Плюя на анонимните интелектуалци!

Автор: Стоян Георгиев

В България псевдоинтелектуалците никнат като гъби след дъжд, но задължително върху бунище. То им осигурява живителните сокове и вещества, то ги вдъхновява, то ги храни. Наскоро в един наш вестник прочетох статията „Лили, защо сключи сделка с дявола?” от неизвестен автор, скрит зад псевдонима „101 далматинци”. Отначало си помислих, че статията е шеговита, но останах разочарован, когато видях как в един нескопосан колаж дяволът е разперил бръмбарски криле над голата Лили Иванова и я е сграбчил за бюста. Освен на лош вкус, колажът ме наведе и на мисълта за нещо нечисто и гнило, за някоя поредна клюка, с които напоследък все по-често се обсипва нашата безспорно най-талантлива певица.
Безсмислената и груба атака срещу Лили Иванова поде още Слави Трифонов, подигравайки се с нейната възраст, сякаш той самият никога няма да остарее, понеже вероятно се храни, като олимпийските богове, с амброзия. После я подхванаха певачки и нещастници от всякакъв род и тип. С нея се скараха някои от композиторите, с които беше работила дълги години. Накрая гракнаха и такива като тези „101 далматинци”. Не че  съм адвокат на Лили Иванова: навярно и тя си има, като всеки човек, трески за дялане. Но както пее Булат Окуджава в песента си за Висоцки: „Безгрешни не познава природата”. Че Лили имала опърничав характер, че била избухлива и несговорчива – какво от това? Нима трябва като малоумна чалгаджийка да спи с всеки, от когото зависи, и да се лигави над силиконовото си деколте? Нима творчеството й страда от нейния храктер? Личните склонности и проблеми на твореца не са от решаващо значение за онова, което той завещава на поколенията.
Но заквича неистово срещу нея и мракобесният Явор Дачков – доказан геронтофил и мърморко. Не можел да понася песните й, защото му миришели на комунизъм. Аз пък се чудя кой може да понася неговото вечно недоволство и нескопосани тези, вонящи на налудничавост? Олигархът Валентин Златев пък подарил на Лили двуетажна къща в голф комплекса си в Правец. Тя решила да я продаде, но се оказало, че това е невъзможно, защото къщата й трябвало да служи като реклама за други мераклии за имоти в този район. Няма що, голям подарък или както се казва „безплатно е сиренето само в капана за мишки”. Накрая пак Лили Иванова виновна, че се възмутила.
Как е възможно срещу най-вълшебния глас, срещу артистичната и единствена прима на българската поп музика, срещу жената, която доставя естетическа наслада на всеки чувствителен човек, да се надига отвсякъде този чакалски вой?  И защо? Нима такова е било отношението във Франция към Едит Пиаф, в Гърция – към Мелина Меркури или в Русия – към Алла Пугачова? На човек му се свива сърцето, като вижда как чедата на бай Ганьо искат да унищожат всичко що е кадърно и надарено. И което има характер.
Не е ли време да се преодолее този цинизъм и това варварство към таланта? Какво е виновна Лили Иванова, че и на 70 години все още е истинска дама и завладява публиката, че е жизнена и привлекателна, което ясно се вижда от фотосесията й в „Плейбой”. Вместо да се радваме на това, ние я замеряме с кал, вместо „Осанна” крещим „Разпни я”. Що за нация и що за нрави? Без съмнение е бил прав Емилиян Станев като споделя, че в нашия народ има нещо болнаво.
Ето и странните обвинения срещу Лили  Иванова от автора, скрил се зад „101-я далматинци”, сякаш наистина 101 псета са лавнали срещу нея. Но те са само две, затова пък са толкова нелогични и фалшиви, че човек просто се чуди как са могли бъдат наречени „известен български интелектуалец”. Първата теза е, че ние, българите винаги сме давали превес на интерпретатора пред твореца. Творецът бил велик, а певецът – просто оръдие за изпълнение, като цигулката на Паганини. Няма спор, че Тончо Русев и Дамян Дамянов са големи имена в българската поезия и музика, но нека само за миг си представим някоя тяхна песен, изпята