Ружа влиза у вас с тест за наркотици

Новината е видяна 4059 пъти

Добавена на: 02.11.2009 10:00
Брой 28
Автор : Калин Томов

Да, това е провокация! Най-успялата бургаска жена в бизнеса – Ружа Стойкова загърби проектирането, строителството и търговията и се заема с нещо, което е далеч от представите на богатите за печалба и слава. Това е и причината да бъде първият гост на „Десант“ в новата ни рубрика „Успелите“.

След като преди две години една от четирите фирми под шапката на нейния консорциум „Перфект груп“ изработи и дари на МВР проекта за строителство на ДНК-лаборатория в Бургас, Стойкова не спря. Тя вдигна завесата , зад която всички знаем, че е грозното настояще на децата ни и обходи седем бургаски училища - три випуска от клас на клас. За да реализира с лекции, конкурс за есе, снимка и рисунка втори свой проект с лични средства – борбата с наркотиците. Независимо, че в Бургас има поне десет обществени организации, които получават заплати за това.
„Повечето неща в този град, а и като цяло в тази държава се правят проформа. Затова, ако аз съм се заела, то ще е на 100%. И ако спася едно дете – това пак ще е успех!“, разсъждава Стойкова. По нейна идея всички родители на деца от 3-и до 12-и клас ще бъдат атакувани с тест за наркотици. На принципа „проверката е висша форма на доверие“.

С екипа, който полага основите на социалния патронаж "Отворено сърце", септември т.г.

Ще се влиза на родителски срещи и там всеки родител ще получава по един безплатен тест, който на дребно струва между 1-1,50 лв. и може да се купи от всяка аптека. И няма защо да се обяснява на майките и бащите как да си пазят децата. Просто се прибират у дома и пускат лентичката в чаша с урина. Хваща всякаква дрога - от марихауна до кокаин, приемана до 3 месеца по-рано. Отделно родителите ще получават и брошура, за да знаят към как да постъпят, ако резултатът е положителен.
Успоредно с това Ружа Стойкова работи със собствени средства и усилия по друг, по-голям проект – за видеонаблюдение на района около механотехникума, строителния техникум и ТОХ-а, където по справка от МВР стават най-много криминални престъпления.
„Винаги съм била против системата Биг брадър, но когато става въпрос за опазването на децата, аз не съм просто за монтиране на камери, а за такива с висока резолюция, събиращи голям обем информация, с възможност за засичане и проследявани от оператор в РПУ, за да се реагира веднага“, казва Стойкова. И приканва тези, които искат да помагнат, да се присъединят към нея. Заявка за съвместна работа са дали дотук младите ротарианци от „Ротаракт Бургас“.
Поводът за разговора ни със Стойкова обаче е и друг – зараждането на частен социален патронаж с името „Отворено сърце“, който ще се ръководи от проджектмениджърската фирма на „Перфект груп“.

С призовата статуетка на Бизнесдама №1 на 2003 г.

