със самочувствието, че може да си служи с нея, или в подходяща компания. Защото в целия комплекс не се забелязва нито един полицай, за сметка на което територията е завзета от цигани. Те се мотаят край отдавна изоставените сгради, а някои, поради липса на други кандидати, дори са наети уж да пазят неколцината оцелели и работещи като на магия станции и самата порутена баня.

Историята на здравното заведение е разпиляна по пода – има даже и попълнени заявления от 70-е години

Няма друго място в България, където разрухата на прехода да е оставила такъв отпечатък. Ако човек не се смрази от ужаса на гледката, то най-малкото ще му стане тягостно и тъжно. Да започнем разходката си от някогашната поликлиника. Тя продължава да стои с широко отворени врати, но помещенията са изтърбушени. Цяло чудо е, че изобщо сградата все още я има и не е окрадена до шушка за тухли. Историята й е разпиляна по пода – заявления за отпуски на служители още от 70-те години са разхвърляни до здравни книжки на сигурно отдавна починали хора. Закачените календари по стените още напомнят годината, когато е бил уволнен последният медицински персонал – 1993. Стъклената табела “Поликлиника”, по ирония на съдбата, също се е запазила. Някой я е свалил от обичайното й място на входа и я е подпрял до стената.
Точно пред поликлиниката седи изоставено и зловещо лятното кино - човек придобива истинско усещане, че е в булонски лес – навсякъде там са израснали дървета. Някои са пробили дървените пейки, други са подпрели стволове в екрана. Последният филм на това място трябва да е бил прожектиран през лятото на 1989. Поне на такава възраст е растителността в киното. Макар цялата територия на баните да е идеално място за обществена тоалетна, хората в нужда са припознали именно киното като клозет.

Вонята там е в огромни количества.
Някогашният основен ресторант в комплекса също лъха зловещо. Вратата му е заключена с катинар, а навътре се вижда един мрачен коридор, на който още виси табела, насочваща към подземна дискотека. Празна и отчаяна е и някогашната поща. Толкова много обслужващи сгради показват, че преди години на това място е кипял живот. Идвали са хора да почиват, да се лекуват в минералната вода. Днес дори градският автобус пътува дотук само три-четири пъти на ден. А и е винаги почти празен. Понякога слизат неколцина старци, единствените посетители, които все още идват заради водата. Те разказват, че само в неделя е по-оживено. Тогава в баните пристигат цели тумби цигани. Една част от тях, за да се изкъпят, а другата - за да се предлага на закъсали възрастни гейове срещу пари.
Самата минерална баня с басейна все още работи, което е някакво чудо на общия изоставен фон. Сградата е дадена на концесия на частна фирма, която стопанисва и минералните бани край Кортен. Докато там концесионерът е налял някакви пари за ремонт, постройката край Сливен е олющена и съсухрена от времето. Личи си, че последното й освежаване е било правено някъде в разцвета на “зрелия социализъм”. А иначе някога е била дори красива. Строена е още по времето на Цар Борис III и по фасадата й още личат остатъци от орнаменти, характерни за тогавашните градежи. До нея седи заключена кръгла стъклена сграда. Тя е последното построено нещо на баните. Вдигнали я войници през 1985 година, а предназначението й е било вътре да има чешми, от които населението да си пълни бутилки с минерална вода. През 2009 обаче помещението изглежда отдавна изоставено и недостъпно, а човек дори би помислил, че е строено преди сто години.
Сливенските минерални бани обхващат огромна територия, но никой не знае колко точно, защото никъде не се съхранява план на местността. В областната администрация се пази някаква стара кадастрална карта, в която не е упоменато кое на кого е собственост. До момента единствено два санаториума, самата баня с басейна и крило от сграда са актувани като държавна собственост. Няколкото почивни станции на предприятия са затворили в мига, в който са фалирали самите заводи. При други собствеността е неясна. Единствено почивният дом на Сливенската митрополия може би знае със сигурност кой го стопанисва. Факт е обаче, че и до днес баните се водят “селищно образувание с местно значение в землището на село Злати войвода”. Но докато бившият областен управител на Сливен Христина Чолакова все пак прояви някаква ангажираност да реши веднъж – завинаги проблема с тумора на Сливен - собствеността на баните, то за наследника й Марин Кавръков баните са последна грижа. И няма как да е иначе - Кавръков още лежи върху лаврите, които сам си изгражда, че в далечното минало е разследвал атентата в хотел “Сливен”, където турски терористи взривиха бомба по време на възродителния процес. От друга страна зад гърба му е Лечков, когото дълги години брани като главен редактор на почти личния Му орган “Сливенско дело”. В страницата на областната администрация Кавръков гордо си е самонаписал като актив и това, че е сътворявал статии “като  “Ляв мигач, десен завой = катастрофа”, писани в подкрепа на ПП ГЕРБ и развенчаващи демагогската политика на Тройната коалиция в областта и в България”. Човекът има такива зашеметяващи успехи и е нормално последната грижа на Кавръков да са някакви си бани. И докато това безхаберие продължава, в Сливенските минерални бардаци незаконната проституция ще е в разцвет, необезпокоявана ни от държавна, ни от каквато и да е друга власт. Нито дори и от опасността за зараза със свински грип. Травеститите и днес продължават да заработват най-активно, в което може да се увери всеки, пътуващ тези дни край Сливен.

В категории: Репортажи