не от Лили Иванова, а от някоя друга певица. Например взривяващите аудиторията „Камино”, „Ветрове” или пък „Осъдени души” да си ги представим в изпълнение на Ивана или пък на Преслава. Уверявам ви, че косите ви ще настръхнат като стърнище. Пресният провал на Ивана с кавър версията на известната песен „Миг като вечност”, по текст на Георги Константинов, е най-красноречивото доказателство за моето предположение. Така че на нашия „известен интелектуалец” ще му кажем, че по този пункт лъже като дърт циганин. Уважаеми господине, ако певците нямаха никакво значение, както вие твърдите, защо ли тогава на света са му били необходими Енрико Карузо, Фьодор Шаляпин, Николай Гяуров, Борис Христов, Джон Ленън,  Том Джонс, Емил Димитров, а на театъра – Лоурънс Оливие, Чаплин, Катрин Хепбърн, Лиз Тейлър и цялата плеяда дарования. Защо са ни холивудските артисти? Би трябвало режисьорите и сценаристите сами да си играят в своите филми според вашата необяснима логика.
Но за мене по-интересна и по-йезуитска е втората теза, за чието доказване Лили Иванова е сравнена дори с Крюела Девил, героинята от филма „101 далматинци”, която преследва нещастните кутрета, мечтаейки да си ушие от тях кожено палто. Това нейно желание обуславя и сюжета на целия филм. Лили Иванова, видите ли, си купила кожено палто за 63 хиляди лева в период на икономическа криза. Що за дебелашко чувство за хумор! Ами имала пари - купила си. На 70 години за кога да пести и за какво да си стиска парите Лили Иванова? Спечелила ги е с труда си, господине, не ги откраднала като политическите ни далавераджии. Нейни са си – тя си решава какво да ги прави. Защо обаче не зададете подобен въпрос за фолкпевиците от „Планета”, които сигурно си купуват през ден подобни, че и по-скъпи палта и бижута. Но нали трябва да се оплеска Лили Иванова, жадуваната панацея за всякакви комплексари и откачалници. И тук изплува внезапно цялото лицемерие на тази втора теза. Как е възможно Лили да не пожали животинките, одрани за нейното кожено палто? Имам чувството, че авторът неминуемо ще алармира Бриджит Бардо или пък продажния Хелзинкски комитет на господин Кънев. Ами аз да ви попитам, как така вие ядете луканки и шницели след като за тях са заклани няколко нещастни теленца или прасенца? Или тях можем да ги колим, а останалите животинки – не. Да се сатанизира Лили Иванова за една палто все едно, че е сключила сделка с Дявола, като Фауст с Мефистофел, е  престъпно и злонамерено деяние, за което би трябвало да се изправите пред закона. Аз лично не бих ви простил подобна  манипулация. Че славата на Лили била регионална е пак една опашата лъжа, на която би повярвал само някой дебил или абсолютно неграмотен човек. Простата статистика гласи: 10 хиляди концерта по цял свят, 35 дългосвирещи албума, 29 сингъла, музикални награди, освен националните, от Полша, Беларус, Словакия, Испания, Франция, Гърция, Япония, Бразилия, Чили, Турция, Румъния и други, руски орден „Екатерина Велика”, както и звезда на българската Алея на славата. Вероятно това е имал предвид авторът, заявявайки, че славата на Лили Иванова стигала „на Запад само до Калотина, а на юг – не по-далече от Капъкуле”.
Защо обаче нашият виден интелектуалец пише статията си под псевдоним? Защото Лили Иванова се занимавала с черни магии и щяла да му напакости на здравето, както станало със Слави Трифонов. Това вече минава всякакви граници. Може ли един интелектуалец да е суеверен като някоя бабичка от дива планинска паланка? Сега остава да провъзгласим Лили Ииванова и за вещица, а накрая да я изгорим на клада. Че Слави си болудва, това си е негов проблем. Всеки човек боледува. Пък и той си има доста грехове срещу българите заради налагането на чалгата у нас и отродителната си мисия. Така че има „Божи съд, о свят развратен”, както беше възкликнал поетът Михаил Лермонтов.
Бог да пази България от видните й интелектуалци!


В категории: Коментари