Ще създам малък свят за старите хора

- Г-жо Стойкова, името Ви е достатъчно популярно сред големите инвеститори у нас и в чужбина. Може да се каже, че сте най-богатата и самостоятелно успяла жена на Бургас. Как стигнахте до социалния проект „Отворено сърце“?
- До „Отворено сърце“ стигнах, защото през целия си съзнателен живот съм вървяла към него. Проведох много разговори, направих добър маркетинг на местния пазар за сродни услуги, установих контакти с фирми от ЕС с традиции в тази област – от Дания, Швеция и Холандия и съм убедена, че идеята може да бъде реализирана. От друга страна, аз съм израснала в семейство, което винаги е било част от елитарен кръг, където хората бяха дейни в годините, докато не влязоха в „третата възраст“. Видях как обществото им показа, че те не съществуват повече за нас. Тази мисъл те кара да остарееш по-бързо от самото остаряване. Имах шанса да изградя свой бизнес, сега е време да се посветя на личната си кауза.
- Почива ли тя на реална необходимост?
- Статистиката сочи, че по застаряване на населението ние сме на 4-о място в световна класация. Днес за издръжката на един възрастен човек работят 4-5-ма българи, след 10 години ще са 2-ма. Аз не съм филантроп, който ще изгражда въображаема социална система. Социалният патронаж е първата от седем стъпки - най-малкото и лесно мероприятие. Следващата крачка е построяването на два, засега, дневни центрове за възрастни. Трета крачка: до края на 2010 г. да регистрирам фондация, която да влезе във формални контакти с наши и чужди институции, за да се започне същинската част.
- Говорите за изграждането на луксозни старчески домове?
- Не, целта е изграждане на малък свят, където тези хора или поне част от тях, да продължат активно своя живот. Защото след 60-тата година има удължаване на продължителността на живота у нас и има все повече хора на 80-90 години. Това е дълъг период, за който никой не мисли отсега. И ако нашето поколение е възпитано да сме отговорни към старините на родителите си, то тези, които идват след нас нямат подобна нагласа. Но да гарантираш топла храна и медицинска помощ на родителя, е незначителна част от същинската му нужда да контактува и да се чувства социално значим. Смятам да изградя специфична социална система. От нея може да се печели, но ще има и социален ефект. Понеже аз не бързам да печеля, точно това ще направи проектът печеливш.
- Трябват Ви богати хора, които отсега да се включат.Как ще ги убедите?
- Много се възмущавам от това, че аз плащам максимална здравна осигуровка. Защото когато постъпя в болница, получавам същите грижи както и този, който се осигурява на минималната ставка и ако не си платя допълнително, всъщност няма да бъда лекувана. Накрая излиза, че някой цял живот е бил активен и дори да има по-висока пенсия, тя му стига за няколко кофички кисело мляко в повече. Няма да правя луксозни старчески домове, а ще инициирам за тези хора събития за тях и от тях, за да се чувстват потребни. Социалният момент ще дойде на по-късен етап, когато фондацията натрупа достатъчно много средства.
- Ако всичко върви по план, излиза, че това ще е възможно след няколко десетилетия, когато Вас няма да Ви има. Как ще си върнете инвестираното?
- До тогава ще има и частни осигурителни фондове. Може би аз трябваше да вляза в политиката, за да ускоря този процес. Но благодаря, не искам. На 42 г. съм, мога да свърша повече работа на „полето“. Всичко, което съм постигнала не е чрез обществени поръчки или връзки със съмнителни икономичесски субекти. Разчитала съм само на труда си. И няма ден в живота ми, в който да съм работила по-малко от 12 часа.

Стойкова е известна сред елита като един от големите интериорни дизайнери у нас, тук е с дъщеря си Михаела у дома

- Кога ще свърши кризата в строителството?
- Когато броят на строителните фирми се оптимизира за всеки регион. Смяташе се, че този бизнес е много лесен, но настоящата и идната година ще берем най-горчивите плодове - участвам в този процес и виждам как сега текат 5-годишните гаранционни срокове, някои строежи направо рухнаха, други мухлясаха, започва плащането на неустойките. Но кризата като цяло е психологическа у нас, защото този стандарт, който си мислехме всички, че можем да имаме, е нераелен. Не може в държава с нестабилна икономика да има толкова мерцедеси, палати, яхти и всички да пътуваме за уикенда в чужбина. Хората днес разбраха, че да имаш лимузина не еднократно мероприятие. Това не е криза, а икономическа революция и пренастройване на цялата система. Ако всички осъзнаем точното си място, а не това, което си въобразяваме, че заслужаваме, мисля, че можем да се справим.

брой коментари: 1 | добави коментар

Вашите коментари »

Добавяне на коментар

Niki
Писал/а на: 31.12.2009 10:06

Поздравявам,я с доброто начинание! С каквото се е
захванала винаги е успяла!!! През Новата 2010г и
пожелавам много успехи в личен и професионален
план!!! Вестник Десант

Новините днес