Черно море – туморът на Земята

Автор: Лъчезар Лисицов

Забранени от 1986 г., днес дънните тралове се ползват повече от всякога. Единственият естествен филтър на черноморската вода – черната мида, е на изчезване. След 2004 г. не е изследвана популацията на застрашения вид, защото явно някой има полза от това. По време на последните две правителства безобразията на бракониерите са достигнали невиждани мащаби. Новото държавно ръководство първоначално извърши някои кадрови промени в агенцията по рибарство, след което месец по-късно започна скандално да реабилитира старите шефове, назначени от ДПС.
Известно е, че Черно море представлява затворен басейн и е едно от най-изолираните в световния океан. Уникално за него е наличието на огромна концентрация на отровния газ сероводород. 9/10 от обема на морето са заети от това вещество. Този газ изпълва Черно море на дълбочина под 120-150 метра (при средна дълбочина от 1240 метра). Само преди двайсетина години горният слой на сероводорода, под който няма живи същества, е бил на дълбочина 250 метра.

 Добър улов на рапани. Зад чувалите имаме класическа рибарска лодка с товарно устройство. На кърмата й се вижда малка повдигната площадка, където бракониерите разполагат дънния трал, след като го изтеглят от водата. Снимката е направена миналата седмица на пристана в Бяла



Черната прогноза                                      
През последните десетилетия се наблюдава тревожно покачване на нивото на сероводород - горната му граница се приближава все по-застрашително към повърхността, поради огромния брой замърсители. 70% от замърсяването се дължи на човешката дейност от шестте черноморски страни – България, Грузия, Румъния, Турция, Украйна и Русия. Специално за България голям проблем продължава да бъде липсата на пречиствателни станции в курортните селища.
Останалите 30 % от замърсяването се дължи на промишлените отрови, вливащи се от реките Дунав, Днестър и Буг.
С темпото, с което се покачва сероводородът, до няколко десетилетия цялото море ще бъде изпълнено с отровния газ, което ще доведе до пълно унищожение на фауната. Това ще означава и край на туризма и огромни икономически загуби за шестте черноморски държави. Черно море ще се е превърнало в един мъртъв, отровен воден басейн, нещо като злокачествен тумор в тялото на Земята. Това ще е една грамадна екологична катастрофа за целия регион.

Алчните мутри        
Единствен естествен филтър на нашето море е застрашително намаляващата черна морска мида. От една страна за унищожението на този полезен вид допринася дейността на бракониерите с техните дънни тралове, а от друга страна мидите са основна храна и за бързоразмножаващия се рапан, който в Черно море няма естествен враг.
Според рибарите, в дъното на проблема стоят сенчести групировки, закриляни от властимащите. Те движат целия бизнес с улова и продажбата на калкан и рапани. Единственият законен метод за дънен лов е леководолазният, но той не задоволява алчните мутри. Стремежът за бързо забогатяване изисква използването на забранените дънни тралове, които, по думите на рибарите, превръщат морското дъно в ужасяваща гледка. Дънната флора и фауна, както и хайверът на морските същества стават на „пихтия” след като върху тях премине опасният бракониерски уред.
Контролни органи по отношения на незаконния риболов са Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), както и Гранична полиция, която, съгласно закона, играе по-скоро ролята на помощник на агенцията. За качеството на контрола може да се съди по масовия риболов с дънни тралове в районите между нос Емине и Шкорпиловци, както и в непосредствена близост до Варна и около Калиакра. Отговорната зона на ИАРА-Бургас на север достига до носа при местността Иракли. В нея влиза акваторията около Несебър и Поморие, където също действат бракониери с дънни тралове, но това не е масово явление, както около Бяла и Обзор, които са под контрола на ИАРА-Варна, твърдят инспектори от бургаския клон на агенцията.

Опасните биги
Има малки плавателни съдове  с дължина от 6-7 метра, оборудвани с биги – механизирани товарни устройства, допълнително монтирани в средата, които очевидно са предназначени за спускане и обиране на траловете, възмущава се Христо Янчев -  ветеран-леководолаз, бивш неколкократен републикански шампион. Често се случвало при малко по-голяма вълна тези товарни устройства, изместващи центъра на тежестта на плавателния съд, и съответно нарушаващи устойчивостта му, да причинят и преобръщането на корабчето, особено когато се теглят забранените тралове. Янчев твърди, че опасните биги се монтират незаконно, но това не прави впечатление на контролните органи.
Ако по сигнал катер на ИАРА или Гранична полиция се насочи към бракониерите, в действие влиза перфектна тактика. Дънният трал се изхвърля от лодката, като към него се завързва поплавък (шамандура). Мястото се засича с GPS, чиято грешка е едва няколко метра. Така се процедира и когато се излиза на брега след улов – тралът се изхвърля на неколкостотин метра от сушата, като мястото се обозначава по описания по-горе начин. На следващия ден лодката отива в съответната точка, обира трала с товарната бига, след което се запътва за нови бракониерски подвизи.

Спящата държава
Според началника на Гранична полиция – Бургас комисар Ваньо Иванов шамандурите са подводни - стоят на няколко сантиметра под повърхността и не се виждат „с просто око”. Така траловете остават скрити за контролните органи.
Понякога съвестни (или по-точно смели) рибари, когато се натъкнат на поплавъци от дънни тралове, им режат въжето. Това обаче пак не било голям проблем за бракониерите, които знаят мястото на трала по GPS с точност няколко метра. За тях е лесно да се спуснат до дъното и да изтеглят тралното въже до товарната бига, с която издърпват дънния трал на борда на лодката.
През последните години бракониерите са станали толкова нагли, че много от тях дори се прибират с траловете на брега. На пирса ги оставят във водата под лодките, твърди Христо Янчев. Според него държавата най-лесно може да се справи с бракониерите, като се забранят товарните устройства на малките плавателни съдове. Те са допълнително и незаконно поставени и нарушават проектната устойчивост на лодките, аргументира се Янчев. Без биги ползването на дънни тралове е невъзможно.

„Страхливите“ инспектори
Според инспектори от ИАРА-Бургас, които настояват да останат анонимни, товарните устройства могат да служат за влачене и на други видове – не дънни тралове, които са разрешени за ползване. Затова не е толкова просто бигите да бъдат забранени. Бургаските специалисти твърдят, че масовият незаконен улов с дънни тралове не е в тяхната отговорна зона, а е основно около Бяла и Обзор. Това се дължи на неподходящото неравно дъно в южния район, който би унищожил траловете, струващи няколко хиляди лева. Не отричат факта обаче, че бракониерите тралят вече основно за калкан, а не за рапани. От месец април уловът на калкана е забранен, тъй като вече е достигната разрешената годишна квота на България за този защитен вид, която е 50 тона. През есента и пролетта уловът на калкан е абсолютно забранен, тъй като тогава рибата си изхвърля хайвера, който пада на дъното. Ако пък през него минат дънни тралове, хайверът се унищожава.
Според някои рибари, дънните тралове имат малък положителен ефект, защото улавят бързо размножаващите се рапани, които се хранят основно с изчезващата черна мида. Според  други обаче, траленето унищожава и самите миди. Освен това, дънните тралове, изравяйки дъното, убиват и другата храна на рапаните, които са принудени да се изтеглят към брега в търсене на препитание. Там те намират малкото останали полета от черни миди. Бреговите рапани от своя страна са с малък размер и не представляват интерес за рапанджиите, поради което се множат бързо и унищожават и малкото останали мидени полета около крайбрежието.

Ветеранът-леководолаз Христо Янчев единствен застана с името си срещу мутренската инвазия и нежеланието на държавата да помогне на умиращото море


По отношение на дънните тралове бургаските инспектори споделиха, че те са разрешени в  ЕС, където обаче нямат проблем със сероводорода. От 2004 г. не е правена т. нар. трална снимка на цялото ни черноморско крайбрежие. Тя показва какви видове обитават водите ни и какво е тяхното количество. На тази база съответните държавни органи могат да направят разчети за мерките, които трябва да се вземат, за да се опази морската фауна. Пет години без трална снимка е много време, категоричен е инспектор от ИАРА-Бургас. Той изрази съмнение, че това обслужва определени нечисти интереси, което в крайна сметка допринася за влошаване на екологичното състояние на Черно море.
Депесарското лоби
 ЕС отпуска средства за подпомагане отглеждането на мидени полета. У нас вече има изградени плантации за черна мида около Приморско и Каварна. От една страна инвеститорът печели от бизнеса с миди, а от друга се поддържа популацията на застрашения и така нужен за екологията морски вид.
Каквито и инвестиции да се правят обаче, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури и трите й морски клона – Бургас, Варна и Добрич, трябва да си влязат в ролята, за да се сложи ред по черноморското ни крайбрежие. В рамките само на един месец новото правителство назначи и уволни по един началник на ИАРА-Варна и Бургас. В северния град през месец август Бейхан Хасанов отстъпи шефския пост на Димитър Пасев. През септември той пък бе заменен с младата Ивелина Бикарска, която е в службата от 2006 г. В Бургас, през август, на мястото на Илия Петков (наследил повишения през януари Джемил Кадиш) бе сложен Георги Георгиев. Месец по-късно уволниха Георгиев, за да сложат начело пак Илия Петков. Всичко това прилича на завръщане на ДПС в управлението на агенцията, което пък въобще не вещае добри перспективи за подобряване на нейното състояние.


В категории: Разследвания